Тодор Стойков: Младите предпочитат плажа, а не националния

Един от най-добрите ни баскетболисти в последните години Тодор Стойков гостува в предаването "Код спорт" по TV+. Той приключи кариерата си преди три години и вече е спортен директор на “Лукойл Академик”. През 1995 г. на 17 години дебютира в мъжкия отбор на “Черно море”. 13 пъти е шампион на България – 11 пъти с “Лукойл Академик” и два пъти с тима от Варна. 9 пъти ликува с купата на България. Осем пъти е избиран за баскетболист №1 на България. В Топ 10 на класацията „Спортист на годината” през 2009 г. През лятото на 2003 г. Тодор Стойков стана вторият българин след Георги Глушков, който е забелязан от НБА. Участва в лятната лига с отбора на "Кливланд Кавалиърс" и записва няколко мача редом с току що изтегления под №1 в драфта Леброн Джеймс. В националния отбор на България играе 19 години, като записва 75 срещи и реализира общо 1 300 точки. Участник е на две европейски първенства през 2005 и 2009 г. За първите стъпки в баскетбола Започнах случайно, на майтап, но явно такава е била орисията ми. Преди много години исках да стана футболист, но явно баскетболът е бил моето призвание. Започнах да играя преди 24-25 години при Петко Делев и до ден-днешен продължавам да имам нещо общо с баскетбола. За дебютния мач при мъжете Винаги има притеснение, когато излизаш на терена. Въпросът е кой как го възприема и излиза по-бързо от ситуацията. Със сигурност и вълнението е било голямо, защото съм бил в една доста крехка възраст. За хегемонията на "Черно море” в края на миналия век Имахме добър отбор, добър треньор – Симеон Варчев, невероятна публика. Всичко това е дало резултат. Тогава доста играчи бяха от школата на "Черно море”. За периода в Италия Трудно се излизаше навън, а аз имах желанието да продължа в чужбина. Радвам се, че опитах и от това. Бях на 21-22 години и ми беше доста трудно. Имам само хубави спомени и позитиви от прекарването ми в чужбина. Не съжалявам за нищо. За "Лукойл Академик” Когато отидох в "Лукойл Академик”. треньор беше Петко Маринов, а ръководители - Владо Боянов и Валентин Златев. Тогава решението, което взех бе трудно. Не познавах този проект, но когато седнах за първи път на масата за преговори, те ме убедиха, че това той е дългосрочен. Нещата се получиха и изкарах доста години като играч там. 11 пъти съм ставал шампион, но не ми беше скучно първенството, защото моята задача е да бъда първи. Това ме е амбицирало всеки мач и всяка година. Това е бил проблем на другите отбори. Успехите показват и че съм направил нещо, което е останало в историята за моя отбор. Гордея се с постигнатото. Може би причината другите отбори да не са успявали да ни спрат, се дължи на класата на нашия отбор – на играчите, на треньорите, на всички нас, които сме били в състава през годините. За рекордите в евротурнирите Много са мачовете, които няма да забравя. Тези, които сме играли с "Черно море” срещу "Реджо Емилия”, с "Банко ди Рома” пред 5 хиляди човека. Преди пълнехме залата с баскетбол, но за съжаление в годините след това Дворецът на спорта във Варна се пълни само с волейбол. Победите над "Реал” (Мадрид) в София. За съжаление на този етап български отбор няма как да играе с отбори от този ранг. "Динамо” (Москва), "Цървена звезда”... Отбори, които играят в Евролигата и трябва да мине много време, за да ги срещнем отново. За разликата между "Черно море" и "Лукойл Академик" И двата отбора ги обичам изключително много, защото пътят ми е започнал в единия, а в другия съм завършил кариерата си. В "Лукойл" професионализмът всяка година ставаше на по-високо ниво. Това е много важно в съвременния баскетбол. Радвам се, че съм бил в тези два отбора. Може би еуфорията щеше да бъде още по-голяма, ако успехите, които съм постигнал бяха с екипите на "Левски" или ЦСКА, но се радвам, че съм направил името и кариерата в други два отбора. Дано "Левски" и ЦСКА се стабилизират, защото дербитата между тези два тима, дербитата с "Лукойл Академик" липсват на българския запалянко. За лагера в НБА с "Кливланд Кавалиърс" Имах честта да се допра до Леброн Джеймс, който в момента е в топ 3 на най-известните спортисти в целия свят. Уникален месец за мен. Трудно бих описал спомените.Пожелавам колкото се може повече момчета да изпитат тази чест. Дай Боже и някой да заиграе в отбор от НБА. Това е един бизнес на много високо ниво. Основното е да има шоу за хората, да се пълнят залите. Естествено за това допринасят и самите баскетболисти, които са уникални атлети. Трудно се описва, когато в залата има 20 хиляди човека, докосваш се до тези играчи, усещаш интереса на медиите към тях. Тогава Леброн Джеймс навлизаше в големия баскетбол и интересът към него беше уникален. Представям си сега, когато е номер 1 в този спорт, заедно със Стef Къри, какво е отношението към него. Нямам обяснение как се движи по улиците. Имаше екип от хора около Джеймс, които му даваха съвети за начин на поведение, на даване на автографи. Винаги имаше екип, който се грижеше само за него. Виждаха, че той ще стане голяма звезда. За националния отбор Разбирах се перфектно с всички. Георги Младенов беше лидерът, капитан на националния отбор. Той беше фактор в отбора. Спомням си, че първият ми мач беше срещу Румъния в Двореца на спорта. Победихме с огромна разлика. За съжаление вече те ни побеждават. Причината е във всички нас, които сме в баскетбола, в затварянето на много школи, организацията, финансовата немощ на отборите, треньорите нямат нужната подготовка... В отборите няма играчи, които да задоволят изискванията на треньора на националния отбор. Не съм пропуснал нито един мач, в който съм бил поканен да играя в националния отбор.Винаги съм давал всичко от себе си. Това, че съм реализирал много точки е било плод на това, което се е искало от мен. Защо сега млади баскетболисти отказват да играят за страната си? Това е тяхно виждане. Поколенията се смениха. Явно много от тях не оценяват патриотизма. За тях е по-добре да стоят по плажовете през лятото, защото в националния отбор няма пари. Но пари никога не е имало. Когато играех аз или поколенията по-назад - Георги Младенов, Голомеев също нямаше пари, пък всички играеха за националния отбор.Такъв ни е манталитетът. За участието си на две европейски първенства Бяхме отбор, който се бори един за друг. В едната квалификация победихме Израел. В другата, с треньор Пини Гершон, бяхме в група с Италия и със Сърбия и елиминирахме италианците.Тогава участваха 16 отбора на европейско първенство, а не както сега - 24. Добрият колектив ни помагаше да успеем. Това лято имаме квалификации. Трябва да се опитаме и да се борим. Баскетболът в сравнение с преди 10-15 години е много променен. Вече се набляга изключително много на защита, на тактиката. Виждаме много изненади в баскетбола, футбола, волейбола. Нашият отбор има своите шансове, ако бъде подготвен по правилния начин и изиграе мачовете си, както изисква треньорът. Не трябва да го отписваме, а да дадем всичко възможно да помогнем на националния отбор да се класира, защото имаме млади момчета, които знаят и могат да играят. Опитвам се да кажа на играчите от "Лукойл Академик", че представянето в националния отбор, победите, класирането за европейско първенство ще им даде шанс да отидат да играят в Европа. Изборът на Любомир Минчев за национален селекционер Това е факт. Нито трябва да плюем, нито да възхваляваме. Аз като член на Управителния съвет мога да кажа, че още преди Нова година се взе решение треньорът да бъде чужденец. Преценихме, че Любо Минчев като втори кандидат, след като отказа израелският специалист, е нормално да поеме отбора. Трябва да сме зад него и да му пожелаем успех. Минчев е работил с много от тези момчета в юношеските им години, познава техните качества. Ние сме надолу не само като играчи, слаби сме като треньори, като съдии. Трябва поетапно да помогнем тези неща да тръгнат в правилна посока. За ролята на спортен директор на "Лукойл Академик" Година и половина бях отстрани. Естествено, че няма подготвен човек. В движение се уча. Има грешки, но когато си ги признаваме, те са поправими. Важното е, че за мен лично нивото на нашия отбор е една стъпало по-нагоре. Изиграхме повече мачове в Европа. Желанието ми е с всяка година да надграждаме. В момента "Лукойл Академик" е лицето на българския баскетбол и ние трябва да показваме добро поведение в Европа, за да не ни забравят. Искам да отидем да играем във финалната четворка в турнира, в който участваме. Естествено това е много трудно, но мечтая за това, а мечтите са безплатни. Тази година загатнахме лекичко, че не всеки път става с много пари, защото победихме отбори, които имат много повече пари от нас. Стремим се в тази насока. Това са изискванията ми към старши треньора и екипа му. Ще играем мачовете в зала "Универсиада" и ако тя е пълна всеки път, както беше предни години, това също ще е успех за нашия клуб. За неуспехите Нормално е човек да се затваря в себе си. Неприятно е, но като човек от спорта, трябва да разсъждавам, че не може да има само успехи и неуспехите са част от играта. Трудно е, но анализираме нещата и продължаваме напред За семейството Радвам се, че съпругата ми и двете ми деца са до мен постоянно. Заедно се радват на успехите, а неуспехите ги преживяват отново с мен. Намирам време и за тях, защото те са най-важното за мен. Опитвам се, когато съм свободен, да сме заедно. Аз съм от Варна, родителите ми са тук, имам много приятели, така че лятото, когато е удобно и мога, винаги сме във Варна. Доставя ни удоволствие. Мисля, че за лятото най-добрият вариант е да си на морето. Пожелание за бъдещето Иска ми се да влязат нови хора с нови идеи в баскетбола, защото самият спорт се промени. Навлизането на млади хора с нови виждания ще допринесе за качеството на треньорите, на играчите, защото всичко е много по-различно от преди. Когато започнем да работим с младите поколения по начина, по който работят в цяла Европа или в целия свят, това рано или късно ще даде плод за нивото на българския баскетбол. Против съм да се казва, че нивото на българския баскетбол е ниско, защото то може да е ниско, но за това не е виновен "Лукойл Академик".