Мартин Стоев: Странно е клубен бос да лежи на една спалня с играч
Казах на президента Спиро Манту, че на третия път, в който ми нареди да сменя Жеков с Деспотовски, си тръгвам
Тийм мениджърът на Аркада Галац събуваше обувките и сменяше чорапите на големия шеф
Преди мен волейболисти са бягали от хотела преди мач, за да се видят с приятелки, а аз ги класирах на първи финал за Купата на Румъния
От понеделник Мартин Стоев не е треньор на румънския Аркада Галац. Бившият национален селекционер, при когото бяха последните върхове на България - бронзови медали от шампионата на планетата и Световната купа, пое отбора през есента, но изкара начело по-малко от пет месеца. Защо се е стигнало до раздялата разберете от самия Стоев.
- Мартине, как реши да напуснеш Галац?
- Чашата преля на последния ни мач с Плоещ, загубен с 2:3. Но за това - по-късно. Бих започнал оттам, че още с пристигането в Галац, заварих разграден двор. Всеки си правеше каквото иска и нямаше абсолютно никакъв контрол върху играчите.- Какво по-конкретно имаш предвид?
- Попаднах в, меко казано, странна ситуация. Преди моето отиване обичайна практика в Аркада е било, когато се гостува, вечерта волейболистите да бягат от хотела, да отиват в друг град, за да се видят с приятелки. Правят каквото правят, на другия ден се явяват направо за мача. Второ - разбрах, че вицепрезидентът Флорин Прокурару, взема пари от дадени състезатели, за да ги вкара в титулярната шестица. Трето - двама-трима състезатели са много близки на собственика и спонсор - Спиру Манту. Той е един от най-богатите хора в Румъния, строи мостове и жп линии. Имам предвид най-вече македонеца Филип Деспотовски. Той е за втора година в Галац и е капитан на отбора. Деспотовски два пъти в седмицата обядва заедно с Манту. Има и още нещо, което е доста странно.- Какво е то?
- Усилено се говори, че двамата - Манту и Деспотовски лежат на една спалня, говорят си за волейбол и гледат телевизия заедно. Това е, меко казано, странно. Представете си за какво става въпрос? За женски волейбол го разбирам, ама за мъже...- От тази близост ли дойдоха проблемите?
- На практика - да. Започна се оттам, че аз извадих от титулярния състав Деспотовски, защото взех Андрей Жеков. И се почна. Гледа Манту мача и звъни на президента на клуба - своето подставено лице Мирел Захареску. Указанието е: "Кажи на Мартин да извади Жеков и да пусне Деспотовски". Аз отказвам. На мен никой не може да ми нарежда какво да правя по време на мача - просто не мога да се продам за едната заплата. В друг мач босът звъни на Мариус Поп - статистика, с когото работех и три години в Томис Констанца. Аз пак отказвам. Тогава му казах: „Ако това се случи трети път, аз си тръгвам“. И така стана на мача с Плоещ. Манту слезе долу на игрището и започна да крещи: „Аз съм собственикът и ще правиш това, което аз ти кажа - извади Жеков и пусни Деспотовски. Аз направих така, паднахме с 2:3 и си тръгнах...- Това е шокиращо...
- И не е всичко. Ще ти кажа друг случай. Един път в седмицата Манту, който е на 65 години, иска да тренира с нас. Идва, избира си още петима души за неговия отбор и играе разпределител. Но в съблекалнята видях нещо, на което не можах да повярвам: тийм мениджърът Мариус Пирву събува обувките на боса, сменя му чорапите, слага му маратонките и му ги завързва. Ето в такава обстановка бях принуден да работя.- Добре, не се ли опита да говориш с Манту или Деспотовски за тези неща?
- С играча не съм говорил - той е ухо на боса. След всяка критика - защото аз не съм наказвал, отива да се оплаква на собственика. На Манту казах: „По твоя метод не сте направили нищо досега. По моя метод имам три титли и две Купи на Румъния с Томис, а твоя отбор го класирах за първи път в историята на финал за Купата на страната. Ти не можеш да си представиш за какъв човек става въпрос. За Купата отстраняваме Стяуа, а на полуфинала бием два пъти с по 3:1 шампиона Крайова. След класирането се дава официална вечеря. И вместо Манту да даде символична премия на играчите за историческия успех, той се обръща към Жеков и започва да го критикува защо не е вдигал по-високо топката. Имаше претенции и към посрещачите. В този момент Андрей и другите засегнати станаха и демонстративно напуснаха вечерята...- Толкова ли се е самозабравил Манту?
- Той има пари, милиони. Но не дава толкова много за заплати. Котка играчите с някое телефонче за подарък. Аз телефончета не искам да ми подарява. Аз искам играчите да са добре. Казвал съм му: „Добрият играч струва 50-60 000 евро на година. Ти защо ме извика? За да стана шампион. Остави ме тогава да го направя“. Аз си мисля, че моята работа си я разбирам и я върша по-добре, отколкото той неговата. Аз в неговата страна имам златен медал, какъвто той няма.- Сега какво следва?
- Ще си гледам Сливнишки герой, където съм президент, а баща ми Стоян е треньор. Ще кандидатстваме за домакинство на Файнъл Фор в Сливница между 24 и 26 март. Първите два влизат в Б група. Дано успеем и стъпка по стъпка вървим към Суперлигата. Поне работата ще си заслужава...ИВО ТАСЕВ, в."Меридиан Мач"