Интервюто с Мората: Никога сам нямаше да напусна Юве

Защото животът е странен, треньорът, който те е искал на всяка цена, така и не е получил възможността да те тренира. До втория шанс. В свое интервю през септември за английския вестник „Дейли Мейл” Алваро Мората разказа как се чувствал длъжник на Антонио Конте, който го поискал в Ювентус, ала после напуснал, за да стане селекционер на националния отбор на Италия. „Когато разбрах, че той ме желае и сега в Челси, не се замислих”, споделя. На опашката за подписа му има и други големи клубове, най-вече Манчестър Юнайтед и Милан. Челси обаче спечели с лекота тази битка и днес Мората, вкарал вече 7 гола за „сините”, напълно се е приспособил и наложил в отбора на Конте.

-         Как успяхте да се приспособите толкова бързо към живота и футбола в Англия?

-         Имаше поредица от облагодетелстващи обстоятелства. На първо място е треньорът: познавах отпреди Конте и нямах проблеми да се впиша в неговите представи за футбола. Второто е средата: бях приет от първия момент изключително радушно от колегите си тук, а и присъствието на испанска колония – Сесар Аспиликуета, Маркос Алонсо, Сеск Фабрегас и Педро Родригес – съвсем опрости процеса. Третото е съпругата ми, която не се поколеба да ме последва в Лондон.

-         Вече сте играли в Испания, Италия и сега Англия. Кои са разликите между тези страни?

-         В Испания на първо място е техниката, в Италия доминира тактиката, макар че тя трябва да се базира и на техническо качество, а в Англия ударението се поставя най-много върху физическата сила.

-         Коя е във футболно отношение най-трудната лига?

-         Италианската: отлично организирани отбори и много добри защитници.

-         Какво друго Ви даде Италия, освен своето калчо?

-         Даде ми другарчето за цял живот – Аличе, която е венецианка, дъщеря на един изумителен град. Италия ми позволи да изживея един животоопределящ етап: двата фантастични сезона в Юве. Пристигнах там като хлапе, а си тръгнах като истински играч. За един испанец Италия е най-добрата страна за живеене. Имате си всичко: красота, история, изкуство, кухня, мода. Не бих си тръгнал никога от Италия и от Юве, ако зависеше само от мен.

-         Какъв фабричен белег Ви остави Юве?

-         Манталитет на победител и голям професионализъм.

-         Защо се върнахте в Реал Мадрид?

-         Защото имаше договорни условия, които трябваше да се спазват и да бъдат уважени. Разочарованието обаче беше огромно: озовах се отново в стартова отправна точка. Към мен се отнасяха като към онова хлапе, което бях, преди да предприема приключението с двата сезона в Италия.

-         Защо се спряхте на избора да преминете точно в Челси, след като имахте предложения и от други големи клубове?

-         Дойдох тук, защото имаха треньор като Антонио Конте. Бяхме започнали да говорим за мой евентуален трансфер в Челси още миналата пролет и в крайна сметка наистина се озовах в Лондон.

-         Каква е връзката Ви с Конте?

-         Той е много взискателен треньор, но най-добре умее да оценява качествата на даден играч. Вижда се, че е дишал въздуха в голям клуб – първо като футболист, а сега и като треньор.

-         В тези първи месеци в Англия кой клуб и кои футболисти Ви направиха особено силно впечатление?

-         Би било най-лесното да отговоря „Манчестър Сити” и да посоча някого от големите му футболисти, ала аз избирам да се спра на изненадата Уотфорд и на бившия ми съотборник в Ювентус Роберто Перейра.

-         Тази седмица се връщате в Италия, за да се срещнете отново с Рома…

-         Рома ме впечатли много силно в първия ни мач на „Стамфорд Бридж”. Заслужаваше да победи, защото игра добре. Този път ще тръгнем от нулата и след тези три поредни победи мисля, че Челси ще е по-надъхан и по-силен.

-         Най-добрият на „Стамфорд Бридж” беше Един Джеко…

-         Наистина беше изключителен. Първият гол беше истински шедьовър! Джеко винаги ми е харесвал. Голям шампион.

-         Това обаче вече не е Рома на Тоти…

-         За мен беше чест да играя срещу него. Франческо Тоти е истинска легенда. В мачовете Юве – Рома винаги ни избираха заедно да даваме проби за допинг. Помня го като звезда, която обаче е и много земен човек и отворен за другите.

-         В групата ви са Рома и Атлетико Мадрид. Кой измежду двата отбора избирате?

-         Рома. Създаде ни множество и различни главоболия в мача в Лондон. В Мадрид ние изиграхме един идеален мач, но за мен Рома има у себе си нещо повече от Атлетико.

-         Испания днес изживява трудни времена. Какво мислите по въпроса за независимостта на Каталуня?

-         Аз съм испанец и много съжалявам, че се стигна до днешното положение. Мисля обаче, че в крайна сметка ще се намери най-доброто решение – компромис, който да може да задоволи всички.

-         Липсва ли Ви Италия?

-         Много. Жена ми би искала да живее в Испания, а аз – в Италия. Ето, дори и тук можем да намерим компромис (б.и. – засмива се).

-         Как се чувствате в Лондон?

-         Добре съм. Живея в центъра, в зона Челси. В Лондон съм запленен от мултиетническата картина, от съжителството между различни култури и религии, но не мисля, че ще живея тук дълго. Прекалено големи мащаби, прекалено много стрес, прекален метрополис.

Стефано Болдрини, „Гадзета дело Спорт”