Милан няма победния дух, Рома има СуперДжеко и широка пейка

Поражението на Милан у дома от Рома с 0:2 показа, че е нужно още на отбора, за да се бори за място в зона Шампионска лига в Серия А. Дербито с Интер след паузата ще допотвърди кое работи и кое куца. Същевременно Рома трупа точки и само незаслуженото поражение от Интер и отложеният мач със Сампдория попречиха на тима на Еузебио Ди Франческо да е в Топ 4, воден от смъртоносния Джеко.

БЕЗ ЗЪБИ

До гола на Един Джеко Милан си галеше самочувствието с едно „просто” 0:0, а 60-ината хиляди по трибуните на „Сан Сиро” отправяха възгласи само при някоя пресечена топка от Фабио Борини или спечелен ъглов удар от Андре Силва. Ок, в рамките на час и малко отгоре „и росонери” играеха на равна нога с Рома, без особено да рискуват. Но това не може да стига на Винченцо Монтела – вече сме навлезли твърде надълбоко във времето по отношение на онова, което очакваме от този Милан. Има твърде голямо качество на разположение в състава, за да виждаме как тимът страда в частта със създаването на положения. През първото полувреме например се ограничаваме само с два удара отдалеч, при които нито Силва, нито Никола Калинич съумяха да стигнат до гол. На подредения и балансиран до гола на Джеко Милан липсва един артист „десетка”, който да се движи между линиите и да създава числени предимства. Хакан Чалханоолу се опита да изпълни тази роля, ала с незадоволителен резултат.

ДРУГОТО ЛИЦЕ НА 1-3-5-2

Тактическата система на Монтела блокира задълго маневрите на Рома. В средата на терена „и росонери” се сбиха по-плътно и сториха това по-добре в сравнение с предишните мачове, защото линиите бяха по-близки от обичайното. Работата на Борини и Рикардо Родригес по фланговете осигурява протекция на централните бранители. Другото лице на монетата обаче е излизането от сметките на играчите с по-голям талант: Сусо остава отвън, защото още не намира ключовете да се справя добре зад гърба на нападателя; Чалха и Джакомо Бонавентура трябва да си поделят една фланелка, защото няма място и за двамата. И най-вече това, че и тримата винаги изглеждат не в своята роля. Правилно ли е да се жертва качеството в името на реда и баланса?

САМОПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ

И стигаме и до положителните неща. Към края на мача ултрите на Милан аплодираха Леонардо Бонучи и компания – знак, че показаният на терена от момчетата на Монтела самопожертвователен дух не е останал неоценен. На светлинни години сме от нулевото представяне на „Луиджи Ферарис” срещу Сампдория и олицетворението на новия път е Борини: скромност, тичане и дори тактическа интелигентност, поставени в услуга на отбора.

ЛЕО ИЗРАСТВА

Бонучиметърът показва напредък. Капитанът изигра значително по-добър мач в сравнение с трудния си старт на сезона, и то срещу тежък съперник като Джеко. Лео покрива и пресича опасностите като в най-силните си времена. Само ако Алисон не го бе спрял в онова положение …

КАКЪВ ДЖЕКО!

В страницата на Един Джеко в Уикипедия пише: „Бошнак, нападател на Рома, вкарва куп голове и решава и най-големите мачове.” Вече да, защото който се е съмнявал в способността му да наказва грандовете, може да погледне гола, с който смрази Милан насред „Сан Сиро” – отиграване, което си направи на практика сам. И всичко това във вечер, която дотогава не му вървеше особено добре (помните ли жълтия му картон за протест при 0:0?). А попаденията му вече са 7 в 6 мача.

ЖЕСТОКОСТТА

Жестокостта, която липсваше на „Олимпико” срещу Интер, бе силата на Рома срещу Милан. „И джалороси” не изгубиха равновесие и в най-трудните моменти на двубоя (Костас Манолас и Федерико Фасио нулираха нападателите на Монтела) и нанесоха големия си удар точно когато Ил Диаволо играеше с все по-нарастващо самочувствие. Още един сигнал за изграждането на топ отбор.

КАКЪВ ИЗБОР!

Марко Фализи, „Гадзета дело Спорт”