„Тайните” на Конте за възхода на Челси

„Да не забравяме, че този отбор влезе в сезона след две поредни 7-ми места”, това бе мантрата на Антонио Конте в първата му година като старши треньор на Ювентус. В Челси той наследи един тим, който бе завършил на 10-а позиция в класирането в Премиър Лийг за сезон 2015/16, ала сега бившият селекционер на „скуадра адзура” не повтаря онези си стари думи със същата честота, може би и за да не стимулира бурни полемики като своя предшественик (Жозе Моуриньо започна онзи сезон, ако някой вече, обяснимо, не си спомня).

Днес отборът на Конте се сочи от повечето хора, дори и само заради хвърлянето на един поглед към класирането, за главния фаворит за титлата. Последният в този хор е Арсен Венгер, а италианецът отигра добре положението със своя отговор: „В началото на сезона нито един треньор, нито един журналист не вярваше, че този отбор би могъл да се бори за титлата, защото бяхме направили лош предходен шампионат и защото трансферният ни прозорец не беше добър. Днес мненията се преобръщат. Щастлив съм, когато променям мислите на другите за нас, но трябва и да сме много внимателни: преднината не е толкова голяма, а походът в ПЛ е дълъг.”

АЛЕГРИ НА МУШКАТА

Факт е, че мненията се промениха доста в рамките на 13 мача: от 8-мото място на 8 точки разлика от върха в таблицата в първите кръгове до изкачването начело с 6 точки преднина. Тринайсет мача (и то срещу трудни съперници като Лестър, Манчестър Юнайтед, Тотнъм и Манчестър Сити) и 13 победи, както вече най-вероятно знаят почти всички: счупен исторически рекорд на „сините”, изравнен рекорд на лигата по поредни победи (заедно с Арсенал) и сега в кръгозора е рекордът на Масимилиано Алегри.

Да, и постижението на неговия наследник в Ювентус е вече сред целите на Антонио Конте, който затвори първия полусезон в ПЛ с цели 49 точки. Начело на „и бианконери” Конте успя да запише поредица от 14 победи, подобрена миналия сезон в историческия галоп на тима на Алегри, който достигна до 15-ата си поредна победа, надвивайки Наполи в големия сблъсък, за да поправи потресаващия си старт на сезона. Разбира се, говорим за различни първенства, ала това все пак вероятно си остава още един стимул за Конте в гонитбата на голямата цел.

СЪЖИВЕНИ ФУТБОЛИСТИ

Стимули, които треньорът от Лече знае, и то как, да предава и на своите възпитаници. По време на победния галоп той вдъхна нов живот не на един, а на цяла група футболисти: от забравените Педро Родригес и Виктор Моузес, днес господари на десния фланг, до Диего Коща, върнал се към лицето си от първата си година в Англия (до такава степен, че китайците сега са готови да го позлатят); от Еден Азар, който само маркираше присъствие на терена, а днес пак пръска талант всеки мач, до Давид Луиж, който се превърна в крайъгълен камък на центъра на защитата, може би и намерил така нужната му доза сигурност в системата с трима отзад. Или пък Сеск Фабрегас и Уилян – първите резерви и решаващи джокери.

КАК РАБОТИ СИСТЕМАТА

Да погледнем модула. Серията от 13 победи започна, когато Антонио Конте премина към системата 1-3-4-3, еволюция от онова 1-3-5-2, с което завоюва Италия и което се приспособява добре към характеристиките на неговите футболисти.

Цифрите в схемите, отправната точка, очевидно понякога не показват стопроцентово начина на игра на отборите. Това 1-3-4-3 на Конте сработва добре, защото в защитната фаза се трансформира в 1-5-4-1, а в офанзивната един измежду Гари Кейхил и Сесар Аспиликуета излиза по-напред в пространството точно зад двамата централни полузащитници Неманя Матич (или Фабрегас) и Н’Голо Канте. Това осигурява базата за няколко триъгълника за разиграване в т.нар. система „петица от зарче”, съответно повече възможности и сигурност в градежа на атаките.

Този ход е труден за блокиране, защото Маркос Алонсо (големият „улов” от италианското меркато) и Моузес удължават офанзивната линия до едва ли не 5 (вариация на 1-2-3-5 на Джосеп Гуардиола), а Педро и Азар имат нужните характеристики и свобода да рискуват и да се доближават до движещия се фантастично без топката Диего Коща, гарантирайки опасности за съперника около и вътре в наказателното му поле.

Да обобщим: Челси е днес една добре смазана машина, която се възползва от предимството да няма по два мача седмично или пък контузии, като така се подобрява с всеки изминал ден. Да, наистина сезонът е дълъг, ала че Конте е фаворитът за титлата в ПЛ, днес почти не подлежи на обсъждане.

Валерио Клари, „Гадзета дело Спорт”

Още от Футбол свят

Виж всички