Интервюто с Марез: Меси ни поздрави за титлата

Много неща се случиха на Рияд Марез в последните бурни 12 месеца, в които той изумително стана шампион на Англия с Лестър и Играч на сезона в Премиър Лийг. За всичко в тях той говори пространно в интервю за „Франс Футбол”.

-         Три месеца след като станахте шампиони на ПЛ, осъзнавате ли огромността на своето постижение?

-         Вече минаха месеци и да, започнах истински да разбирам факта, че сме шампиони. В онзи момент това бе трудно, бяхме потънали в мига, но днес вече осъзнаваме. Играхме доста предсезонни контроли с клубове като Барселона и Пари Сен Жермен… Меси и всички играчи ни поздравиха за титлата, а е много трогателно, когато го правят такива големи имена. С подобни жестове разбираш точно колко Лестър е докоснал останалата част от футболна Европа.

-         А хората по улиците продължават ли да говорят за това?

-         Всички ме спират да ми говорят по темата, направо е лудост! През 20 м някой ме спира да ми благодари. Вече сме част от техния живот.

-         А лесно ли е за играчите да обърнат поглед напред?

-         Когато се събрахме за първата предсезонна тренировка, в началото много говорихме по темата. Нормално, бяхме постигнали нещо наистина откачено. Бързо обаче треньорът ни каза, че стореното от нас е вече част от миналото. Това е странното във футбола: направихме нещо изключително, а само два месеца по-късно трябва да го зачертаем изцяло и да започнем отначало. Това е футболът, това е животът: всичко си отива бързо, веднага идва нещо ново на мястото на старото. До известна степен всичко е забравено. Сега хората очакват големи неща от нас и ние трябва да отговорим подобаващо. Защото никой няма да ни потупа по рамото, ако оплескаме първите си мачове. Отвъд това, ние знаем отлично, че Лестър няма да спечели отново лигата – не сме Манчестър Юнайтед или Челси. Но за нас успехът би бил това да станем част от кохортата елитни клубове в ПЛ за постоянно.

-         И конкретно от Вас ще се очаква много повече…

-         Това е ясно. Нашите съперници ще ми обръщат дори повече внимание. Това се видя вече и в контролите, и в мача за Къмюнити Шийлд с Юнайтед, и в Хъл. Противниците ме затварят по-бързо, когато получа топката, имат си мъничък план за мен. От мен си зависи да се приспособя към това и да продължа да ги изненадвам с избора си на позиции, с момента и посоките на беговете си, с това кога искам топката. Имах велик сезон, с тази награда за най-добър играч, ала все още имам да напредвам във всичко: поемане, сила, постоянство, играта с глава и т.н. Ключът е в ефикасността. Защото в първия си сезон в ПЛ също имах добри мачове, но без асистенция или гол на името си, та хората много по-малко ми обръщаха внимание. Също е вярно и че отборът не работеше добре, така че точно затова успехът ми миналия сезон се дължи на тима, защото представянето е колективна функция. Не можете успя сами.

-         Каква роля изигра Клаудио Раниери за Вашия успех?

-         Той мигом ме пое под крилото си и ми вдъхна голяма увереност, а и ме направи по-взискателен към моята игра. В резултат от това миналия сезон защитавах като откачен! Накара ме да разбера, че ако дори и един от нас не защитава, сме мъртви. При него също така подбирах по-добре моментите: кога да пресирам, кога да се отдръпна, неща от този род. Това ти позволява да си по-ефикасен и да се справяш по-добре от физическа гледна точка. В този смисъл прогресирах заради изискванията за полагане на труд от страна на треньора и заради т.нар. „невидима тренировка”: диета, възстановяване, почивка. Много узрях с това. Преди, когато бях ерген, бях по-малко сериозен. Това е и нормално. Сега, на 25 години, започвам да натрупвам определен брой мачове на сметката си и водя семеен живот. Стабилността е невероятно важна. Отвъд това, все още имам същите приятели и същия съветник.

-         Направихте изумителен сезон статистически: 17 гола и 11 асистенции. Не сте ли осъден да не повторите това си представяне?

-         Осъден ли? Не. Повече става въпрос за това, че аз искам да постигам този род неща, а не да задоволявам виждането на хората за мен. Но искам да затвърдя тези статистики, дори да ги подобря, кой знае. Това е предизвикателство и ми харесва. В живота така напредваш – натискайки границите си.

-         Няма ли това да се превърне в някаква форма на натиск върху Ви, след като можете да се представяте доста добре и без непременно да имате подобни изключителни показатели?

-         Да си добър не е достатъчно, трябва и да правиш отбора си победител. А когато си нападател, това най-често става чрез гол или асистенция. Преди не обръщах голямо внимание на тези неща, но сега ми е очевидно. Доказателството: преди, когато не вкарвах много, никой не ми обръщаше никакво внимание.

-         Кристиано Роналдо също не бе „играч на статистиките”, докато през 2007 г., точно като Вас, вкара 17 гола и нещо прищрака. Вие усещате ли това прищракване?

-         Да, определено. Знаех, че съм способен да вкарвам голове, но до тук просто не се получаваше. Доказах си, че го имам у мен. Тъй че, да, разбирам тази идея за прищракването. Но обърнете внимание, аз не съм Кристиано и въобще не се сравнявам с него. Няма да си измисляме неща тук (б.и. – смее се).

-         Играли сте на лявото крило при Кристиан Гуркюф с Алжир и на дясното при Раниери в Лестър. Къде Ви е по-уютно?

-         Отдясно или в центъра. Когато съм в центъра, мога да играя повече с топката, да участвам в градежа на атаките, да ми е отворена играта и от двете страни. Отдясно също ми харесва, защото мога да предизвиквам грешки от съперниците, да ускорявам и да ги оставям в точка. И двете неща ме правят щастлив. Да се наслаждавам на играта е нещо много важно за мен, тъй като в крайна сметка за това играя, а и е двигател за мен. Тренираш по-добре, ако се забавляваш. Интересното е, че миналия сезон се забавлявах също и в моментите на битка, на отбраняване, на ръба на пропастта. Понесени бяхме от мисълта за титлата, разбира се, но според мен и достигнах ново ниво.

-         С новия Ви статут и произтичащите от него очаквания не идва ли и опасността да се нагърбвате сам с прекалена тежест?

-         Не, въобще не. Не съм луд. Разумен съм по отношение на нещата, които трябва да правя, и съм по-зрял. Преди години, ако ми кажеха да отключа мач, бих опитал сам да направя разликата във всяка атака. Днес зная много добре, че не мога всичко сам. В последните 30 м на терена имам известна свобода да опитвам разни неща, но има други зони, където разбрах, че трябва да правиш нещата простичко.

-         Във Франция някои казваха, че наградата Ви за Играч на сезона се дължи на отслабената ПЛ. Вие какво мислите?

-         Чух това. Чувахме това и когато хората говореха за титлата ни. Хората винаги очакват неща от големите отбори, така че за тях за малките няма място под слънцето. Така мислят и за мен. Аз не съм звезда, идвам отникъде, а се озовах тук ей така и станах най-добрият играч на ПЛ. Ако оставите това настрана, осъзнавате, че за тази награда гласуваха играчите, а не журналистите или феновете. Те не са ме избрали без причина.

-         Шампион, Играч на сезона, не смятате ли, че постиженията Ви щяха да са по-признати, ако бяхте в европейски или южноамерикански национален отбор?

-         Възможно е. Когато някой бразилец блесне, още преди да сте мигнали, той вече е в Реал Мадрид! За нас е малко по-трудно, трябва да правим повече.

-         Чудите ли се сега как изобщо Ви е хрумнало да се колебаете, преди да дойдете в Англия?

-         Това е най-добрата лига в света, най-вълнуващата, с най-голям залог. Има и постоянно по мъничко неизвестност. Миналия сезон Лестър стана шампион, докато в Испания никога няма да видите да го стори Леванте или Гранада. Във Франция е същото след новия проект на ПСЖ. В Германия пак с Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд), в Италия с Ювентус. В Англия има по-голям куп от претенденти с Манчестър Сити, Юнайтед, Челси, Тотнъм, Ливърпул – всички те могат да спечелят титлата.

-         Това ли е идеалната лига за играч с Вашия стил?

-         Има много открити пространства и можеш да поемаш рискове. Това ми харесва, израснах с тази философия. А и е вярно, че в началото имах съвсем различно очакване за английския футбол. Мислех, че се играе изцяло физически. Разбира се, футболът тук е физически, но далеч не е само това. За да се приспособя, избягвам много дуелите. Не съм в центъра, тъй че имам повече свобода и движение, а движението е ключът. Отвъд това, зависи и от отбора ви и динамиката, в която се намира той. Ако обаче владееш изкуството да заемаш правилната позиция, нещата могат да сработят. От спомените ми за Франция там играта е много по-блокирана, по-тактическа.

-         Какви са различията в подготовката между Англия и Франция?

-         Напълно е различно. В Лестър например пристигам три часа преди мач. Хапваме по нещичко заедно и после отиваме за мача. Имаме и много почивни дни. По-спокойни сме, настройката е друга. На терена обаче се натискаме до границата. Вдъхват ни увереност да се нагърбваме с отговорности. Харесва ми този начин на работа, има усещане за свобода, което ми приляга добре.

-         Можете ли да си се представите другаде, след като сте опитали ПЛ?

-         Това е супер лига и бих искал да остана тук възможно най-дълго. Е, има два-три клуба в света, които биха те накарали да се замислиш, ако те поискат. Ако разбирате какво искам да кажа.

-         Новодошлата Ви слава отрази ли се на ваканцията Ви?

-         Беше откачено! Това лято дори не можех да изляза навън в Алжир. Хора идваха пред семейната ми къща и имаше ненормални опашки за снимки. Бях изцеден, но на тях не им пукаше – трябваше да си направят снимките, да говорят с мен, да ме докоснат. Трябва да съм направил 3000-4000 снимки за шест дни! В селото, където обичайно отивам на ваканция с татко, бяха построили малко изкуствено теренче, та ходехме до поиграваме инкогнито. Всеки ден обаче имаше чакащи ме хора, защото знаеха, че ще дойда там. Полицията се погрижи да останем сами, но народът не се предаваше и прескачаше загражденията. В Париж също нещата станаха сериозни. Преди обичайно ме спираха само младежи, сега всички поколения.

-         Като звезда в Англия сте и по-изложен за таблоидите. Как се справяте?

-         Не мисля твърде много за тези неща, аз не съм в този свят. Аз играя футбол и после се прибирам у дома. Вярно е, че в Англия са луди в това отношение. След един мач на 7 август се озовахме в същия хотел с Челси и таблоидите си измислиха нещо по темата. Намират и най-малкото нещо, за да влязат в живота ти. Аз зная как да се оправям с това, пък и не съм Дейвид Бекъм.

-         Възможно ли е да сте в списъка от 23 имена за „Златната топка”?

-         Честно казано, не съм мислил много по въпроса. Хората говорят за това по малко с мен. Бих бил щастлив, но няма да се отчая, ако не съм в групата. Може би като излезе списъкът, ще съм по-любопитен. Ако стане, ще е много важен момент в моята кариера. Само трябва да видите историята на „Златната топка”, за да видите, че е приз, запазен единствено за най-добрите футболисти. Като малки с приятелите, с които играехме, мечтаехме за нея. Важно е да имаш мечти. Пък и почти не бях си и мечтал да спечеля титлата в ПЛ, така че…

-         Може ли „Златната топка” да е цел за Вас?

-         Не, не и към момента. Все още не съм сторил нищо голямо във футбола. За да се надяваш да я спечелиш, трябва да блеснеш в ШЛ. След две-три години, ако нещата вървят добре, може да поговорим пак по въпроса. Сега обаче не е цел.

-         Кристиан Гуркюф смяташе миналия септември, че сте само на 50% от потенциала си. Докъде може да стигнете?