Ливърпул ще е пак конкурентен само ако тръгне по пътя на Тотнъм
След крушението с 4:1 на гости на Тотнъм – един от най-впечатляващите отбори на Премиър Лийг, няма да е особено трудно да се защитава тезата, че Ливърпул изглежда толкова далеч от това да е конкурент за титлата, колкото и в по-голямата част от последния четвърт век. „Червените” показаха нагледно за пореден път, че не умеят да се защитават убедително – като отбор, не само в последната си линия – и им липсваше нужната изобретателност да нанесат поражения в бронята на толкова силен съперник като „шпорите”.
Резервната им скамейка бе крайно обезкуражаваща: пълна с недоказани младоци, евтини покупки и надценения и извън форма Алекс Окслейд-Чембърлейн. От това миришеше на клуб, който е неспособен да се съревновава финансово с онези клубове, които смята за съперници за титлата.
Но докато всичко гореизброено е в състояние да накара всеки поддръжник на Ливърпул да се зачуди дали ще види някога любимия си отбор отново шампион (доста от тях не са били родени при последния случай преди 27 години), може да се изведе късче надежда от факта, че убедителното поражение дойде точно срещу Тотнъм. Защото подсказа, че с правилното управление на и извън терена славата може да се завърне във всеки позабравил вкуса клуб.
В чисто финансово отношение Ливърпул вече не може да се съревновава с Манчестър Юнайтед, а подхранваните от супербогаташи Челси и Манчестър Сити допълнително отдалечиха мърсисайдския гранд от шансовете му да върне предишния си статут на хегемон във футбола. Тотнъм обаче се намира в подобно положение, що се отнася до харченето на пари за трансфери и заплати, а при все това сега гради под ръководството на Маурисио Почетино отбор, който вярва, че може да спре полета на Ман Сити към титлата този сезон.
„Шпорите” може и да съумеят да надскочат по харч своите съперници, ако връщането им на ремонтирания „Уайт Харт Лейн” изстреля рязко нагоре приходите им от билети и абонаментни карти, ала е малко вероятно да има промяна по отношение на клубната философия за развиването и налагането на собствени млади кадри, извела ги толкова близо до самия връх.
Скептиците с право ще посочат към факта, че Тотнъм още не е спечелил нищо при Почетино. При целия талант и потенциал на Хари Кейн, Деле Али и останалите, кабинетът с трофеи на клуба не е виждал ново отличие от 2008 г. насам, когато бе прибавена Купата на лигата, а шампионската титла не е печелена от далечната 1961-ва.
Също толкова невпечатляващо по отношение на купите е положението и на „Анфийлд” – една в последните 11 години, ала там очакванията са далеч по-големи, защото в Англия само Ман Юнайтед е печелил повече и никой няма такава богата колекция от европейски трофеи.
Ливърпул похарчи доста пари в последните години в опит да върне доброто старо време, но това не сработи и е малко вероятно да има огромни вложения за трансфери в следващите прозорци, защото американските собственици на клуба не могат (и нямат намерение) да опитат да се съревновават на този фронт с Юнайтед, Сити и Челси. Тотнъм обаче също не може да го стори, пък се справя доста добре, вървейки по собствения си начертан път.
Там осъзнаха, че няма как да победят богатите и могъщите, освен ако не са по-умни от тях в намирането и развиването на играчи, като същевременно позволиха на Почетино да изгради силен млад отбор на игрището. Кейн и Хари Уинкс дойдоха от клубната академия, а Али беше доведен от МК Донс, когато други, в това число и Ливърпул, проспаха възможността и отказаха да заложат на един от най-високо ценените таланти в английския футбол.
„Шпорите” рискуваха също с Кристиан Ериксен, Тоби Алдервейрелд, Ян Вертонген и Ерик Дайър, докато други предпочитаха да хвърлят огромни пари за по-лъскави покупки. И, макар да имаше и гафове като Винсент Янсен, тази философия в огромна степен беше успешна.
Разбира се, Ливърпул също имаше своите успехи на трансферния пазар. Луис Суарес беше фантастична покупка от Аякс през 2011 г. и бе продаден на огромна печалба на Барселона три години по-късно, след като създаде невероятни (е, и някои лоши) спомени на „Анфийлд”. Филипе Коутиньо беше измъкнат за малка сума от Интер, а по-наскоро мърсисайдци уцелиха с Роберто Фирмино и Садио Мане. Къде обаче са собствените кадри, къде са и добрите защитници и вратари?
Преценката на Ливърпул на пазара беше лоша, ала онова, което наистина го срива, е неразвиването на млади собствени момчета. Бен Уудбърн има качествата да бъде следващата голяма звезда на „червените”, а Трент Александър-Арнолд също има шансове да се утвърди. Изминаха обаче почти 20 години, откакто хора като Стивън Джерард и Джейми Карагър излязоха на сцената на „Анфийлд”, следвайки Стийв МакМанаман, Роби Фаулър и Майкъл Оуен, а оттогава насам нямаше изгледи за нов пробив на местно хлапе.
Може би Ливърпул все още си вярва, че може да се бори с гигантите на трансферния пазар. До такава степен, че да не усеща нуждата да се съсредоточи напълно върху младите си кадри по подобие на Тотнъм. Суровата реалност обаче е, че „шпорите” намериха подхода, който и „червените” трябва да възприемат, а неделното крушение на „Уембли”, колкото и болезнено да бе то, поне може да покаже късче светлина в края на тунела за Ливърпул.
Защото има начин да си конкурентоспособен и пълнокръвен, който не ти струва стотици милиони. Той изисква само умни глави в ръководството, дългосрочно планиране и треньор, който е достатъчно дързък да даде шанс за изява на младоците. Точно в този момент в Ливърпул изглежда като да ги няма налице достатъчно от тези условия.
Марк Огдън, ESPN