Радо Янков след второто място за Световната купа: Доволен съм, но и гладен за реванш

Още не мога да преглътна онези две стотни на световното

 

Само 190 точки не стигнаха на Радослав Янков, за да вдигне за втора поредна година големия кристален глобус в алпийския сноуборд. Носител на трофея стана 36-годишният австриец Андреас Промегер. Вчера той отпадна на 1/8 финал във финалите на СК във Винтерберг (Гер) и отвори вратата пред нашето момче. В същата фаза Радо елиминира най-добрия си приятел Силвен Дюфур (Фр) и се нуждаеше от трето място, за да измести Промегер. На 1/4 финал обаче чепеларецът допусна грешка и изостана с 4 стотни от надеждата на домакините Щефан Баумейстер, който в крайна сметка спечели и старта.

Ето каква равносметка си направи 27-годишният Янков пред „Телеграф“ за изминалия сезон, в който се качи на 4 подиума за СК и постигна четвърто и шесто място на завършилото в четвъртък световно в Сиера Невада (Исп).

- Радо, как се чувстваш след този драматичен финал?

- Щастлив съм много. Не че съм приел нещата и няма малко нотки на разочарование от второто място, но съм доволен, че успях да достигна малко под върха и пак да съм сред най-добрите. С две думи – изпращам наистина силен сезон.

- В началото му вярваше ли, че пак ще се бориш за първото място?

- Да, вярвах. Знаех, че съм добре подготвен, добре мина и физическата подготовка, и тази на сноуборда. Опитвах се да не мисля от толкова рано за спечелването на глобуса, въпреки че ми се искаше много пак да е мой. После в хода на сезона се видя, че отново мога да го взема.

- Последните дни бяха луди заради лошото време в Испания, което отложи единия старт в Испания.

- За всичките ми колеги беше така. Самите ние пристигнахме в 1,30 през нощта, разтоварихме багажа, взех си един душ и си легнах в два. А треньорът ми Джоко продължи до 4 часа да приготвя дъските. Сутринта станахме в 6, защото квалификациите по програма трябваше да са в петък, но заради закъснението на световното, ги събраха в един ден. За да може телевизионното излъчване в събота да е в предвиденото време, състезанието ни започна страшно рано и още в 7 без 10 бяхме на пистата. Но въпреки всичко това, се радвам, защото си имам малкия глобус на гигантски, който миналия сезон не успях да взема.

- На кого посвещаваш този малък глобус?

- Най-важните хора са на първо място семейството ми, което беше до мен и във Винтерберг, треньора ми, физиотерапевта, кондиционния треньор, всички останали треньори, които са ми помагали преди това, включително и този, при когото започнах – Васил Милчев. Всеки си има своя принос. А посвещавам глобуса и на себе си, защото издържах психически, включително и екстремните последни дни.

- А във Винтерберг условията по-добри ли бяха, отколкото в Сиера Невада?

- Въпреки че валя толкова много дъжд, организаторите се бяха постарали и трасето не беше лошо. Добре, че предварително го бяха обработили отлично. Е, имаше леки улеи, но не сериозни ребра и неравности. Ако беше хубаво времето, щеше да е много, много твърдо и щеше да е супер.

- Стана ли ти мило, когато сутринта стъпи на пистата във Винтерберг, където миналия сезон завоюва голямата Световната купа?

- Още от сутринта, със слизането от колата и качването на лифта, всичките емоции от миналата година ми минаха през главата. Много ми беше сантиментален този ден.

- От световното какво усещане остана в теб?

- Истината е, че страшно ме хвана яд за двете стотни в гигантския слалом, които ме лишиха от сигурен медал. Да не говорим, че можеше и да е златен.

- Промегер сякаш подобри формата си в последните стартове.

- Да, може би и такава му е била стратегията за световното да бъде във върхова форма. И нашата стратегия по принцип беше такава, но това е много относително. Миналата година единственият, спечелил два старта, бях аз. Тази година това беше Промегер. Ето днес (вчера – б. р.) младото германче, срещу което отпаднах, спечели състезанието. Силите са изравнени до такава степен, че не е като при ските да има някой, който е една глава над другите като Михаела Шифрин и Марсел Хиршер. Всеки път заради разликата в трасето и наклоните, така, че се получава, че на единия му пасва едно, на друг – друго, на трети лошото време, на четвърти – хубавото... Например този германец го победих на световното, а и досега повече пъти съм го изпреварвал. Но днес караше много добре момчето, а аз отново направих грешка. Правиш грешка за стотни, а после няма връщане назад.

- Онези две стотни в Сиера Невада къде ги загуби?

- Не може да се определи на пета, шеста или осма врата. Може би, ако си бях пуснал още по-напред ръката, щях да ги взема, или примерно на десета врата, ако бях минал 20 см по-близко... Когато карах срещу Карл допуснах грешка, но и напрежението не беше малко.

- Въпреки това четвъртото място е страхотен резултат.

- Така е и аз съм горд с него. Колкото и да съм разочарован за тези две стотни, на последното ми световно бях 27-и, което си е огромен прогрес.

- Дълъг ли е пътят от преди две години досега?

- Дълъг е целият ми път. Това че последните два сезона имам голям скок се дължи на това, че успяхме да сглобим целия пъзел така, че да ми се отключи карането.

- Кой момент от този сезон няма да забравиш?

- Победата в Банско. След като финиширах и направих дългия завой покрай публиката. Там беше най-якият момент, който завинаги ще помня. Мога да сравня това усещане само със спечелването на първата ми победа за Световната купа в Кареца, която ще си остане и най-сладката. От обратна гледна точна най-тежко преглътнах тези две стотни на световното.

- Има ли у теб желание за реванш догодина, след като сега остана втори?

- Точно това си казахме с Джоко, че това е единственото готино на второто място. Тръгвам с по-голям хъс отново да си върна първото място. Ще се боря да бъда по-здрав физически, технически да тренирам по-целеустремено, защото все пак предстоят и олимпийски игри.

ТАНЯ МАНОВА, "Телеграф"

Радо Янков загуби от Галмарини by bgsport

Още от Зимни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти