Как го правят защитниците: Венсан Компани

Винаги се възхищаваме, когато играчите направят нещо изключително, но често го имаме за даденост. Рядко ни се удава възможността да получим в детайли отговори на най-големия въпрос: как го правят? Списание „Спортс Илюстрейтид” опитва да ни ги осигури, като интервюира за целта един вратар (Мануел Нойер), един защитник (Венсан Компани), един халф (Чаби Алонсо) и един нападател (Хавиер Ернандес – Чичарито). Днес е ред на защитника.

Във футбола битката за топката във въздуха е обект на безброй класически фотографии: обтегнати мускули, разперени като пеперудени крила ръце, съперници в скок един срещу друг във вековечен двубой. Венсан Компани, един от водещите защитници в света, обаче има да сподели една тайна за тези въздушни дуели: „Някои нападатели в Англия го знаят, но повечето в останалата част на Европа – не. При всяка дълга топка хората се опитват да се надскочат един другиго. Нямам нищо против голям скок, но честно казано единственото, което трябва да направиш, е да се пребориш за мястото, където топката ще се приземи. Ако си господар на тази зона, топката ще кацне на главата ти и дори няма да ти се налага да скачаш.”

Капитанът на Манчестър Сити и Белгия знае толкова много номера в занаята на своите 30 години, че може да напише книга „Поверително от централния защитник”. В рамките на едночасова сесия във видеосалона на „гражданите” великанът анализира всякакви детайли. Ето примери.

Как да бъде забавен бърз нападател? Ако опита да се открие и после отиде в дълбочина, просто го оставяш да се надене на теб. Това отнема много енергия от краката му, обезсърчава го и съдиите обикновено не свирят нарушения при подобни сблъсъци.

Ами ако този нападател се освободи и опита да мине край теб? Просто е: изтичай на неговия път, когато тръгне в дълбочина.

А ако съперниковият тим атакува на фланга, как решаваш колко отблизо да пазиш нападателя в наказателното поле? Това е една от фундаменталните грешки, допускана от много защитници. Започва се с преценка как съотборникът ти пази фланговия нападател. Когато се пресира топката, можеш да се залепиш персонално за твоя нападател, защото имаш следното предимство: поради пресата всеки пас ще е труден. Когато топката не се пресира, нападателят е с предимство, тъй като може да избере да направи бяг и топката ще дойде при него. Затова давайте по малко пространство на нападателя, когато топката не се пресира, и затваряйте пространството, когато топката се пресира.

Усещането сред футболните капацитети е, че днес има по-малко бранители от световна класа в сравнение с преди, а Компани има отговор защо е така: „Дори само преди 10 години това да си добър защитник бе нещо съвсем различно от настоящото разбиране. Тогава можеше да стоиш дълбоко назад, да наблюдаваш мача и просто да пазиш своя човек, като имаше подкрепа по целия терен. Футболът обаче се разви, динамизира се. Бековете стигат до край във височина по терена и стават крила. Нападателите са по-бързи, не са наивни, а мнозина от тях вече умеят и завършващия пас. Да се чувстваш уютно при всичките тези новости е много трудно нещо.”

Нещо повече, днешните център халфове се очаква да боравят по-добре с топката: при все по-честата употреба на висока защитна линия близо до средната те трябва да започват атаките от по-предна позиция от когато и да било. В същото време нападателите ги пресират по-изкъсо в опит да спечелят топката в опасна позиция. За Компани, израснал в подражание на великия Марсел Десайи, модерният футбол изисква да изучаваш не само атакуващите, а и защитническите тенденции на противниковите нападатели. Най-смъртоносният от тях днес е Луис Суарес от Барселона и Уругуай. За белгиеца този стрелец наподобява един от бягащите диво бикове в Памплона: могъща заплаха с ум не за подценяване.

„Когато изнасяш топката, а си изправен срещу вратата си, той винаги търси мъртвата ти точка и е много трудно да се обърнеш, като не знаеш къде се намира. Суарес е агресивен нападател, който ще опита да ти отмъкне топката. С други нападатели можеш се опита да направиш нещо по-офанзивно, защото те само се преструват, че те пресират.”

Компани може да продължава така с часове. Някой ден, ако го пожелае, ще стане елитен треньор или телевизионен анализатор на един от петте езика, които говори. (Беше в студията на ESPN и ВВС на Евро 2016.) Засега обаче е защитник, а за да успее като такъв, смята, че са нужни две качества: знанието как да защитава правилно и техническото и физическо умение да осъществява това знание на терена. Мнозина бранители според него имат само едното, но не и другото. „Зная точно как да го правя, ала в 90-минутен мач, когато си уморен и играеш трети мач за седмица, се случват грешки. Зная, че зная правилните неща, но ги изпълнявам точно в 80% от времето – пуска и гърлен смях. – Зависи и кой нападател пазиш.”

Най-добрият получен от Компани съвет е и най-лошият. Един от треньорите му като младеж в Белгия му казал: „Ти си голям защитник, придържай се към онова, в което си добър.” В общи линии, треньорите му не очаквали да стане технически издържан футболист. Компани кърши пръсти: „И това просто ми нави пружинката. Исках хората да бъдат изненадани от уменията ми с топката. Вманиачих се в това и не спирах да отработвам, докато не казаха: „Венс е много добър в изнасянето на топката от задни позиции!” Използваха думите „елегантност” и „финес” за мен.”

Той е развит в Андерлехт, където школата е моделирана по фамозната академия на Аякс. Тук ударението е върху изграждането на добри с топката защитници и манията на Компани по подаванията и техническите детайли се изплаща. Там младежките отбори почти никога не вдигат топката във въздуха. „Странно е, че една от най-силните ми страни днес е играта с глава, а я развих чак когато заиграх на професионално ниво. При младежите само подавах.”

Умението да се даде точния пас – било къс настрани или дълъг диагонал, е базисно за модерния централен бранител. В Сити сглобиха клипове в четири категории: Разпределяне на топката, Въздушни дуели, Проактивно защитаване и Голове. В първата Компани се вижда редовно да подава дълги пасове с точната тежест, посока и разстояние. „Пасът напред е най-важният за защитника. С него можете извади от игра трима или четирима съперници, но трябва да сте много внимателни. Като защитник това е пасът, който искам да пресека. Като по-млад постоянно пусках дълги подавания, днес смесвам периодично с пас настрани наблизо.”

В секцията Проактивно защитаване Компани неспирно излиза напред да пресича пасове чрез предугаждане. „Предвиждайте! Разчитайте езика на тялото му! Да пазиш някого всъщност е просто да познаваш накъде ще поеме. Когато бърз нападател се връща към топката, знаеш, че всъщност иска да получи дълъг пас. Когато едър стрелец се връща назад, иска топката, за да я преразпредели към другиго. Не бива да се залепваш за него, защото ще те обърне. Онова, което той не иска, е да получи малко пространство, където не може да ви усети, а вие можете да влизате и излизате в положението.”

Става ясно, че защитаването рядко е въпрос на един играч. Пресира ли се топката? Достатъчно близо ли е другият централен бранител? Знае ли, че му пазите гърба? Свързана ли е защитната ви линия и движи ли се в комплект? „Хората надценяват важността на това да си добър индивидуално. Най-важното е да си добър защитен колектив. Аз ставам с 60% по-добър, ако момчетата до мен имат изградено разбирателство.”

Типът използвани бранители също е от значение. Белгия е по-консервативна с централни защитници на бековете, а Сити залага на постоянно атакуващи бекове и така при контри често се стига до ситуации един на един. „Гражданите” залагат и на най-високата защитна линия в Англия според Компани, а идването на Джосеп Гуардиола подсилва това.

Като централен бранител, белгиецът обичайно пази зоната си, ала понякога атакува, особено ако отборът му отчаяно търси гол. Така бе и при гола на Серхио Агуеро, донесъл титлата в Премиър Лийг през 2012 г. в последния миг от сезона. „Все още смятам, че моят заблуждаващ бяг осигури пространството на Кун”, шегува се капитанът, но видеото го оправдава.

По-често обаче той е в противниковия пеналт само за статични положения, предизвикващи гладиаторски битки. На екрана тече клип от 2013 г., когато е прегърнат от пословичния дърпач на фланелки Мартин Шкъртел. „Обичайно най-големият тип от съперниците ми диша във врата. Шкъртел обаче не е единственият прекаляващ борец в Англия. Всъщност в ПЛ има доста по-малко дърпане в сравнение с други първенства. Когато играеш срещу италиански тимове, имаш чувството, че са променили правилата. Те правят каквото си искат. В Англия обичайно битката е честна.”

„Ако някой гледа само избраните моменти, вероятно няма да изпитва голямо уважените към защитниците – казва Компани. – Ако обаче гледат целия мач, ще уважават нашия труд.”

Грант Уол, CNN Sports Illustrated