Гадаенето провали съдиите при подаръците за Юнайтед и Сити
Две огромни съдийски грешки във вчерашните мачове от кръга в Премиър Лийг може да се окажат с решаваща роля за развитието на битката за оставане в дивизията и разпределението на местата в зона Шампионска лига на таблицата. Двама бивши рефери от това ниво – Греъм Пол и Кийт Хакет, дадоха своя коментар за скандалните ситуации пред английската преса.
Съдиите знаят, че е грешка да се гадае, когато трябва да се вземе решение, за което не са сигурни или не са видели добре положението, а при все това Нийл Суорбрик сякаш стори именно това.
Маркъс Рашфорд се втурна в наказателното поле на Суонзи и, усетил опасността, вратарят на „лебедите” Лукаш Фабиански излезе бързо и се хвърли към него. Полякът обаче после дръпна ръцете си в последния момент и тогава нападателят, очаквал тежък сблъсък, реагира на промяната, като постави краката си към тялото на съперника и се гмурна към него.
Това със сигурност не бе нарушение, а гледката на Суорбрик бе напълно блокирана от играчите пред него. Реферът се поколеба, вероятно обмисляйки вариантите си за решение, и потърси съвет от своя помощник Гари Бесуик.
И някак си, след пет секунди забавяне, той все пак заключи, че е бил извършен фаул, и посочи към бялата точка.
Това бе слабо решение. Съдиите могат да получат прошка, ако пропуснат някоя ситуация, ала никога не бива да вземат подобно огромно решение, когато изпитват и капка съмнение.
Греъм Пол, „Дейли Мейл”
Видяхме в неделя три дузпи, отсъдени при много подобни обстоятелства, а две от тях бяха чисто и просто нередни.
Когато Майкъл Оливър посочи бялата точка за влизането на Габриел срещу Хари Кейн, стана единственият постъпил правилно арбитър за деня. Бразилецът от Арсенал подходи несръчно и имаше очевиден контакт с десния крак на голмайстора на Тотнъм. Да, Кейн може би усили ефекта от съприкосновението, ала Габриел имаше възможността да се дръпне и сам избра да не се възползва от нея.
Тук има две неща, които играха в полза на Майкъл при вземането на това решение. Първото бе, че той запази хладнокръвие. На съдиите винаги се казва, че процесът е следният: виж, помисли, действай. Страхувам се, че са малцина арбитрите, които отделят време да обмислят своите решения, а вместо това доста прибързват с тях. Майкъл обаче си взе достатъчно време и стигна до сигурност в своето собствено гледище за ситуацията, като така си даде възможност да постъпи правилно.
Вторият фактор бе, че той бе на идеалната позиция, за да вземе точното решение. Нещо, което не важеше в случая на Нийл Суорбрик, когато заложи на сляпо на това, че Маркъс Рашфорд е повален от вратаря на Суонзи Лукаш Фабиански.
Гледната точка на Нийл към положението бе блокирана от футболисти и по мое мнение той гада – нещо, което един съдия никога, ама никога не трябва да прави. Повторенията показаха, че Рашфърд търси контакта и се строполява на земята твърде лесно. Това е от онзи тип ситуации, за които бих искал да се въведе ретроспективно наказание, ако играчът очевидно е заблудил рефера.
Третият инцидент бе при сблъсъка на Лерой Сане от Манчестър Сити с Мартен де Роон в гостуването срещу Мидълзбро. Де Роон бе обладан от бесове след случката и няма как човек да не го разбере – повторенията показаха, че крилото на „гражданите” търси контакта. Реферът Кевин Френд се заблуди и посочи бялата точка, разгневявайки играчи, треньори и публика на домакините, които с победа биха запазили някакви шансове за спасение.
Всичките три инцидента включваха различни по мярка контакти и показаха нагледно колко е трудно за реферите, когато играчите опитват да ги заблудят с цел облагодетелстване от решение в тяхна полза.
Имайки предвид това, съдиите трябва да преценяват в каква степен е имало контакт в единоборството, кой го е потърсил и дали е бил достатъчен, за да заслужи наказание. Това е крайно трудно решение, но съм сигурен, че Нийл и Кевин ще бъдат силно разочаровани, когато прегледат своите решения. Няма абсолютно никакъв начин никой от тях да е бил сигурен, когато е посочил бялата точка, а ако имаш и капка съмнение, си длъжен да оставиш играта да продължи.
Чудя се дали следващия път, щом им се случи същото, те ще предпочетат, ако сбъркат, поне да е от по-безопасния вариант – като си замълчат.
Кийт Хакет, „Дейли Телеграф”