Зизу: роден за лидер

В един квартал, където таксиметровите шофьори никога не спират, а полицаите никога не влизат, обичайно се раждат специални, единствени по рода си хора. Един от тях е Зинедин Язид Зидан – футболен гений, израснал в Ла Кастелан, опасно предградие на Марсилия. „От улицата излизаш силен”, казва настоящият старши треньор на Реал Мадрид, когато повдигнат пред него въпроса за трудното му детство.

Десет години след раждането на Зинедин Зидан, неговите родители Смай и Малика напускат Алжир в търсене на по-добър живот за себе си и своите пет деца – момчетата Джамел, Фарид и Зинедин и момичетата Нуредин и Лила. Всички те са възпитани безупречно. „Зизу е специален човек. С ченгел му вадиш думите от устата, ала е мъж, който се отличава с голяма твърдост, постоянство и талант. Биологически е сътворен да бъде №1”, коментира го Флорентино Перес, големият виновник за вечната любов между Зидан и „белия” клуб.

РАЗКАЗ ЗА ЕДНА САЛФЕТКА

Тя започва през 2001 година. Една салфетка с по-голяма стойност от празен чек играе ролята на стрелата на Купидон. На малката хартийка президентът на Реал Мадрид изписва: „Искаш ли да играеш в Реал Мадрид?”. „Да”, кратко и ясно му отговаря френската суперзвезда. Месеци след това 72 млн. евро убеждават Ювентус, че съдбата на Зидан е да живее само в бяло, без никакво черно. В краен случай – в мораво.

За множеството хора Зидан се оттегля твърде млад, едва на 34 години. „Можех да продължа още една-две години, но това ми решение е по-малко болезнено от това един ден да дойде някой и да ми каже, че ми е минало времето и вече съм ненужен”, оправдава се тогава. Мондиалът в Германия 2006 е последният му дар към футбола, ала тази игра, вероятно именно от яд за предивременното му оттегляне, го наказва по най-жестокия начин: загуба с дузпи на финала от Италия плюс вечния спомен от онази нетипична за таланта и сдържаността му главичка срещу Матераци. „Този момент бе ужасен за куп хора, но лично и за мен. В една кариера ги има възходите и паденията, така че случката е част от пътя, макар че е нормално да не се гордея с нея. Този последен щрих е труден за преглъщане”, споделя Зизу месеци след това свое немислимо „сбогом” с футбола.

След изгарянето на пламъка на един от най-добрите играчи в историята, огънят на треньорството закъснява няколко години със запалването си, ала чакането си струва. През 2012 г. започва подготовката си за тази стъпка и в сезон 2013/14 има първия си опит като помощник на Карло Анчелоти. Връща се у дома си – на любимия „Сантиаго Бернабеу”, но този път с костюм и вратовръзка. Не е като да не му отива: Шампионска лига и Купа на краля. Както Деветата, и Десетата носи неговия печат.

През 2015 г. прави стъпка нагоре, следвайки съвета на ментора си Карлето: „Ти ще бъдеш един от най-добрите треньори. Имаш всички нужни качества: харизма, характер и опит. Настъпи часът да полетиш сам.” И го прави. Тренира филиала Кастийя година и половина и научава номерата в „кухнята” на професията, макар резултатите да не са очакваните. „Аз съм срамежлив, тих и сдържан. Смятам се за домошар и спокоен човек, но на терена търся точно противоположното. Нуждая се от адреналин, от това да изисквам, от това неща да се случват”, споделя той.

ЛИДЕР ПО ПРИРОДА

Още от първата минута на онзи 4 януари на миналата година, първия от 518-те му дни на пейката на Мадрид, грабна своите играчи със същата елегантност, с която водеше топката или се извърташе с пирует покрай своя съперник. Не се нуждае от това да си отваря широко устата, за да бъде чут. Роден лидер, който създава пълна симбиоза със своя състав. И плодовете от нея са налице: две купи в ШЛ, една титла в Ла Лига, една световна клубна и една Суперкупа на Европа – пет от седемте възможни за година и половина. Брат му Фарид предрича това още през 2014 г., когато Зизу задвижва крилете си на пейката: „Ще е компетентен треньор, близък до своите играчи и ще докаже, че във футбола има живот и след ритането на топката.”

И той го стори, при това само как! Никога преди един треньор не бе успявал да направи така, че всички членове на състава му да задържат пика на формата си в толкова дълъг времеви отрязък и чрез точните, планирани детайлно още от миналото лято, ротации (дори и Кристиано Роналдо накрая се принуди да приеме правотата им) всеки да не спира да се чувства важен и нужен на колективната кауза. Верността му към неговото разбиране за футбола (и живота) бе възнаградено. Накара шефа си Флорентино Перес първо да доведе за кондиционен треньор Антонио Пинтус, направил изключителна предсезонна подготовка, а после и да не залага на купуване на прескъпи суперзвезди, а на налагане на по-тихи членове на състава. И бъдещето е светло: към Марко Асенсио, Иско, Тони Кроос, Рафаел Варан и Кристиано Роналдо, готов да играе като младеж до 40 години, предстои да се присъединят Хесус Вайехо и Маркос Йоренте.

Триумфът му се простира вече и извън терена. Също както като футболист, задържа господството на Мадрид на Еверест чрез примера не на шумните думи, а на тихите дела. Точно както прави навсякъде където отиде. „Той е едно принципно човешко същество с непоклатими убеждения. Печели те с един простичък жест. А отгоре на това е също толкова добър треньор, колкото бе и футболист”, обобщава в унисон една съблекалня, напълнила се с блясък благодарение на класата на Зинедин Язид Зидан.

Въпреки огромните предприети рискове, въпреки критиките, той изпълни предначертаната си по план мисия: първо спечели титлата, а оттам и наклони везните психологически към успех и в ШЛ. Зизу не се стреми да открива топлата вода във футбола, не се смята за философ или революционер, нито се има за по-важен от играчите си. Иска само те да се чувстват добре на терена и да могат да изразяват таланта си. Тази скромност е запазена марка за най-най-великите.

Рубен Канисарес, „АВС”