Удо - орисан да бъде треньор

Когато си на двадесетина години и тепърва ти предстои да преследваш мечтите си като професионален баскетболист, а чуеш от треньор, работил с Меджик Джонсън в Мичигън Стейт, че задължително трябва да станеш треньор един ден… Със сигурност запазваш този съвет в съзнанието си и продължаваш по план. Това прави Людмил Хаджисотиров, който преживява точно това по време на треньорски курс в един от университетите, в които играе в Щатите - Бостън Колидж, а после и Мейн. Удо не спира развитието си и след четири сезона при колежаните се прехвърля при професионалистите, а почти десетилетие по-късно чува същото не от кой да е, а от Пини Гершон. Явно орисията му е такава - рано или късно да поеме треньорската палка.

"Ако трябва да съм честен, от малък мечтаех да стана много добър професионален баскетболист. И следвах този път. Но ми се наложи да спра по-рано, но вътрешно в себе си винаги съм имал желание по-нататък във времето да стана треньор. Когато завърших първия си треньорски курс и още бях студент, чух точно това, че на всяка цена трябва да премина от другата страна на линията един ден, но не го приех особено сериозно. След това през 2008 година, когато бях в националния отбор, отново като играч, Пини Гершон също ми каза отникъде - "Трябва да станеш задължително треньор". Аз отново не го приех особено сериозно, но така се случиха нещата, че с всеки следващ ден, с който се занимавам с тази професия ми става все по-интересно", връща лентата назад Удо, на когото предстои да дебютира като старши-треньор в мъжкия баскетбол начело на Рилски спортист.

По ирония на съдбата малко след 2008 година му се налага да окачи преждевременно кецовете на пирона заради здравословни проблеми. И точно тогава някъде в главата му отекват препоръките на двама души, които настояват, че той трябва да опита късмета си в треньорския занаят. Единият, докоснал се до Меджик Джонсън, а другият - едно от най-големите имена в европейския баскетбол. А сега бързо превъртаме лентата до 2016 година.

"Не ми отне много време да приема предложението на Рилски спортист. Просто по стечение на обстоятелствата и здравословния проблем, който имах през 2009 година ми се наложи да стана треньор на по-ранна възраст. Реално натрупах доста години стаж като помощник, две години като старши-треньор на юношеските и младежките национали, преди това бях треньор на кадети в Лукойл Академик. Получи се едно естествено развитие на нещата. На 35-годишна възраст да стана старши-треньор в отбор, в който познавам много добре ситуацията. Познавам много добре условията. И в организация, която смея да кажа, че е най-професионалната и сериозна в България, каквато е Рилски спортист в баскетбола в момента, заедно с Лукойл", разказва сега Хаджисотиров, който ще дебютира начело на професионален отбор, след като е извървял разстоянието от самата основа на пирамидата, за да стигне до върха. Някогашният национал не крие амбициите си, признава, че е максималист и винаги се цели възможно най-високо, като не иска да спира да се движи в правилната посока.

"Успях да отида на курса на ФИБА, който е изключително добър, даде ми още по-голяма увереност, навлязох още по-навътре в материята и разбрах, че това е една наука, една изключително интересна и сериозна професия, човек може да се развива постоянно. Няма лимит, няма възрастова граница, както е в професионалния баскетбол като играч и това ме мотивира и изпитвам все повече удоволствие с всеки изминал ден. Имам изключително много неща, които трябва да уча и знам, че трябва да се развивам, за да ставам по-добър", не крие привързаността към новата си професия бившият колежанин.

Позиция "едно" е сред ключовите за всеки баскетболен отбор. Гардът нарежда съотборниците си и ръководи нападението така, както диригент контролира поверения му оркестър.

"Като играч бях плеймейкър, но играех и като атакуващ гард, защото имах апетит да вкарвам доста и ми се отдаваше (смее се). Но треньорската професия усещам, че започва да ми става доста по-интересна, отколкото присъствието на терена като състезател. Наистина, нещата са доста по-комплексни и фактически това я прави толкова интересна и предизвикателна. Но наистина треньорът е отговорен за абсолютно всичко, трябва да е компютър извън игрището, но никога не вреди да има един страхотен плеймейкър, който да е треньор и на терена", коментира новият треньор на Рилски това сравнение.

На горещия стол в Самоков той заменя Росен Барчовски, който обаче остава близо до доскорошния си асистент. Бившият нацоинален селекционер ще изпълнява ролята на спортен директор, а Хаджисотиров отново си спомня как познанството им датира от повече от две десетилетия, когато имено Барчовски го е взел в мъжкия отбор на Славия, въпреки че е бил още тийнейджър.

"С Росен Барчовски се познаваме от много години. Още през 1996 година той и Тити Папазов искаха да ме вземат от ЦСКА като юноша в Славия. Тогава отидох на 15 години и половина в мъжкия отбор, така че той ми е бил треньор още тогава. След това през годините сме работили и в националния отбор, и в ЦСКА, а в последните няколко години ме покани като помощник както в мъжкия национален отбор, така и в Рилски спортист. Научих много нещо от него, фактически като треньор и изобщо баскетболни, които смятам, че ще са ми полезни със сигурност. Смятам, че имаме много добри отношения", са думите на Удо по адрес на Барчовски, чиято дясна ръка доскоро бе именно той.

Удо и Патрика. Това ще бъде тандемът, който ще стои на треньорския мостик на Рилски спортист този сезон. Хаджисотиров ще разчита на варненския специалист Галин Стоянов, който е известен в родните баскет среди повече с първото име на легендарния Юинг и ще заеме ролята на помощник треньор на мъжкия тим на самоковци. Стоянов се връща от Франция, където си изгради добро реноме през последните години, защото получава възможността да работи отново с добрия си приятел и колега.

"С Галин Стоянов също се познаваме от много време, още от юноши. След това през годините той е бил един от хората, които много се интересуват от баскетбол. Винаги, когато през ваканциите се връщах от Америка е искал книги, литература, искал е да се развива. Впоследствие, когато и аз станах треньор, имахме възможност да работим заедно в националния отбор. Много е навътре в играта, има поглед върху младата генерация, която сега навлиза в мъжкия баскетбол и смятам, че ще бъде много добра помощ и придобивка в Рилски спортист", е обяснението на 35-годишният треньор защо се е спрял точно на Патрика за свой най-доверен асистент.

През миналата година Рилски спортист използва пълната квота от четири чужденци в състава си, но същевременно продължи да дава равен шанс и на българските играчи, включително на младите такива. От новия сезон броят на чуждестранните състезатели бе увеличен - на общо петима, четирима от които ще могат да бъдат едновременно на паркета. Героят на нашия разказ обаче смята, че всичко опира до манталитета и идващите отдолу българчета трябва да се борят за мястото и игровото си време, а не да разчитат на мантрата, че щом са местни, гарантирано имат вот на доверие и минути.

"Аз така го чувствам за себе си, такава е моята психика и манталитет - когато бях играч, никога не съм искал да получавам каквото и да било на готово. Искал съм да се преборя за всяко едно нещо, което се случва с мен на баскетболното игрище. Смятам, че е изключително важно да се развиват българските младите играчи и да им се дава възможност, но те трябва да си извоюват това. Във всичките лиги в света виждаме, че проблем не са чужденците. Когато един играч е достатъчно добър, той си извоюва игровото време. Тази година се видя дори и в Лукойл, че Павлин Иванов, Крис Минков… Често играеха пред чужденците и имаха своето време. Смятам, че проблемът на българския баскетбол не са чужденците, а това, че нямаме достатъчно производство на млади състезатели на добро ниво. Проблемът е частично и в нас треньорите, а другата отдавам на манталитета на младите. Моите наблюдения са, че те не са готови да работят достатъчно здраво и да платят цената на успеха. Мислят си, че работят достатъчно здраво и говорят колко здраво работят, но на практика в сравнение със стандартите, които трябва да покриват, това не е така. Има и изключения, но генерално смятам, че трябва да се подобрят нещата в двете посоки - както работата на треньорите, така и отношението на младите играчи", са разсъжденията на младият треньор по така наболялата напоследък тема за увеличението на чужденците в отборите от Националната баскетболна лига.

На Рилски спортист предстои участие в квалификациите на Шампионската лига. Най-новият формат в турнирите на ФИБА Европа, а съперниците на самоковци ще бъдат на доста по-високо ниво от миналогодишните в Юрочалъндж. Въпреки всичко Хаджисотиров остава верен на характера си и смята, че подопечните му, а и съмишлениците му от треньорския щаб ще дадат всичко най-добро, за да представят клуба си в добра светлина в Европа.

"Наистина смятам, че Рилски спортист е в двете най-професионални организации, а за някои неща дори мисля, че е на първо място. Това, което прави Петър Георгиев е похвално и страхотно за нашите географски ширини и състоянието на българския спорт. Да даваш такива средства и да си мотивиран да развиваш този спорт в Самоков е нещо страхотно, и то в продължение на толкова години. Реално може да се види градацията през този период, защото Рилски започнаха в мъжкото първенство, ако не се лъжа през 2003 година. Развиваха се, започнаха да играят Балканска лига, след това стигнахме до Юрочалъндж, а печелейки Купата на България миналата година съвсем резонно получихме покана за участие в квалификациите на Шампионската лига, нещо което е голяма чест за нашия клуб. Мисля, че бяхме длъжни да участваме и да дадем най-доброто от себе си. Колкото до целите - аз и преди съм казвал, че съм много мотивиран и амбициозен и ще искам да се извлече максимума от отбора, както от играчите, така и от нас, треньорите. Ще бъде направено всичко възможно за най-доброто представяне. Вече с какъв потенциал ще разполагаме ще видим във времето, но сам за себе си винаги си поставям максимално високи цели", завършва разговора ни той.

Снимка: БФБ

Когато си на двадесетина години и тепърва ти предстои да преследваш мечтите си като професионален баскетболист, а чуеш от треньор, работил с Меджик Джонсън в Мичигън Стейт, че задължително трябва да станеш треньор един ден… Със сигурност запазваш този съвет в съзнанието си и продължаваш по план. Това прави Людмил Хаджисотиров, който преживява точно това по време на треньорски курс в един от университетите, в които играе в Щатите - Бостън Колидж, а после и Мейн. Удо не спира развитието си и след четири сезона при колежаните се прехвърля при професионалистите, а почти десетилетие по-късно чува същото не от кой да е, а от Пини Гершон. Явно орисията му е такава - рано или късно да поеме треньорската палка.

"Ако трябва да съм честен, от малък мечтаех да стана много добър професионален баскетболист. И следвах този път. Но ми се наложи да спра по-рано, но вътрешно в себе си винаги съм имал желание по-нататък във времето да стана треньор. Когато завърших първия си треньорски курс и още бях студент, чух точно това, че на всяка цена трябва да премина от другата страна на линията един ден, но не го приех особено сериозно. След това през 2008 година, когато бях в националния отбор, отново като играч, Пини Гершон също ми каза отникъде - "Трябва да станеш задължително треньор". Аз отново не го приех особено сериозно, но така се случиха нещата, че с всеки следващ ден, с който се занимавам с тази професия ми става все по-интересно", връща лентата назад Удо, на когото предстои да дебютира като старши-треньор в мъжкия баскетбол начело на Рилски спортист.

По ирония на съдбата малко след 2008 година му се налага да окачи преждевременно кецовете на пирона заради здравословни проблеми. И точно тогава някъде в главата му отекват препоръките на двама души, които настояват, че той трябва да опита късмета си в треньорския занаят. Единият, докоснал се до Меджик Джонсън, а другият - едно от най-големите имена в европейския баскетбол. А сега бързо превъртаме лентата до 2016 година.

"Не ми отне много време да приема предложението на Рилски спортист. Просто по стечение на обстоятелствата и здравословния проблем, който имах през 2009 година ми се наложи да стана треньор на по-ранна възраст. Реално натрупах доста години стаж като помощник, две години като старши-треньор на юношеските и младежките национали, преди това бях треньор на кадети в Лукойл Академик. Получи се едно естествено развитие на нещата. На 35-годишна възраст да стана старши-треньор в отбор, в който познавам много добре ситуацията. Познавам много добре условията. И в организация, която смея да кажа, че е най-професионалната и сериозна в България, каквато е Рилски спортист в баскетбола в момента, заедно с Лукойл", разказва сега Хаджисотиров, който ще дебютира начело на професионален отбор, след като е извървял разстоянието от самата основа на пирамидата, за да стигне до върха. Някогашният национал не крие амбициите си, признава, че е максималист и винаги се цели възможно най-високо, като не иска да спира да се движи в правилната посока.

"Успях да отида на курса на ФИБА, който е изключително добър, даде ми още по-голяма увереност, навлязох още по-навътре в материята и разбрах, че това е една наука, една изключително интересна и сериозна професия, човек може да се развива постоянно. Няма лимит, няма възрастова граница, както е в професионалния баскетбол като играч и това ме мотивира и изпитвам все повече удоволствие с всеки изминал ден. Имам изключително много неща, които трябва да уча и знам, че трябва да се развивам, за да ставам по-добър", не крие привързаността към новата си професия бившият колежанин.

Позиция "едно" е сред ключовите за всеки баскетболен отбор. Гардът нарежда съотборниците си и ръководи нападението така, както диригент контролира поверения му оркестър.

"Като играч бях плеймейкър, но играех и като атакуващ гард, защото имах апетит да вкарвам доста и ми се отдаваше (смее се). Но треньорската професия усещам, че започва да ми става доста по-интересна, отколкото присъствието на терена като състезател. Наистина, нещата са доста по-комплексни и фактически това я прави толкова интересна и предизвикателна. Но наистина треньорът е отговорен за абсолютно всичко, трябва да е компютър извън игрището, но никога не вреди да има един страхотен плеймейкър, който да е треньор и на терена", коментира новият треньор на Рилски това сравнение.

На горещия стол в Самоков той заменя Росен Барчовски, който обаче остава близо до доскорошния си асистент. Бившият нацоинален селекционер ще изпълнява ролята на спортен директор, а Хаджисотиров отново си спомня как познанството им датира от повече от две десетилетия, когато имено Барчовски го е взел в мъжкия отбор на Славия, въпреки че е бил още тийнейджър.

"С Росен Барчовски се познаваме от много години. Още през 1996 година той и Тити Папазов искаха да ме вземат от ЦСКА като юноша в Славия. Тогава отидох на 15 години и половина в мъжкия отбор, така че той ми е бил треньор още тогава. След това през годините сме работили и в националния отбор, и в ЦСКА, а в последните няколко години ме покани като помощник както в мъжкия национален отбор, така и в Рилски спортист. Научих много нещо от него, фактически като треньор и изобщо баскетболни, които смятам, че ще са ми полезни със сигурност. Смятам, че имаме много добри отношения", са думите на Удо по адрес на Барчовски, чиято дясна ръка доскоро бе именно той.

Удо и Патрика. Това ще бъде тандемът, който ще стои на треньорския мостик на Рилски спортист този сезон. Хаджисотиров ще разчита на варненския специалист Галин Стоянов, който е известен в родните баскет среди повече с първото име на легендарния Юинг и ще заеме ролята на помощник треньор на мъжкия тим на самоковци. Стоянов се връща от Франция, където си изгради добро реноме през последните години, защото получава възможността да работи отново с добрия си приятел и колега.

"С Галин Стоянов също се познаваме от много време, още от юноши. След това през годините той е бил един от хората, които много се интересуват от баскетбол. Винаги, когато през ваканциите се връщах от Америка е искал книги, литература, искал е да се развива. Впоследствие, когато и аз станах треньор, имахме възможност да работим заедно в националния отбор. Много е навътре в играта, има поглед върху младата генерация, която сега навлиза в мъжкия баскетбол и смятам, че ще бъде много добра помощ и придобивка в Рилски спортист", е обяснението на 35-годишният треньор защо се е спрял точно на Патрика за свой най-доверен асистент.

През миналата година Рилски спортист използва пълната квота от четири чужденци в състава си, но същевременно продължи да дава равен шанс и на българските играчи, включително на младите такива. От новия сезон броят на чуждестранните състезатели бе увеличен - на общо петима, четирима от които ще могат да бъдат едновременно на паркета. Героят на нашия разказ обаче смята, че всичко опира до манталитета и идващите отдолу българчета трябва да се борят за мястото и игровото си време, а не да разчитат на мантрата, че щом са местни, гарантирано имат вот на доверие и минути.

"Аз така го чувствам за себе си, такава е моята психика и манталитет - когато бях играч, никога не съм искал да получавам каквото и да било на готово. Искал съм да се преборя за всяко едно нещо, което се случва с мен на баскетболното игрище. Смятам, че е изключително важно да се развиват българските младите играчи и да им се дава възможност, но те трябва да си извоюват това. Във всичките лиги в света виждаме, че проблем не са чужденците. Когато един играч е достатъчно добър, той си извоюва игровото време. Тази година се видя дори и в Лукойл, че Павлин Иванов, Крис Минков… Често играеха пред чужденците и имаха своето време. Смятам, че проблемът на българския баскетбол не са чужденците, а това, че нямаме достатъчно производство на млади състезатели на добро ниво. Проблемът е частично и в нас треньорите, а другата отдавам на манталитета на младите. Моите наблюдения са, че те не са готови да работят достатъчно здраво и да платят цената на успеха. Мислят си, че работят достатъчно здраво и говорят колко здраво работят, но на практика в сравнение със стандартите, които трябва да покриват, това не е така. Има и изключения, но генерално смятам, че трябва да се подобрят нещата в двете посоки - както работата на треньорите, така и отношението на младите играчи", са разсъжденията на младият треньор по така наболялата напоследък тема за увеличението на чужденците в отборите от Националната баскетболна лига.

На Рилски спортист предстои участие в квалификациите на Шампионската лига. Най-новият формат в турнирите на ФИБА Европа, а съперниците на самоковци ще бъдат на доста по-високо ниво от миналогодишните в Юрочалъндж. Въпреки всичко Хаджисотиров остава верен на характера си и смята, че подопечните му, а и съмишлениците му от треньорския щаб ще дадат всичко най-добро, за да представят клуба си в добра светлина в Европа.

"Наистина смятам, че Рилски спортист е в двете най-професионални организации, а за някои неща дори мисля, че е на първо място. Това, което прави Петър Георгиев е похвално и страхотно за нашите географски ширини и състоянието на българския спорт. Да даваш такива средства и да си мотивиран да развиваш този спорт в Самоков е нещо страхотно, и то в продължение на толкова години. Реално може да се види градацията през този период, защото Рилски започнаха в мъжкото първенство, ако не се лъжа през 2003 година. Развиваха се, започнаха да играят Балканска лига, след това стигнахме до Юрочалъндж, а печелейки Купата на България миналата година съвсем резонно получихме покана за участие в квалификациите на Шампионската лига, нещо което е голяма чест за нашия клуб. Мисля, че бяхме длъжни да участваме и да дадем най-доброто от себе си. Колкото до целите - аз и преди съм казвал, че съм много мотивиран и амбициозен и ще искам да се извлече максимума от отбора, както от играчите, така и от нас, треньорите. Ще бъде направено всичко възможно за най-доброто представяне. Вече с какъв потенциал ще разполагаме ще видим във времето, но сам за себе си винаги си поставям максимално високи цели", завършва разговора ни той.

Снимка: БФБ