Спасителят на Наим Сюлейманоглу
Спасителят на Наим. Лудото куче от Ерзурум. Виртуозът на черния дроб. За професор Камил Ялчин Полат – завеждащ клиниката за чернодробна трансплантация в болница „Мемориал” в Истанбул, се разказват легенди. Преди броени дни той оперира 8 часа най-великия щангист за всички времена Наим Сюлейманоглу, давайки му шанс за нов живот. А преди да облече престилката и да влезе в операционната сърцето на д-р Полат кървеше, защото трябваше да погребе сестра си.
Но кой е д-р Камил Полат – човекът, издигнат в Турция до национален герой през последните дни?
Израства в нищета в Ерзинджан. „Бяхме бедни, но се обичахме. Любовта на родителите направи от мен, брат ми и сестрите ми хора, които да ценят малките неща в живота. Научи ни да се борим и да се подкрепяме в добро и зло”, спомня си той.
Ерзинджан – град с население от 160 000 души в североизточна Турция е известен с унищожителното земестресение на 27 декември 1939 г. (7,8 по Рихтер). Жертвите от него са над 30 000. Градът, както и цялата област, са сринати из основи. „Регион, в който жителите са скромни, работливи и природно интелигентни. Като майка ми – моята най-голяма опора и до ден-днешен”, разказва лекарят.
Майката на професора никога не е ходила на училище. Не може да чете и пише. „Уви, остава неграмотна, защото земетресението срутва училището, дълги години след това ново не е построено. Тя е е изключителен човек. Един от най-умните, които познавам”, споделя специалистът.
Камил Полат дължи успешната си кариера именно на майка си. Когато 1998 г. заминава да учи магистратура в Ню Йорк, не си представя, че ще издържи само три месеца, преди да му се прииска да захвърли всичко и да хване първия полет за дома. „Обадих се на мама. Казах й: Прибирам се.” Последва минута мълчание. Стори ми се цяла вечност. „Мамо, там ли си още”, попитах я, защото помислих, че връзката се е разпаднала. „Сине, звъниш ми от другия край на света само, за да ми кажеш, че се предаваш? Не мисля, че съм възпитала пораженец.”
След тези думи тя наистина ми затвори телефона, а аз се прибрах в квартирата и разопаковах обратно багажа. Спомних си колко безсънни нощи изкарах, преди да намеря пари, за да замина за Америка. Накрая даже си продадох колата и отново средствата не стигаха. Взех назаем от приятел. В Ню Йорк повече никога не направих крачка назад. Завърших с отличие, дадоха ми златен медал. Молеха ме да остана. Даваха ми космическа заплата, апартамент и договор. Отказах. Обявиха ме за луд, че се връщам в Турция, но моята мисия беше друга”, казва докторът, който още от дете избира за своя бъдеща професия тази с бялата престилка.
Бащата на Камил години наред се бори с бъбречна недостатъчност. У тях лекарите и мединиските сестри са постоянно присъствие: „Първата тежка операция на бъбреците татко преживя, когато аз бях на 5. Бях възхитен от грижите, които се полагаха за него в болницата. Докторите изглеждаха като богове в очите ми. Зарекох се, че един ден и аз ще стана лекар, и аз ще помагам на болните.”
Камил Полат се връща там, откъдето тръгва – в Ерзурум. Град, в чийто университет единствено е приет да следва медицина, защото в Анкара и Истанбул семестриалните такси са непосилни за него и семейството му. Ерзурум е мястото, където човекът, дал втори шанс за живот на великия Наим Сюлейманоглу, мечтае да отвори клиника за трансплантации. И го прави. През 2004 г. става автор на първата бъбречна, а през 2008 г. – и на първата чернодробна трансплантация. Д-р Полат сформира екип, който обучава сам. Клиниката в Ерзурум функционира и до днес, но вече с неговите наставления, давани дистанционно.
„Мечтаех да съм първият лекар, който трансплантира органи на изток в родината ми. Дотогава Истанбул и Анкара бяха единствените места, в които това бе възможно. Турция обаче е голяма, а тежко болни хора има навсякъде. Няма по-велико чувство от това да спасиш живот. Докарват ти човек в кома, с 10 литра течност в стомаха, а след три дни да видиш очи, вперени в теб с възхита и ръце, стискащи твоята в знак на благодарност”, разкрива лекарят, за когото днес говори с уважение цяла Турция.
Рецептата му за успех?
„Нямам такава. Просто обичам работата си”, откровен е Камил Полат. Самият той няма рецепта за здравословен начин на живот: „Храня се умерено, гледам да се движа повече. Обичам да обикалям света с жена си. Обичам да говоря с часове с децата си по скайп за икономика и политика.”
Съпругата на Камил също е лекар. Никой от тримата им сина обаче не избира медицината за свое призвание. Най-големият (24 години) учи за адвокат в САЩ. Средният следва за инженер също там. Най-малкият, който е на 15, се увлича по хуманитарни науки и отскоро е във Франция.
Как протича една трансплантация?
"За мен тя започва преди да съм влязъл в операционната. Имам нужда от 10 минути само за себе си. Моля се. Разговарям с Бог. Той ми е дал дарбата да работя нещо толкова отговорно. В операционната постоянно слушаме музика. Пускаме дори шеги. 3-4 часа трае процедурата на здравия пациент, на донора. Още толкова е интервенцията по самото трансплантиране. Между 8 и 10 часа продължава всичко”, споделя професорът.
Неговата болка обаче е друга: „В Турция трансплантациите се извършват по всички европейски стандарти. Годишно у нас извършваме над 4000 операции. Проблемът е, че 85% от тях са с помощта на донори от живи хора. Населението ни не е узряло да дарява органите си. Мисленето ни продължава да е тесногръдо и водено от предразсъдъци. Мечтая за свят, в който турците да имат широк кръгозор и да виждат отвъд преградите, които сами строят в душата си.”
Къде намира утеха в тежки моменти?
„В родната къща в Ерзинджан. Майка ми днес е на 85. Все така с остър ум. Продължава да бъде най-големият ми съдник и съветник. Водя често при нея жена си и децата си, когато са си у дома. Те трябва да знаят откъде съм тръгнал. Трябва да почитат корените си. Всеки живот си има начало и край, но краят за мнозина настъпва, защото още приживе забравят къде е било тяхното начало”, завършва д-р Полат - момчето, избрало бялата престилка за своя съдба още преди да прекрачи прага на първи клас.