Иван Иванов: Щанги е имало и ще има

- Здравей, Иване! Никога не съм вярвал, че когато говорим за България и вдигане на тежести ще те попитам – имаме ли отново национален отбор? Толкова трусове преживяха родните щанги, сега какво е положението?

- Щанги е имало и ще има. Системата налага да бъдем в моментното положение, което е и отражение на всичко, което се случва в България.

- Не провокираха ли много от известните имена в родните щанги сами днешното незавидно положение на този спорт? Имаше не малко братоубийствени скандали в началото на демокрацията…

- Не мисля, че само в щангите е имало такива скандали. Просто хората бяха свикнали постоянно да сме най-добрите. В един момент започна да се обръща внимание на нас, но вярвайте ми тази ситуация е в целия спорт. Просто при нас малко повече се шуми. Братоубийствени войни има не само в спорта, но и в политиката, и къде ли още не.

- От тези тежки раздори не олекнаха ли тежката атлетика и нейните герои?

- Не само политиците водят политика. И в спорта има политика и явно там ни е мястото. Не е нормално една малка България от десет категории да има седем световни шампиони. Вече няма кой да го допусне. Преди се е допускало по съвсем други причини.

- Тъжно тази година си отиде папата на щангите Иван Абаджиев – възхваляван от едни, обругаван от други. Какво е твоето мнение?

- Абаджиев е много противоречива личност като цяло, но в крайна сметка той въведе тази методика на работа не само в щангите, но и в много други спортове. Няма как да не търпи критика на базата на това, че навремето се е тренирало по един начин, а той направи революция. Всяка революция си има противници. 

- Кои не приеха тази революция?

- Най-вероятно по-мързеливите.

- В края на миналия век говорехме още за българска школа, но напоследък нея я няма, а 75 % от медалистите са азиатци. Защо стана така?

- Това важи за целия спорт, не само за щангите. Защо стана така ли? Когато ние ги учихме на щанги през 80-те години, те бяха на дъното. Възприеха наученото и го прилагат, докато ние в сегашния момент не можем да приложим тази методика. Отделно в момента няма целогодишна подготовка. Министър Кралев се опитва да прави нещо в добра насока, но тогава лагерите бяха 11-12 месеца – с възстановяване и абсолютно всичко, с цял щаб. Когато имаш правилна методика, нещата се постигат. Но когато това нещо е разбито, почваш да се спасяваш поединично с някои състезатели и действително е много трудно.

- Защо се отказахме от тази методика?

- Самата демокрация наложи да се откажем. Като нямаш средства, не можеш да приложиш тази методика. 

- Наим Сюлейманоглу изживява тежки моменти, чака чернодробна трансплантация в болница. Ти в какви отношения си с най-великия щангист в историята?

- В много добри отношения съм. Последно се видяхме на погребението на Абаджиев. В края на 2011-а знаехме, че има проблеми. Тогава също беше изпаднал в тежко положение. Претърпя няколко раздели с жени и не можа да ги понесе, не може да вижда децата и се отдаде малко на…

- Да, не е тайна, че има алкохолна зависимост.

- Човешките органи са до едно време. Не може да ги изтезаваш постоянно.

- Политиката изглежда не повлия на вашите отношения, все пак в стария строй и в стария национален отбор той беше беглец за държавата…

- Да, в отбора не настъпи никаква промяна. По състезания сме се крили, за да не си навредим един на друг. Като цяло нямаме никакви конфликти. Даже с Халил Мутлу бяхме големи съперници, но си поддържаме добри отношения. Той е най-големият щангист за всички времена. Въпреки че се е състезавал за Турция, израсна в България.

- Да се върнем назад в твоята кариера – на 21 години ликува като олимпийски шампион с три световни титли във визитката, но на 22 шокира света, като заяви, че слизаш от подиума. Какво се случи след световното в Мелбърн през 1993-а?

- Когато станах олимпийски шампион през 1992 г. нямах и 21 години. А какво се случи през 1993 г. ли? Взеха ме на лагер в края на 1986-а или началото на 1987 г. и до 1993 г. аз нямах пропуснато състезание. Непрекъснато европейски и световни първенства и в един момент дойдоха страшно много. Бях изморен, а имах абсолютно всичко, което може да се притежава. Взех си почивка и през 1995 г. участвах на европейското. 

- Как реагираха от щаба на националния отбор, когато каза, че си до тук?

- На никой не му стана хубаво. Вече имах син и трябваше да обърна внимание на семейството. Не може само да стоя в София и да се занимавам с щанги. След кратка почивка се върнах и в Турция завърших втори.

- Върна се, но не с тази сила, с която мачкаше конкуренцията. Стана шести на олимпиадата в Атина, после взе сребро в Сидни, а тогава се завъртя втората серия на сериала „колективни наказания“ в българския отбор.

- Да, бях на приливи и отливи. През 1998 г. станах европейски шампион, въпреки всичко. Взимах медали и от световни първенства. Накрая наистина беше доста трудно да пазя категория и режим. Да си 15-16 години в националния отбор наистина е трудно.

- Мнозина твои връстници избраха да вдигат за чужди държави – Николай Пешалов, Стефан Ботев, Севдалин Маринов… Ти също имаше предложения, защо не замина?

- За да стана войник. В тези времена нямаше да бъде много добре за семейството ми. Може би това е една от причините, но аз съм си и патриот, въпреки всичко.

- Отвори патриотичната тема  - как се стигна до там, че да не станеш почетен гражданин на Шумен? Каква афера стана тогава?

- Гадая защо се получи така, но няма излязла наяве конкретна причина. По-добре е да попитате общинските съветници – може би те ще се мотивират. Може би трябваше да стана още един път олимпийски шампион. Нека кажат – може да пробвам да се върна в залата. 

- Дари златен медал и купа от своята богата колекция от отличия за търг за възстановяване на голямата базилика в Плиска. Често ли правиш подобни благотворителни жестове?

- Предметите се разиграха на търг и сумите постъпиха за базиликата. Аз правя много подаръци на мои лични приятели, защото съм се нарадвал на това, което съм спечелил. Нека други да се радват! Имам прекалено много неща и от време на време подарявам купи, медали или нещо, свързано с дадено състезание, възпоменателни монети. 

- А къде държиш тези куп награди? Отделен кът имаш ли у вас?

- На различни места. Имам и вкъщи, и в къщата на родителите ми, и в залата. Все още получавам награди, но вече като треньор. 

- Как си обясняваш тази цикличност на гръмване на скандали в българските щанги, след това в световните щанги? Защо този спорт не опазва репутацията си?

- За световните щанги не мога да говоря с конкретика, защото не знам как се случват нещата. За случилото се при нас само ние сме си виновни. Не търся оправдания, че по времето, когато аз ръководя отбора, се случиха някои неща. Ако продължаваме така, ние сами ще се унищожим. Явно има хора, които искат този спорт да го няма. Доказа се, че в напитката е сложено нещо. Всички, които бяха заинтересовани от случая, си поръчаха тази хранителна добавка от Кьолн и установиха чрез свои независими лаборатории, че там действително има замърсяване. Не се оправдаваме, ние трябва да си проверяваме всяко едно нещо, но нямаме тази възможност. Трябва в министерството да има едно място, от което да се взимат тези добавки. Да бъдат изследвани, за да нямаме такива случаи.

- Допингът не е ли въпрос на протекции към богатите? В други циклични спортове по трима души подобряват световния рекорд, но не гърми допинг…

- Това е в сферата на догадките, нямаме доказателства. Макар да сме вътре в нещата, ще обвиним някой без доказателство и не е редно.

- „Болните“ елитни спортисти – доскоро знаехме само за „астматиците“ в биатлона, но наскоро разбрахме за десетки мегазвезди, най-вече американци, с официално позволение за медикаменти. Какво е обяснението?

- Ще отговоря с въпрос – защо няма българи?

- България два пъти спечели дело срещу международната федерация след последния допинг случай. Това е прецедент в историята на световните щанги, но така и няма развръзка – международната федерация си иска парите…

- Сега ги намалиха парите. Пак предстоят някакви дела. Няма как нещата да се случат по различен начин. Това е въпрос по-скоро към президента на федерацията Неделчо Колев.

- Ако се стигне до крайно решение и глобата бъде потвърдена, значи ли това край за българските щанги?

- Категорично не. Няма да бъде край. Винаги сме излизали от положение и пак ще го направим.

- Работите и по вариант „Б“.

- Няма как да не се работи и по вариант „Б“. Ако не се работи по него, ще бъде край.

- Това не е ли едно непрекъснато напрежение за теб като треньор и за момчетата като състезатели? Как се работи в такава атмосфера?

- Да, така е. Прибрах се от Косово. Пристигнали са да взимат допинг проби, обикалят из България. Когато знаеш, че не си виновен, няма никакво напрежение. Става въпрос за едни 15-20 минути, в които ти взимат проба – нищо повече.

- Само нас ли ни притесняват с непрекъснати проверки?

- Не мога да кажа. Носят се слухове, че сме само определени държави. Има резон, защото имаме най-много положителни проби и би трябвало най-много да сме проверявани. В България се готвят и състезатели от други държави, дори от „бели“ държави“ и тях също ги търсят. Не вярвам, че е само към нас.

- Не е тайна, че в последните години вдигането на тежести у нас работи с минимални средства. Как се отразява това на центрове, на националния отбор? Има ли хора, които ви помагат?

- Много дълга тема. Естествено има хора, които помагат. Клубовете работят трудно. Започнаха да се съсредоточават в по-малка бройка, но и по-сериозна работа. А ако нямаш определен брой състезатели, не можеш да получаваш субсидии. Един омагьосан кръг. Министър Кралев иска, а и се вижда, че се прави нещо в тази насока.

- Президентът на МОК Томас Бах преди месец „вдигна жълт картон“ на вдигането на тежести, защото поредни отбори излязоха на сцената на допинга. Заплашва с изваждане от олимпийското движение. Как гледаш на тази ситуация?

- Не вярвам да се стигне дотам. Медиите в България наблягат на щангите, защото сме актуална тема в спорта, но има доста други спортове с хванати с допинг състезатели от 2008-а и 2012-а. Не сме само в щангите. Но в България като се каже щанги и веднага се свързва с допинг. Трябва да обясним какво е допинга.

- Да, за едни допингът е свръх възстановяване, нали?

- Допинг е, когато слагаш капки за нос при настинка. Никога не е обяснявано на нормалните хора какво е допинг. Мислят, че взимаш едно хапче и почваш да правиш чудеса – да бягаш по-бързо, да вдигаш повече, а това не е така. Когато си болен, не можеш да участваш на състезания. Има момент, когато можеш да пиеш тези неща, описваш ги на допинг контрола и нямаш проблеми. Не всички, разбира се.

- Каква е ролята на Тамаш Аян в българските щанги? Говори се, че той не ни обича още от Сеул, защото като генерален секретар са го пратили в българския лагер да каже, че ако вземем повече от два златни медала, ще изгърмим отвсякъде, каквото и да се случва.

- От вас го чувам. Не вярвам Тамаш Аян да не ни обича. Не знам защо и кой го пуска. Президентът на федерацията е бил на разговор с него и изобщо не е ставало дума дали се обичаме или не, а да се работи по правилата. Когато се работи по правилата, той е с много широко сърце към нас.

- Според теб добър президент ли е на международната федерация?

- Според мен го подведоха да прави тези проби, за да излязат щангите „изцапани“.

- Смяташ ли, че световните щанги се нуждаят от „свежа кръв“ в ръководните органи и дали това ще направи по-атрактивен и по-добре платен този спорт?

- Да, определено, но трябва да се подготвят кадри, които да ръководят. Знам за няколко идеи, с които да стане по-атрактивен спортът. И борбата мина по този път със заплашване от изваждане и т. н. Направиха промени и нещата се наредиха. Де факто трябва да се направят някакви промени, за да можем да оцелеем.

- В борбата не спазваха изискванията на МОК и си правеха самосиндикални организации, а сега вече всичко е под шаблон. Ясна е телевизията, която трябва да излъчва, фирмата за маркетинг и реклама, с която да се работи и сега ги дават за пример.

- Да, в олимпийското семейство са и нямат никакви проблеми. Най-вероятно това ще се случи и при нас. Може би трябва да се нанесе този удар върху допинга, за да може всички да почнат да спазват правила.

 - Много конфузни ситуации се наредиха – с пробите и повторните тестове от Пекин 2008 и Лондон 2012. Вече знае ли се класирането на тези олимпиади?

- По принцип се знае. В сайта на международната федерация е сложено актуалното класиране, но всичко е дотам. Няма никакво друго официално становище – решение на Управителен съвет или решение на МОК, а трябва да има такова, защото това е състезание под шапката на МОК. Дотук нищо.

- В тази връзка вярваш ли, че Милка Манева скоро ще получи сребърен медал от олимпийските игри в Лондон през 2012 г.?

- Може би това е от компетенцията на Българския олимпийски комитет. Там би трябвало да знаят повече.

- Като погледнеш назад към кариерата си съжаляваш ли за нещо и кога си се чувствал най-щастлив?

- Най-щастлив съм се чувствал, когато съм бил състезател. Ако някой си мисли, че като треньор само си седиш на едно бюро и командваш, просто да си го избие от акъла. Работи се от понеделник до неделя включително от сутрин до вечер с проблемите на всеки един състезател от отбора.

- И битовизми, за които преди не можеше дори и да помислят големите щабове.

- Да, битовизмите понякога изместват и част от самата тренировка.

- Загубихме млади хора – Милен Добрев, Величко Чолаков, сега Наим е в тежко положение и дано се оправи. Хората се питат дали големите натоварвания не са им повлияли отрицателно?

- Не е така, скоро починаха и от други спортове. Не е хубаво да се говори така, но ако отидем на гробищата, ще видим, че сигурно и днес има починали млади хора. Това е живот, просто така са се стекли обстоятелствата. За Милен не мога да кажа, не бяхме близки. С Величко бяхме доста близки.

- През лятото бяхте на лагер на „Спорт Палас“…

- Да, бяхме на лагер няколко дни по-рано. Трябваше в неделя да ми докара един негов състезател. Разбрахме се да дойде в понеделник, защото щеше да влиза в „Токуда“ и явно закъсня с ден. Това е животът.

- Десетина години вече си треньор – кое е най-трудното?

- Не знам откъде да почна, много работи са трудни. Може би отговорността - нося тежкия кръст, че този отбор трябва да се представя добре. А на европейската сцена при малките и при по-големите ние действително стоим добре. Да се надяваме, че догодина ще бъде така вече и при мъжете, и при жените.

- Виждал съм как конкурентите ви гледат като богове, а изведнъж станахме простосмъртни в щангите, даже низвергнати. Как се свиква с това нещо?

- Почнахме да спазваме правилата и се стигна дотам.

- В края на годината предстои световно първенство в Анахайм (САЩ). Как върви възстановяването на голямата ни надежда Иван Марков и какво да очакваме от първенството като класиране?

 - Иван Марков 100 % няма да участва. Той претърпя операция на коляното преди два месеца. На лагер е при нас в София, защото трябва да поддържа някаква форма. Готвим се, но на този етап приоритет е европейското първенство до 23 години след две седмици. След това ще наблегнем на другите състезатели, които се готвят за световно.

- Кога ще има късмет Иван Марков? Защо все му се случва нещо? Няма ли някога съдбата да го награди?

- Надявам се.

- За финал – нещо за личния ти живот. Имаш ли хоби? Футболът или някой друг спорт вълнува ли те? Спортуват ли децата ти?

- Имам син, който играеше тенис на корт, но претърпя операция на китката и не продължи. Развлечение в този момент нямам. Когато не бях треньор, имах доста повече свободно време, а сега нямам. Семейството? Надявам се до 2020 година да почна да им обръщам внимание.