Нася Димитрова: Ако не бях волейболистка, щях да съм народна певица
2017-а определено е една от най-интересните в кариерата на волейболната национална Нася Димитрова. В началото на май тя спечели златен дубъл с отбора на Марица, а в момента се готви с представителния ни тим, в който през 2016-а бе основен състезател в състава на Иван Сеферинов. 190-сантиметровата нападателка започва кариерата си в ямболския Тунджа, след което преминава в Левски. При „сините" играе до сезон 2015/16, като печели три титли на България и две купи на страната. В края на 2016-а тя откупува правата си за 10 000 евро, но така й не може да бъде картотекирана за Марица. Дисциплинарната комисия на БФВ дори й постанови наказание с мотив "уронване на престижа" на клуба от квартал Люлин. Сагата приключи в началото на 2017-а, когато Нася получи зелена светлина за турнира за Купата на CEV. За пловдивския хегемон, националния отбор и... народната му зика красавицата говори в специално интервю за "Меридиан Мач":
- Нася, спечели две титли с Марица. Как реално оценяваш конкуренцията ви България?
- За съжаление нивото у нас е много слабо. Нямахме конкуренция, а искахме да имаме такава, за да видим и нашите грешки. Както видяхте, дори на Купата ни беше лесно с изключение на това, че срещу ЦСКА се отпуснахме в третия гейм и допуснахме да има четвърти.- Срещу друг беше ли ви трудно?
- Не. Единствените затруднения, които сме имали е било в нашето поведение по време на игра, когато не сме давали максимума от себе си дори в леките мачове.- Къде ще играеш догодина?
- Все още не съм решила...- Как смяташ, че слабото първенство се отразява на националния отбор, въпреки че там все още се разчита на момичета от чужди първенства?
- Вие самите виждате какво се случва в България и чужбина. Там се залага на елитен волейбол въпреки малките бюджети, които имат съставите... и все пак се справят да имат едно прилично ниво. Тук обаче се залага на друго. Деца на едва 13 години са в редиците на женското направление и едни от основните играчи в отбора. Не казвам, че е лошо, но в случая тук не говорим за женски волейбол на ниво като в чужбина. Дори залите не са изпълнени с публика, както преди.- Какъв е изходът според теб?
- Нямаме особено добри изяви в по-малките възрасти на националните ни отбори, а това не говори добре за бъдещето на женския национален отбор, факт е, че и на стари лаври не може да се лежи вечно. Мисля, че трябва да се дава път на младите да израстват. Преди всичко се запали искрата в децата. Трябва да се даде усещане на подсрастващите, че това не е просто спорт, а игра, която се играе с голямо удоволствие. Много е важно как ще се изгради и колектив. Виждам, че това в България е много трудно, дори на по-високо ниво, за това според мен трябва да се започне от самото стъпване в залата.- Как се чувстваше на терена срещу Левски? Затворила ли си тази страница?
- Отдавна затворена страница за мен. Важното е, че моята съвест и тази на Марица е чиста. А относно срещите ми срещу тях, бяха просто едни двубои, в които трябваше да си свърша работата.- Какво очакваш от лятото с националния отбор?
- Възможно най-доброто представяне.- Какво е настроението в тима, Иван Сеферинов и Ники Иванов ще успеят ли да ви изведат до медал?
- Силно се надявам да успеем. Ще се постараем, каквото зависи от нас ще го направим.- За какво мечтаеш?
- За неща, които не се купуват с пари.- Ако не бе станала волейболистка, с какво щеше да се занимаваш?
- Щях да наследя таланта ми на майка ми - тя е народна певица.- Имаш ли хоби? Какво обичаш да правиш в свободното време?
- Моето хоби е да се отдам на хората, които обичам, защото времето ми с тях е много малко. Така че, когато съм свободна, искам да прекарвам колкото се може повече време с тях.- На кого си кръстена?
- На баба ми Атанаска.