Интервюто с Мата: Хората подценяват футбола, а той дава надежда

Интервюто с Мата: Хората подценяват футбола, а той дава надежда

Деветдесет минути с Хуан Мата са време, изпълнено с пространство и светлина. Донякъде чувството е като да го гледаш как играе футбол, където неговата интелигентност и гледище са очевидни, но класата идва от поведението му: пристига за интервюто без шумотевица, без агент или спонсор, заинтересован от провеждането на детайлен разговор, а не на рутинно интервю.

Като говорим за пространство, Мата вирее отлично в средата на лудото препускане в мачовете от Премиър Лийг. „Когато мачът откачи, се откриват повече пространства. За мен добрият футбол е не това колко техника показваш и колко съперници минаваш с топката, а вземането на правилното решение при всеки допир с топката. Някои като Андрес Иниеста и Чави вземат 100% точни решения, но имаше и отлични в това отношение англичани като Скоулс, Лампард и Джерард. Играчът трябва по естествен път да знае какво играта иска от него в дадения момент, затова щом стъпиш на игрището, трябва да си свободен в ума си.”

Подобно свободолюбиво мислене и съпричастност се крият и в проекта на Мата „Common Goal” („Обща цел”), стартирал през август. Испанецът, спечелил Шампионската лига, световната и европейска купа, ще дарява 1% от заплатата си за благотворителност. Голямата му амбиция е накрая 1% от всички пари в мултимилиардната футболна индустрия да отиват в тази посока.

„Не става въпрос за мен. Все някой трябваше да подеме нещата и просто се случи да бъда аз, но се надявам мнозина от нас да се отдадат напълно на проекта. Крайната цел е всички, дори медиите и феновете, да помагат. Най-добрият начин да започнем е чрез нас, играчите, защото сме обект на огромно внимание. Спряхме се на 1%, тъй като се нуждаехме от реалистичен праг, който да окуражи и други да се включат. Моят 1% не е много, ала ако един ден достигнем 1% от приходите от целия професионален футбол, ще бъде нещо голямо. А ако хората не са добре финансово, могат да се включат, като разпространяват мълвата.”

Макар Мата да е воден от комуналното виждане за футбола като възможност да се преобразува обществото, корените за неговата отдаденост са дълбоко лични. Той си спомня как загубата на дядо му преди осем месеца е събудила желанието му да опита да подобри живота на по-онеправданите.

„Това бе много тъжен ден. Дядо ме водеше на тренировки и гледаше всичките ми мачове. Футболът бе неговата страст и той бе много щастлив, че има внук, който може да живее чрез футбола. Значеше много за мен, че дойде да гледа финалите на световното първенство и на ШЛ. Естествено, когато играя добре и спечеля трофей, се чувствам щастлив за себе си, но съм още по-щастлив за моето семейство, защото зная, че страдат повече от мен в лошите ми моменти и вероятно са по-щастливи от мен в добрите ми.

Във вечерта на смъртта на дядо направих асистенция за Хенрих Мхитарян и бихме Сент Етиен. Беше четвъртък и се надявах да видя дядо преди финала за Купата на лигата в неделя. Той обаче умря в петък, затова отидох в Испания в събота и се върнах за финала. Говорихме за последен път след мача със Сент Етиен. Той беше много отслабнал, но ми каза, че съм направил хубава асистенция. Това е асистенцията, която вероятно ще помня през целия си живот. Дядо беше много важен за мен и с това, че ми помогна да погледна на футбола като на силен инструмент за ощастливяването на толкова много хора.

Бях си мислил да основа собствена фондация, но бях окуражен от сестра си, която е чудесен човек и сега живее в Исландия. Тя е пътешественик, волна душа и се възхищавам от нейния начин на живот. Така че моето семейство ми даде правилната нагласа към футбола. После срещнах Юрген Грисбек (б.и. – настоящ директор на „Обща цел”), който започнал работа във футбола след убийството на Андрес Ескобар заради злощастен автогол на Мондиал 1994. Паснахме си и на него му хрумна идеята да съберем футбола заедно, за да помогнем на други. Идеята е удръжката от 1% да стане от доброволна задължителна за целия футбол.

Не е лесно да превърнем такава идея в реалност, ала Юрген имаше нужното ноу-хау, а аз – нужната вяра и контакти. Силата на футбола да разпространява послания е несравнима. Където и да отида, виждам деца да ритат топката, виждам любовта към футбола на хората, ако ще и да няма трева и да се използват пуловери за греди.”

Досега още шестима играчи – Матс Хумелс, Джорджо Киелини, Серж Нябри, Денис Аого и женските национали на САЩ Меган Рапиноу и Алекс Морган – са се присъединили публично към „Обща цел”. Ще има и други скоро. „Ще ги обявяваме стъпка по стъпка. Искаме публичността да е дългосрочна и да покажем глобалността на проекта – имаме играчи от пет континента. Чудесна бе реакцията на всички – журналисти, фенове, моите съотборници и други професионалисти. Понякога ние, футболистите, се нуждаем от мъничко подбутване, ала толкова много играчи влязоха в контакт с мен веднага щом чуха за инициативата. Имахме и обещаващи разговори с важни фигури в ръководството на футбола и имам чувството, че са запалени да работят с нас. Няма значение колко време ще отнеме – рано или късно според мен даряването на 1% от общите приходи във футбола ще стане факт.”

Мата споделя, че още не е говорил със своя треньор Жозе Моуриньо по въпроса заради липсата на време покрай сгъстената програма. Двамата имаха неразбирателство в Челси, ала сега всичко между тях поразително се промени и португалецът дори каза наскоро: „Нуждая се от мозъка на Мата.”

„Периодът след Алекс Фъргюсън бе труден с трима мениджъри и 15 нови играчи, но сега сме близо до желаното постоянство и вълнуващ футбол. Най-важното при Моуриньо е жаждата да победи и това, че има ясна картина в съзнанието си за това какво иска. Той е силен характер, когото трябва да познаваш, за да оцениш. В Челси искаше да залага на различен тип футбол и разбирам защо не му бях нужен, макар да ми бе тежко след спечелването на ШЛ, ЛЕ и наградата за Играч на сезона. Една от върховните цели на човек е да се чувства обичан и желан, така че бях изправен пред психологическо предизвикателство. Никога не сме се карали в Челси, но най-доброто за всички бе да премина в Юнайтед. Лично за мен е хубаво, че отново се събрахме с него. Хората подозираха проблем между нас, но няма нищо такова – играя редовно, чувствам се важен и имам добри отношения с Жозе и на терена, и извън него.”

А как вижда надпреварата в лигата този сезон? „Малко прилича на миналия сезон, ала тогава Челси после пое водачеството и не го изпусна до края. Този сезон обаче и Манчестър Юнайтед, и Манчестър Сити изглеждат много силни, Тотнъм пак набира инерция, а Ливърпул, Арсенал и Челси изпускат точки. Още обаче е много рано и всички имат шанс за титлата.

Бащата на Мата държи испански ресторант в Манчестър. Не е ли засичал Джосеп Гуардиола там да си поговорят по гореспомената тема? „Странно, защото градът не е огромен и Пеп живее в центъра, но не съм. Иначе е бил в ресторанта, както и Жозе, а също и футболисти от двата отбора и хора от щабовете. Виждал съм някои от помощниците на Пеп – например Микел Артета, но не и самия него.”

Не гори от желание да влиза в детайли в темата за полицейското насилие над привърженици на независимостта на Каталуня. „Не е хубаво да виждаш сблъсъци като тези. Беше ми тъжно и тревожно, но се надявам всичко накрая да се реши не с насилие, а на базата на диалог и добра воля и от двете страни. Не съм говорил с Жерард Пике по въпроса, ала е сигурно, че футболът играе много важна роля в Испания и Каталуня, че има способността да обединява хората като малко други неща.”

Мата се надява да е част от състава на Испания на Мондиала догодина, който би му бил трети поред. „Това е ново поколение, с нов треньор и нов стил, но аз се виждам като част от отбора. Има силна конкуренция, ала през годините досега е било същото и пак съм успявал. Плюс това съм същият играч в огромен клуб, играя редовно и добре, така че вярвам у себе си.”

А вярва ли, че Юнайтед е готов да се съревновава с Реал Мадрид и Барселона? „В ШЛ е различно, защото в елиминационните етапи не ти трябва постоянството от ПЛ, а само да се бориш здраво в тези два конкретни мача. Помня един полуфинал с Челси срещу Барселона, когато в другия спореха Мадрид и Байерн (Мюнхен). Тогава всички говореха за финал Мадрид – Барса, а накрая гледаха Челси – Байерн. При това ние бяхме аутсайдерът, а накрая триумфирахме. В ШЛ ти трябва мъничко късмет, но идването на Неманя Матич, Ромелу Лукаку и Виктор Линдельоф е важен фактор в наша помощ и със завръщането на Златан Ибрахимович за втората половина от сезона ще имаме отлично балансиран състав, добри хора в съблекалнята и добра настройка. Нека превърнем това в нещо специално!”

Испанецът няма съмнение кой е най-добрият футболист, с когото е играл. „Не е особено бърз, силен или висок, но ще посоча Иниеста. Винаги ти подава топката в точния момент, прави те по-добър. Същият като Зинедин Зидан. В резервния тим на Реал Мадрид тренирах с него, Роналдо, Бекам, Раул – все големи играчи, ала именно Зидан ги правеше до един да изглеждат по-добри.”

Обсъждаме новата изложба в Националния футболен музей от негови и на приятелката му фотографии на играещи индийски деца, преди да се върнем на темата за силата на футбола. „Късметлия съм да съм роден в Испания и в добро семейство, но мои съотборници стигнаха до днешното си положение от по-трудна стартова позиция. Футболът е равенство и няма значение откъде идваш. Корените на Ерик Байи и Маркос Рохо например са напълно различни от моите, родени са в скромни семейства съответно от Кот д’Ивоар и Аржентина, без особени финансови възможности. Играели са футбол с другарчетата си, а днес са в Манчестър Юнайтед. Това е красив пример за справили се с трудностите хора, които не са имали нашия късмет.”

След интервюто продължаваме да си говорим и Мата ми разказва за последната си прочетена книга – „Автобиография на един йогин”, на която се натъкнал в Индия. Тъкмо да го попитам какво мисли за новия роман на Пол Остър, и телефонът му иззвънява. Близкият му приятел и съотборник Андер Ерера го чака отвън, за да го закара на следобедна тренировка.

За миг Мата изглежда припрян. Той е твърде голям професионалист, за да закъснее за тренировка, ала се чувства и длъжен да отдели малко време за снимки. „Чакахте дълго за това”, казва с извинение към фотографа. След това, с типичната си класа и практичност, обяснява на Ерера ситуацията и се заема с фотосесията. Всички са щастливи и за финал човекът зад изключителния проект „Обща цел” намира пространство и време за едно последно наблюдение, преди да отиде да сътвори нови добри неща на и извън футболния терен.

„Разбирам защо някои хора смятат футболистите за егоисти, но хората подценяват футбола. Когато произлезе нещо добро от него, се показва като много справедлив спорт. Ако имаш нужния талант и отдаденост, можеш да се справиш добре в него, без значение откъде идваш. В това отношение футболът е като бокса: дава надежда на толкова много хора. Невероятно е какво може да стори футболът, за да променя животи.”

Доналд МакРей, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички