ПСЖ рискува опасно с контрапунктите Неймар и Мбапе
Хореографирането е слабостта на Неймар Жуниор. Като футболист на Сантос, едва 18-годишен, караше половината състав да се включва в масово синхронизиране на танци в съблекалнята. Онези, които избираха да стоят настрана, се чувстваха чужди и караха и самия него да се разочарова. С времето бразилецът намери решение на тези проблеми (Лионел Меси не танцува) – заобиколи се с т.нар. tois.
„Toi” е названието, което Неймар прикачи на всеки един от своите професионални приятели. Те вземат по 4000 евро месечна заплата, за да го придружават навсякъде където той им заповяда да танцуват. Стори го още на момента след рекордния си трансфер в Пари Сен Жермен за 222 млн. евро на 5 август: нареди им да се качат на неговия частен самолет и да идат да купонясват в Сен Тропе.
За един анализатор, който това лято определи цена на бразилеца от 100 млн. евро в своя доклад за клуб от Премиър Лийг, партито на Лазурния бряг бе потвърждението на една теза: „Неймар не търси признание, за да получи повече отговорности; Неймар търси повече признание, за да се освободи от отговорности. Наложи си да живее като вечния хлапак, а за тази цел ПСЖ е идеалната среда. Там му дават всичко срещу половината стрес, който би се налагало да понася в някой от традиционно големите клубове на Европа.”
Трансферите на Неймар да Силва и Килиан Мбапе за общо 402 млн. евро прекроиха картата на Шампионската лига. За първи път от 2008 г. насам испанската хегемония в най-престижното клубно състезание се вижда заплашена от трета сила. ПСЖ получи своята позиция на фаворит в един сезон, който обещава промени. Германия вече не изглежда единствената алтернатива на испанското надмощие. След години преход Англия и Италия също дават много подсилени отбори: Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Челси, Наполи, Рома и Ювентус се радват на нов финансов и спортно-технически подем.
Ако трансферът на Кристиано Роналдо в Реал Мадрид през 2009 г. за 95 млн. евро принизи сблъсъка между континентални сили в просто продължение на Ел Класико извън граница, бе защото съставите на двата испански гранда надхвърляха всички останали като качество. ПСЖ разби тази схема. Финансираният от суверенния фонд на Катар състав премества баланса на силите към Париж. Това е мнението на доста от спортните директори на клубове на Стария континент, поне що се отнася до перспективите за развитие. Защото Неймар (25 години) и Мбапе (18) са бъдещето, а Кристиано (32) и Меси (30) са преминали физическия си зенит и започват естествения си упадък.
КУЛТУРЕН ПРОБИВ
ПСЖ може да се сравнява с най-големите си съперници в ШЛ заради нивото на своите футболисти. По отношение на останалото остават въпросителните, които са типични за клубовете, ръководени от чужди на културния контекст бизнесмени. Начело с катарския аристократ Насер ал Келаифи, парижкият клуб е най-изтъкнатият пример за една намираща затруднения да се съревновава на най-високото ниво група.
Футболът е игра на консервативните закони. Традицията е определяща. Поредицата от исторически институции, закупени от чуждестранни капиталисти, съвпада с техните дълги цикли на провали и преустройства. От 2003 г. насам Челси, Арсенал, Ман Сити, Ливърпул, Ман Юнайтед, ПСЖ, Валенсия, Милан, Интер, Рома и Монако бяха придобити от американски, руски, китайски, сингапурски или представители на монархическите режими в Персийския залив бизнесмени. Резултатите са непостоянни. Изминаха 14 години и само Челси и Юнайтед триумфираха в ШЛ след сделките. Равносметката за „сините”: 1 220 000 000 евро за един трофей в ШЛ. Това е най-голямото вложение за трансфери в последното десетилетие, следвано от тези в Реал Мадрид (1 200 000 000), Ман Юнайтед (1 150 000 000), Барселона (1 100 000 000), Интер (1 070 000 000) и ПСЖ (1 030 000 000).
Успехът на парижани ще зависи както от функционирането на отбора, така и от това доколко клубните ръководители ще съумеят да наложат ред и дисциплина. Свидетелите на пристигането на Неймар в тренировъчния комплекс на ПСЖ твърдят, че напрежението в съблекалнята е било на върхово ниво. Някои играчи като Юлиан Дракслер, Анхел Ди Мария и Хавиер Пасторе бяха поставени в трансферната листа, а други като Маркиньос и Тиаго Силва усетиха идването на суперзвездата като тяхно свличане в йерархията в съблекалнята. Застрашените посочват тревожни детайли като например факта, че треньорът Унай Емери е отложил сутрешната тренировка на 23 август, за да даде време на Неймар да се върне от празненствата по честването на рождения ден на сина му в Барселона.
КОНТРАПУНКТЪТ
Ако Неймар е по развлеченията, Мбапе може да бъде контрапунктът. Казват го безбройните съгледвачи, които следиха развитието му: не са виждали нищо подобно нему. Той е колосален атлет, има копринени крака и може да се измъкне през иглени уши. За капак не му липсват също арогантност и познания.
„Искам да се превърна във велик футболист – каза той пред „Екип”. – Не искам да съм обикновен фигурант и няма да имам проблеми да се приспособя. ПСЖ е отбор, който обича да владее топката и в който можеш да излизаш от изначалната си зона, защото се залага на движението. Това не е като да играеш директен футбол, в който се затваряш на единия или другия фланг. Не, тук крилата са отворени и на практика играят като инсайди. Аз не съм десен или ляв нападател. Аз съм просто нападател. А един нападател трябва да умее да играе навсякъде.”
Емери има мотивите да се тревожи. Ако катарските ръководители не упражнят своята власт, целият стрес от управлението ще падне върху плещите на баския треньор, отговорен за един отбор, който се чувства нещо повече от клуба. Този е опасен път, при все че рисковете намаляват при изумителните ресурси: Неймар – със или без своите tois – има качествата за „Златна топка”, а Мбапе принадлежи към онзи рядък сой футболисти, способни да променят историята.
Диего Торес, „Ел Паис”