Радо Янков след второто място за Световната купа: Доволен съм, но и гладен за реванш

19 март 2017 | 16:07
1562
0

Още не мога да преглътна онези две стотни на световното

Само 190 точки не стигнаха на Радослав Янков, за да вдигне за втора поредна година големия кристален глобус в алпийския сноуборд. Носител на трофея стана 36-годишният австриец Андреас Промегер. Вчера той отпадна на 1/8 финал във финалите на СК във Винтерберг (Гер) и отвори вратата пред нашето момче. В същата фаза Радо елиминира най-добрия си приятел Силвен Дюфур (Фр) и се нуждаеше от трето място, за да измести Промегер. На 1/4 финал обаче чепеларецът допусна грешка и изостана с 4 стотни от надеждата на домакините Щефан Баумейстер, който в крайна сметка спечели и старта.

Ето каква равносметка си направи 27-годишният Янков пред „Телеграф“ за изминалия сезон, в който се качи на 4 подиума за СК и постигна четвърто и шесто място на завършилото в четвъртък световно в Сиера Невада (Исп).

- Радо, как се чувстваш след този драматичен финал?

- Щастлив съм много. Не че съм приел нещата и няма малко нотки на разочарование от второто място, но съм доволен, че успях да достигна малко под върха и пак да съм сред най-добрите. С две думи – изпращам наистина силен сезон.

- В началото му вярваше ли, че пак ще се бориш за първото място?

- Да, вярвах. Знаех, че съм добре подготвен, добре мина и физическата подготовка, и тази на сноуборда. Опитвах се да не мисля от толкова рано за спечелването на глобуса, въпреки че ми се искаше много пак да е мой. После в хода на сезона се видя, че отново мога да го взема.

- Последните дни бяха луди заради лошото време в Испания, което отложи единия старт в Испания.

- За всичките ми колеги беше така. Самите ние пристигнахме в 1,30 през нощта, разтоварихме багажа, взех си един душ и си легнах в два. А треньорът ми Джоко продължи до 4 часа да приготвя дъските. Сутринта станахме в 6, защото квалификациите по програма трябваше да са в петък, но заради закъснението на световното, ги събраха в един ден. За да може телевизионното излъчване в събота да е в предвиденото време, състезанието ни започна страшно рано и още в 7 без 10 бяхме на пистата. Но въпреки всичко това, се радвам, защото си имам малкия глобус на гигантски, който миналия сезон не успях да взема.

- На кого посвещаваш този малък глобус?

- Най-важните хора са на първо място семейството ми, което беше до мен и във Винтерберг, треньора ми, физиотерапевта, кондиционния треньор, всички останали треньори, които са ми помагали преди това, включително и този, при когото започнах – Васил Милчев. Всеки си има своя принос. А посвещавам глобуса и на себе си, защото издържах психически, включително и екстремните последни дни.

- А във Винтерберг условията по-добри ли бяха, отколкото в Сиера Невада?

- Въпреки че валя толкова много дъжд, организаторите се бяха постарали и трасето не беше лошо. Добре, че предварително го бяха обработили отлично. Е, имаше леки улеи, но не сериозни ребра и неравности. Ако беше хубаво времето, щеше да е много, много твърдо и щеше да е супер.

- Стана ли ти мило, когато сутринта стъпи на пистата във Винтерберг, където миналия сезон завоюва голямата Световната купа?

- Още от сутринта, със слизането от колата и качването на лифта, всичките емоции от миналата година ми минаха през главата. Много ми беше сантиментален този ден.

- От световното какво усещане остана в теб?

- Истината е, че страшно ме хвана яд за двете стотни в гигантския слалом, които ме лишиха от сигурен медал. Да не говорим, че можеше и да е златен.

- Промегер сякаш подобри формата си в последните стартове.

- Да, може би и такава му е била стратегията за световното да бъде във върхова форма. И нашата стратегия по принцип беше такава, но това е много относително. Миналата година единственият, спечелил два старта, бях аз. Тази година това беше Промегер. Ето днес

(вчера – б. р.) младото

германче, срещу което отпаднах, спечели състезанието. Силите са изравнени до такава степен, че не е като при ските да има някой, който е една глава над другите като Михаела Шифрин и Марсел Хиршер. Всеки път заради разликата в трасето и наклоните, така, че се получава, че на единия му пасва едно, на друг – друго, на трети лошото време, на четвърти – хубавото... Например този германец го победих на световното, а и досега повече пъти съм го изпреварвал. Но днес караше много добре момчето, а аз отново направих грешка. Правиш грешка за стотни, а после няма връщане назад.

- Онези две стотни в Сиера Невада къде ги загуби?

- Не може да се определи на пета, шеста или осма врата. Може би, ако си бях пуснал още по-напред ръката, щях да ги взема, или примерно на десета врата, ако бях минал 20 см по-близко... Когато карах срещу Карл допуснах грешка, но и напрежението не беше малко.

- Въпреки това четвъртото място е страхотен резултат.

- Така е и аз съм горд с него. Колкото и да съм разочарован за тези две стотни, на последното ми световно бях 27-и, което си е огромен прогрес.

- Дълъг ли е пътят от преди две години досега?

- Дълъг е целият ми път. Това че последните два сезона имам голям скок се дължи на това, че успяхме да сглобим целия пъзел така, че да ми се отключи карането.

- Кой момент от този сезон няма да забравиш?

- Победата в Банско. След като финиширах и направих дългия завой покрай публиката. Там беше най-якият момент, който завинаги ще помня. Мога да сравня това усещане само със спечелването на първата ми победа за Световната купа в Кареца, която ще си остане и най-сладката. От обратна гледна точна най-тежко преглътнах тези две стотни на световното.

- Има ли у теб желание за реванш догодина, след като сега остана втори?

- Точно това си казахме с Джоко, че това е единственото готино на второто място. Тръгвам с по-голям хъс отново да си върна първото място. Ще се боря да бъда по-здрав физически, технически да тренирам по-целеустремено, защото все пак предстоят и олимпийски игри.

ТАНЯ МАНОВА, "Телеграф"

Радо Янков загуби от Галмарини by bgsport