Ивет Лалова: Мъжът ми ще е моят физиотерапевт в Рио

На първата ми Олимпиада преди 12 години изобщо не ми пукаше, споделя спринтьоркатаСпринтьорката Ивет Лалова, която ще носи българското знаме на церемонията по откриването на олимпийските игри в Рио де Жанейро на 5 август, даде интервю за bTV радио. - Как разбрахте, че вие сте избрана за знаменосец? - Обадиха ми се от Българската федерация по лека атлетика и попитаха дали съм съгласна да нося знамето на олимпийските игри. За мен това е нещо невероятно - една сбъдната мечта. - Какво чувства един спортист в деня на откриването? - Интересното е, че досега не съм била никога на откриване на олимпийски игри. Не зная защо, но така се е получавало - или сме оставяли по-малко време за аклиматизация, пристигала съм по-късно, пристигала съм винаги от други места. За Лондон е ясно, че там нямаше нужда от кой знае каква аклиматизация, затова пристигнах след откриването на олимпийските игри. За Бразилия бях решила да присъствам на откриването, защото не се знае.- Какво значи не се знае? - Не се знае дали някога пак ще имам възможност да присъствам на откриване на олимпийски игри, няма значение дали на трибуните или долу сред спортистите. Все пак нищо никога не е сигурно, затова смятам, че човек трябва винаги да хване всеки шанс, който му се предлага.- Къде ви намираме в момента? - В момента съм в Риети, Италия, където преминава основната част от моята подготовка, така че ще пътувам директно оттук във вторник. Ще пътувам с нощен полет от Рим до Рио де Жанейро- Ще имате ли някой с вас за подкрепа, да ви държи ръката? - (Смее се) Ами за съжаление няма кой да ми държи ръката, но зная, че ще пътуваме с група от олимпийския отбор на България, няма да пътувам сама. С мен пътува моят съпруг, който всъщност ще бъде и физиотерапевт. Изобщо, знаете, че не сме сами - има винаги екип от хора, който е изключително необходим, особено в такива ситуации, но доколкото зная, всички олимпийци или по-голямата част от отбора пътуват през Рим, така че ние просто ще се включим към останалата група.- Това със сигурност е голямо успокоение – да сте заедно с толкова близък човек на старта на такъв форум. Вашият съпруг също е спортист, той участвал ли е на Олимпиади? - Той е бил на три олимпиади и сега му предстои четвърта, но чрез мен. - Какво ви казва той? - Все още не сме стигнали до думите преди старта на самата олимпиада. Настройването още не е започнало, сега все още сме в етап на довършване на последните детайли и последното натоварване, последни тестови тренировки, напрежението расте все повече. Оттук до старта предстои един много тънък и много важен момент на баланс и спокойствие.- Как протичат дните ви в момента, има ли нещо по-специфично, залагате ли на повече сън, или тренирате усилено? - Нямах много време за подготовка след европейското първенство. Този сезон за мен има два пика – единият вече мина (б.р.- европейското първенство в Амстердам) и ми остана малко време, в което трябваше да се съсредоточа и да събера сили за олимпиадата. Това е много трудно, тъй като знаете, невинаги всичко се получава така, както е планирано, винаги има изненади, винаги може да се случи някоя неприятност и човек трябва да балансира и да минава и през тези неща. При мен се случи така, че за по-малко от три седмици аз трябваше да подготвя едно още по-отговорно и още по-важно състезание. Смятам, че успях да издържа дотук, остават още две седмици, така че ще се справя.- Това е четвъртата ви олимпиада, спомняте ли си първата и вълнението преди това? - Спомням си, спомням си и аз си го мислех преди няколко дни колко е различно и колко различен човек съм аз, колко съм се променила за тези 12 години, в които всъщност влизат тези 4 олимпиади. Не мога да сравня нито една с предишната. Всяка една е много различна. Във всяка съм била на различен етап от развитието си като човек, като жена, като спортист и наистина емоциите са много различни, но честно казано, тази ми е много „сладка“ и като че ли се чувствам най-подготвена. Ако не съм толкова здрава физически, колкото съм била на 20 години например, то психически съм много готова и знам какво представлява една олимпиада и колко е важна.- Какво бихте казали на онази Ивет отпреди 12 години, трепереща преди старта? - Честно казано, на Ивет преди 12 години въобще не й пукаше и хич не трепереше, но тя не е имала представа колко трудности се задават по пътя й, затова бих й казала да продължава така.- Какво да очакваме на Олимпиадата? - Аз обичам да казвам – нека да не очакваме, защото очакванията тежат и ограничават сами по себе си. Разбира се, олимпиадата е много силен форум, невероятно състезание, на което се случват дори чудеса. Знаем как върви женският елит в спринта през последните години, в едни такива олимпийски години наистина се случват всякакви неща и може да има много големи изненади. Затова аз винаги подхождам скромно и казвам – нека отида, нека да бъда здрава, да имам късмет и да покажа как съм си свършила работата. От там нататък знаем – в женския спринт е много трудно да се говори за медали, за титли и т.н. Много би ми се искало, разбира се, това е идеалът и мечтата на всеки спортист, но аз се състезавам в един много труден спорт и в може би едни от най-трудните дисциплини в него. Знаете какви са моите съпернички и колко е трудно да се бяга срещу тях, затова нека имам късмет да покажа най-доброто от себе си и да стигна до финалните бягания.