Интервюто с Мата: Хората подценяват футбола, а той дава надежда

Деветдесет минути с Хуан Мата са време, изпълнено с пространство и светлина. Донякъде чувството е като да го гледаш как играе футбол, където неговата интелигентност и гледище са очевидни, но класата идва от поведението му: пристига за интервюто без шумотевица, без агент или спонсор, заинтересован от провеждането на детайлен разговор, а не на рутинно интервю.

Като говорим за пространство, Мата вирее отлично в средата на лудото препускане в мачовете от Премиър Лийг. „Когато мачът откачи, се откриват повече пространства. За мен добрият футбол е не това колко техника показваш и колко съперници минаваш с топката, а вземането на правилното решение при всеки допир с топката. Някои като Андрес Иниеста и Чави вземат 100% точни решения, но имаше и отлични в това отношение англичани като Скоулс, Лампард и Джерард. Играчът трябва по естествен път да знае какво играта иска от него в дадения момент, затова щом стъпиш на игрището, трябва да си свободен в ума си.”

Подобно свободолюбиво мислене и съпричастност се крият и в проекта на Мата „Common Goal” („Обща цел”), стартирал през август. Испанецът, спечелил Шампионската лига, световната и европейска купа, ще дарява 1% от заплатата си за благотворителност. Голямата му амбиция е накрая 1% от всички пари в мултимилиардната футболна индустрия да отиват в тази посока.

„Не става въпрос за мен. Все някой трябваше да подеме нещата и просто се случи да бъда аз, но се надявам мнозина от нас да се отдадат напълно на проекта. Крайната цел е всички, дори медиите и феновете, да помагат. Най-добрият начин да започнем е чрез нас, играчите, защото сме обект на огромно внимание. Спряхме се на 1%, тъй като се нуждаехме от реалистичен праг, който да окуражи и други да се включат. Моят 1% не е много, ала ако един ден достигнем 1% от приходите от целия професионален футбол, ще бъде нещо голямо. А ако хората не са добре финансово, могат да се включат, като разпространяват мълвата.”

Макар Мата да е воден от комуналното виждане за футбола като възможност да се преобразува обществото, корените за неговата отдаденост са дълбоко лични. Той си спомня как загубата на дядо му преди осем месеца е събудила желанието му да опита да подобри живота на по-онеправданите.

Във вечерта на смъртта на дядо направих асистенция за Хенрих Мхитарян и бихме Сент Етиен. Беше четвъртък и се надявах да видя дядо преди финала за Купата на лигата в неделя. Той обаче умря в петък, затова отидох в Испания в събота и се върнах за финала. Говорихме за последен път след мача със Сент Етиен. Той беше много отслабнал, но ми каза, че съм направил хубава асистенция. Това е асистенцията, която вероятно ще помня през целия си живот. Дядо беше много важен за мен и с това, че ми помогна да погледна на футбола като на силен инструмент за ощастливяването на толкова много хора.

Бях си мислил да основа собствена фондация, но бях окуражен от сестра си, която е чудесен човек и сега живее в Исландия. Тя е пътешественик, волна душа и се възхищавам от нейния начин на живот. Така че моето семейство ми даде правилната нагласа към футбола. После срещнах Юрген Грисбек (б.и. – настоящ директор на „Обща цел”), който започнал работа във футбола след убийството на Андрес Ескобар заради злощастен автогол на Мондиал 1994. Паснахме си и на него му хрумна идеята да съберем футбола заедно, за да помогнем на други. Идеята е удръжката от 1% да стане от доброволна задължителна за целия футбол.

Не е лесно да превърнем такава идея в реалност, ала Юрген имаше нужното ноу-хау, а аз – нужната вяра и контакти. Силата на футбола да разпространява послания е несравнима. Където и да отида, виждам деца да ритат топката, виждам любовта към футбола на хората, ако ще и да няма трева и да се използват пуловери за греди.”

Досега още шестима играчи – Матс Хумелс, Джорджо Киелини, Серж Нябри, Денис Аого и женските национали на САЩ Меган Рапиноу и Алекс Морган – са се присъединили публично към „Обща цел”. Ще има и други скоро. „Ще ги обявяваме стъпка по стъпка. Искаме публичността да е дългосрочна и да покажем глобалността на проекта – имаме играчи от пет континента. Чудесна бе реакцията на всички – журналисти, фенове, моите съотборници и други професионалисти. Понякога ние, футболистите, се нуждаем от мъничко подбутване, ала толкова много играчи влязоха в контакт с мен веднага щом чуха за инициативата. Имахме и обещаващи разговори с важни фигури в ръководството на футбола и имам чувството, че са запалени да работят с нас. Няма значение колко време ще отнеме – рано или късно според мен даряването на 1% от общите приходи във футбола ще стане факт.”

Мата споделя, че още не е говорил със своя треньор Жозе Моуриньо по въпроса заради липсата на време покрай сгъстената програма. Двамата имаха неразбирателство в Челси, ала сега всичко между тях поразително се промени и португалецът дори каза наскоро: „Нуждая се от мозъка на Мата.”

„Периодът след Алекс Фъргюсън бе труден с трима мениджъри и 15 нови играчи, но сега сме близо до желаното постоянство и вълнуващ футбол. Най-важното при Моуриньо е жаждата да победи и това, че има ясна картина в съзнанието си за това какво иска. Той е силен характер, когото трябва да познаваш, за да оцениш. В Челси искаше да залага на различен тип футбол и разбирам защо не му бях нужен, макар да ми бе тежко след спечелването на ШЛ, ЛЕ и наградата за Играч на сезона. Една от върховните цели на човек е да се чувства обичан и желан, така че бях изправен пред психологическо предизвикателство. Никога не сме се карали в Челси, но най-доброто за всички бе да премина в Юнайтед. Лично за мен е хубаво, че отново се събрахме с него. Хората подозираха проблем между нас, но няма нищо такова – играя редовно, чувствам се важен и имам добри отношения с Жозе и на терена, и извън него.”

А как вижда надпреварата в лигата този сезон? „Малко прилича на миналия сезон, ала тогава Челси после пое водачеството и не го изпусна до края. Този сезон обаче и Манчестър Юнайтед, и Манчестър Сити изглеждат много силни, Тотнъм пак набира инерция, а Ливърпул, Арсенал и Челси изпускат точки. Още обаче е много рано и всички имат шанс за титлата.

Бащата на Мата държи испански ресторант в Манчестър. Не е ли засичал Джосеп Гуардиола там да си поговорят по гореспомената тема? „Странно, защото градът не е огромен и Пеп живее в центъра, но не съм. Иначе е бил в ресторанта, както и Жозе, а също и футболисти от двата отбора и хора от щабовете. Виждал съм някои от помощниците на Пеп – например Микел Артета, но не и самия него.”

Не гори от желание да влиза в детайли в темата за полицейското насилие над привърженици на независимостта на Каталуня. „Не е хубаво да виждаш сблъсъци като тези. Беше ми тъжно и тревожно, но се надявам всичко накрая да се реши не с насилие, а на базата на диалог и добра воля и от двете страни. Не съм говорил с Жерард Пике по въпроса, ала е сигурно, че футболът играе много важна роля в Испания и Каталуня, че има способността да обединява хората като малко други неща.”

Мата се надява да е част от състава на Испания на Мондиала догодина, който би му бил трети поред. „Това е ново поколение, с нов треньор и нов стил, но аз се виждам като част от отбора. Има силна конкуренция, ала през годините досега е било същото и пак съм успявал. Плюс това съм същият играч в огромен клуб, играя редовно и добре, така че вярвам у себе си.”

А вярва ли, че Юнайтед е готов да се съревновава с Реал Мадрид и Барселона? „В ШЛ е различно, защото в елиминационните етапи не ти трябва постоянството от ПЛ, а само да се бориш здраво в тези два конкретни мача. Помня един полуфинал с Челси срещу Барселона, когато в другия спореха Мадрид и Байерн (Мюнхен). Тогава всички говореха за финал Мадрид – Барса, а накрая гледаха Челси – Байерн. При това ние бяхме аутсайдерът, а накрая триумфирахме. В ШЛ ти трябва мъничко късмет, но идването на Неманя Матич, Ромелу Лукаку и Виктор Линдельоф е важен фактор в наша помощ и със завръщането на Златан Ибрахимович за втората половина от сезона ще имаме отлично балансиран състав, добри хора в съблекалнята и добра настройка. Нека превърнем това в нещо специално!”

Испанецът няма съмнение кой е най-добрият футболист, с когото е играл. „Не е особено бърз, силен или висок, но ще посоча Иниеста. Винаги ти подава топката в точния момент, прави те по-добър. Същият като Зинедин Зидан. В резервния тим на Реал Мадрид тренирах с него, Роналдо, Бекам, Раул – все големи играчи, ала именно Зидан ги правеше до един да изглеждат по-добри.”

Обсъждаме новата изложба в Националния футболен музей от негови и на приятелката му фотографии на играещи индийски деца, преди да се върнем на темата за силата на футбола. „Късметлия съм да съм роден в Испания и в добро семейство, но мои съотборници стигнаха до днешното си положение от по-трудна стартова позиция. Футболът е равенство и няма значение откъде идваш. Корените на Ерик Байи и Маркос Рохо например са напълно различни от моите, родени са в скромни семейства съответно от Кот д’Ивоар и Аржентина, без особени финансови възможности. Играели са футбол с другарчетата си, а днес са в Манчестър Юнайтед. Това е красив пример за справили се с трудностите хора, които не са имали нашия късмет.”

След интервюто продължаваме да си говорим и Мата ми разказва за последната си прочетена книга – „Автобиография на един йогин”, на която се натъкнал в Индия. Тъкмо да го попитам какво мисли за новия роман на Пол Остър, и телефонът му иззвънява. Близкият му приятел и съотборник Андер Ерера го чака отвън, за да го закара на следобедна тренировка.

За миг Мата изглежда припрян. Той е твърде голям професионалист, за да закъснее за тренировка, ала се чувства и длъжен да отдели малко време за снимки. „Чакахте дълго за това”, казва с извинение към фотографа. След това, с типичната си класа и практичност, обяснява на Ерера ситуацията и се заема с фотосесията. Всички са щастливи и за финал човекът зад изключителния проект „Обща цел” намира пространство и време за едно последно наблюдение, преди да отиде да сътвори нови добри неща на и извън футболния терен.

Доналд МакРей, „Гардиън”