Георги Топалов върна в спорта най-високия български волейболист

Българският разпределител Георги Топалов, който в последните месеци се изявява в немския Унтерхахинг (Мюнхен) след смяна на клубната принадлежност, за която BGvolleyball.com разказа преди време, се сдоби с нов съотборник. Вторият българин в състава на тима, е центърът Василий Петров, който прави своеобразното си завръщане в спорта след 2 години извън терена. За последно Петров, който е най-високият ни волейболист (215 см), игра за Нефтохимик 2010. 

 Инициаторът на трансфера е именно Георги Топалов. Представяме ви специалното интервю за BGvolleyball.com, в което плеймейкърът разкрива интересни подробности. 

Разкажи ни повече за отбора. Какво те привлече?

Отборът на Унтерхахинг (Мюнхен) е с богата история, с много титли и купи на Германия и добри постижения в Шампионска лига. Също така градът е много добър за живеене и условията за спорт са прекрасни. Преди години основен спонсор на отбора е бил "Дженерали". Много добро и стабилно спонсорство, говорим за няколко милиона евро на сезон. През тези няколко години те постигат най-добрите си резултати. Много от немските национални състезатели са започнали от тук, като например – Денис Калиберда, Фердинанд Тиле, Патрик Щоервалд и много други. Всичко върви прекрасно, до момента, в който човекът, който е на висока позиция в "Дженерали" и лобира за спонсорството, почива. След това спонсорът се оттегля и отборът е принуден на продаде лиценза си за първата лига и да започне от нула буквално.

Привлече ме това, че ръководството на отбора и целия им екип, който е същият от златните им години, разбра моята ситуация много добре. Знаете,че този сезон първо бях тръгнал с идеята да играя в Казахстан, в град, който е близо до Русия и Новосибирск, където е Пламен Константинов. За съжаление, не се получиха нещата и отидох в Белгия. Там заварих един клуб, който бе наистина далеч от спорта и ако бях останал там, оставах без добри тренировки и съответно шансове за националния отбор. Първоначалната ми идея беше да остана в Унтерхахинг само няколко месеца, за да мога да се събера, както се казва. Отборът нямаше спонсор, когато пристигнах, бъдещето беше неясно, но аз го виждах като добро място, където мога да тренирам до полусезона. Впоследствие получих две оферти - една от Финландия и една от Италия. Три дни след това президентът на отбора ме извика и ми каза, че са подписали договор за сериозно спонсорство с фирмата "Bayerwerk". Каза ми, че иска да работи с мен догодина в първата лига и да се борим за медал. Не се поколебах и останах.  

 

 

Новият ти съотборник Василий Петров беше се отказал от волейбола, а преди е играл в няколко български и чуждестранни отбори. Как се стигна до трансфера му в Германия?   Да, новият ми-стар съотборник Василий Петров не игра две години волейбол. Той не само е играл в България, но е и шампион на страната ни с Левски и носител на Купата. Също така на индивидуално ниво има награда за най-добър блокировач в първенството ни, също така и MVP. Инициативата за трансфера беше изцяло моя - обадих му се и го попитах дали иска да играе с мен в Германия и да ми помогне да върнем Унтерхахинг, където му е мястото. Той веднага се съгласи. От там разговарях с ръководството на клуба, което ми има огромно доверие и вярва в моята преценка. Все пак, след две години без игра, не е лесно да се направи трансфер където и да е било, а за чужбина - още по-трудна работа.   Имаше ли проблем с адаптацията към новата обстановка? Започна ли тренировки? Проблем с адаптацията нямаше, защото клубът кара и двама ни да се чувстваме като у дома си. Условията и отношенията за момента са на високо ниво. Надявам се и за в бъдеще да бъде така. Проблем се появи с рамото на Василий на първия месец от тренировките. Според мен това е нормално, имайки предвид, че не е атакувал две години. Наложи се да пропусне няколко мача и да набляга с различни упражнения върху рамото и да работи повече с физиотерапевта ни. Сега всичко е супер и Василий е в добра спортна кондиция.   Какви са целите пред вас и отбора? До колко са реални според теб? Връщане на отбора в елита догодина и най-малко медал. Целите са реални и също съставът ще бъде подновен. Новият спонсор позволява да се вземат поне двама немски национали, един от които е либерото Фердинанд Тиле. За момента това все още не е факт, но се работи по въпроса.   Как се чувстваш самият ти с идването на твой сънародник? По-лесно ли ти е? Василий е мой много добър приятел още от времето, когато играх в Левски. Там всички момчета ме приеха много добре и в момента се радвам, че мога да тренирам отново с един от тях. С него винаги е било удоволствие да се играе. Все пак, всички фенове на Левски помнят добрите му игри срещу ЦСКА на плейофите през 2013 г., когато ги отстранихме и той имаше основен принос за това.  Оправдаха ли се очакванията ти за немското първенство? Какви са разликите с българското първенство? На немското първенство съм хвърлил око от много време. За причините ще разкажа друг път, но със сигурност знам какво да очаквам за догодина и за в бъдеще. Честно казано, догодина ще станат 5 години откакто не съм играл в България. За мен е трудно да преценя каква е ситуацията в България в момента. Но едно нещо ме разсмя, когато Васко ме попита по телефона преди да дойде – дали залата, в която тренираме, е отоплена... Така, че със сигурност смятам, че условията за подготовка са една идея по-добри от нашите. Имаш ли приятели сред съотборниците си? Как преминава един твой ден, откакто смени отбора? Мога смело да кажа, че се разбирам с всички от отбора. Повечето дни от седмицата минават в тренировки. Дори и почивните. Аз съм си поставил висока летва и добре осъзнавам, че целите се постигат само с насочени тренировки. Във видеото по-долу може да видите сутрешната тренировка, в която целя, за да бъде по-прецизен, симулирайки различни игрови ситуации - бърза топка на 4 и на 2 след посрещане на дългата страна, висока топка след защита или лошо посрещане, добре подадена топка в центъра... Промени ли се животът ти, откакто замина за Германия? Има ли нещо, с което не можеш да свикнеш? От този сезон научих много нови неща и продължавам да се развивам. Например осъзнах, че позитивната промяна и развитието идват от нас самите, не от държавата, в която живеем. Много ярък пример за това, което казах е една книга, която баща ми, ми четеше, когато бях в първи клас – "Алхимикът". В книгата (за тези,които не знаят) става въпрос за едно момче, което сънува несметно съкровище, скрито в Египет при пирамидите. Той тръгва да го търси, преминава през много трудности и най-накрая стига до мястото и започва да копае и не намира нищо... Разочарован, се прибира у дома си, където в своя двор намира съкровището, под корените на едно дърво. Изводът за мен е – Истинското съкровище е скрито в нас и трябва да го търсим там.   Кой е най-близкият ти човек в Германия? Липсва ли ти нещо? Моята немска приятелка. Тя много ми помага, най-вече с това да науча езика. Липсва ми много моето семейство, което много обичам!

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти