Друг стадион + друг герб = друг отбор
Разбира се, че от това не може да се падне по-ниско. Атлетико Мадрид върна във вторник вечер най-лошите спомени от своята история и добави Карабах към музея си на ужасите, където почетна позиция заемат ОФИ (Крит), Войводина, Политехника Тимишоара и т.н.
Мачът на „Метрополитано” ни върна към най-черните времена на „дюшекчиите”, в които позорът и подигравките съпътстваха неотлъчно отбора. Европейски гранд, покосен в новия си бляскав дом от тим от Азербайджан – пълен ужас!
Този Атлетико показа нагледно всичките недостатъци, които го доведоха до пълната посредственост. Върхът беше гледката как такъв съперник доминира безпроблемно топката срещу играчи, които преди излизаха с нож между зъбите, а сега сякаш се появяват на терена с детски прашки. Допускат се голове, които преди тази войска в червено и бяло никога нямаше да позволи, особено от статични положения. Изпускат се водачества в резултата. Лидерите драстично снижиха нивото си, а заради трансферното ембарго няма свежа кръв, която да ги амбицира да се върнат към най-доброто си лице.
Смяна на герба, смяна на стадиона, смяна на фланелката – е, нямаше как да не се стигне до подмяна на отбора. Точно това явно се случва. Този е напълно неразпознаваем и главните му идентификационни белези са изгубени и забравени. За един така свързан със сантименталното клуб толкова големи промени явно се оказват опустошителни. Нищо от онова, което превърна този отбор в най-добрия в цялата история на „червено-белия” клуб, не издържа. Той вече е просто сбор от 11 загубени души без увереност и самочувствие и дори събуждащите преди и мъртвец речи на Ел Чоло не могат да обърнат ситуацията. Симеоне е забравил пътя, а играчите му изглеждат загубили вяра в своя лидер.
Внимание! Защото аржентинският треньор винаги е казвал, че ще си тръгне от Атлети в момента в който това се случи.
Алваро Рока, „Марка”