Една българска волейболистка в Казахстан
Вече почти два месеца бившата капитанка на Казанлък Волей Виолина Николова е в Казахстан. Нападателката се състезава за шампиона на страната в периода 2008-2014 г. от Алмати, след като бе преотстъпена за пролетния полусезон, по договорка между ръководствата на двата клуба. Русенката е втората поред състезателка на Казанлък, след Веселина Григорова (вече играеща в Румъния), която се изявява в централноазиатската страна.
Николова, която е известна и като двойничка на актрисата Мила Йовович, говори пред BGvolleyball.com в специално интервю за трансфера, целите пред отбора, публиката и още нещо...
Направи няколко успешни сезона в Казанлък. Как се стигна до трансфера ти в Казахстан?
Стана супер внезапно. Един ден от ръководството на Казанлък Волей ми съобщиха, че са получили оферта от казахстански отбор и ме попитаха дали искам да замина. Доста се колебаех, тъй като нямах такива намерения за момента. Чувствах се добре в Казанлък, обстановката беше приятна, а и имахме реални шансове да играем финал. В крайна сметка, реших да приема офертата, да пробвам нещо ново, да изляза от "зоната си на комфорт".
Разкажи повече за отбора. Кое те накара да размислиш?
Отборът се казва Жетысу. През изминалия сезон 2015/2016 г. е завършил на второ място в първенството. Сравнително нов клуб, основан 2001 г. Повечето от момичетата са местни, с изключение на мен, една украинка и рускиня. Бях приета много добре от всички и мисля, че успях да се впиша в отбора.
Имаше ли проблем с адаптацията към новата обстановка?
Да, в началото имах проблеми с адаптацията, главно с часовата разлика (+4).
Какви са амбициите пред тима? Реални ли са според теб?
Целта на отбора е първо място в шампионата. Според мен имаме шансове, тъй като първите 3 отбора в класирането са много равностойни и всеки може да бие другия.
Имаш ли приятелки сред съотборничките си? Как преминава един твой ден, откакто смени отбора?
С всички от момичетата се разбирам добре, но чак някакви големи приятелства нямам. Денят ми минава както на всеки спортист - в тренировки и почивка. Не се е променил в сравнение с преди.
На какъв език разговаряте? Срещаш ли някакви трудности в това отношение?
Наложи ми се бързо да си припомня руския език, за да комуникирам, защото тук много малко от хората знаят английски.
С какви очаквания замина за Казахстан? В сравнение с българското първенство как оценяваш тамошното?
Нямах кой знае какви очаквания преди да замина. Единствено, ме бяха предупредили, че е много студено и това ме притесняваше. Първенството тук ми се вижда по-силно от българското. Във всички отбори играят доста по-големи и опитни състезателки, а за момичетата, които са под 23 г. има отделна лига. Играе се много бърз и комбинативен волейбол.
Каква посещаемост имат мачовете ви? Публиката в Алмати до колко е отворена за волейбол? Различава ли се от българската?
Интерес към волейбола има, но за такава голяма държава мисля, че е сравнително малък. Залите не се изпълват, но пък са много по-големи от нашите в България. Прави ми впечатление, че публиката в сравнение с българската не е толкова буйна, няма излишни викове и крясъци. Седят си на местата, ръкопляскат и се наслаждават на играта. Страшно много уважават спортистите и никога не тръгват против някой от другите отбори.
Феновете в България първи забелязаха приликата ти с холивудската звезда Мила Йовович, но как е в Казахстан? Как реагират местните?
Мисля, че на никого не му е направило впечатление. Или поне, никой не ми го е споменавал.
Промени ли се животът ти, откакто замина? Има ли нещо, с което не можеш да свикнеш? А какво ти харесва най-много там?
Не се е променил животът ми, откакто съм тук. Единствено, все още ми е трудно да свикна с дългите пътувания и големите разстояния. За да отидем на турнир до някой град изминаваме по 1000-1400 км. Хубавото е, че има страшно много спортни комплекси, плувни басейни, стадиони и много добри условия за зимни спортове. Хората дават и правят много, за да се развива спорта в държавата, това ми харесва.
Как прекарваш свободното си време? Успя ли да разгледаш Алмати?
През свободното си време гледам главно да си почивам, също така да чета, да гледам филми и да се разхождам. Разгледала съм само някои части от града, тъй като той е огромен, но ще се постарая да видя колкото може повече от него.
Кое те мотивира да продължаваш напред и в най-трудните моменти?
Мотивират ме моите приятели и семейство, които са зад мен и ме подкрепят във всичко. Те ми дават сила и в най-трудните моменти. За такива моменти има един цитат: "Не можеш да успокоиш бурята. Всичко, което можеш да направиш, е да успокоиш себе си. Бурята ще премине."