Хъдърсфийлд бере плодовете от риска с Вагнер
Играчите са си тръгнали с края на работния си ден, ала работата на тренировъчната база на Хъдърсфийлд Таун АФК е далеч от това да е приключила.
Група IT-експерти са заети с инсталирането на нови сървъри в шкаф зад залата за пресконференции, докато чуващият се от време на време гръмовен тътен от другата страна на коридора издава опитите за завършване на последните детайли в наскоро построеното помещение за отдих на играчите. В съседство двама възрастни джентълмени са потънали в игра на снукър, недосегаеми за какофонията. Хъдърсфийлд може и да е вече в голямото добрутро във футбола, но все още поделя своя тренировъчен комплекс, включително и стола, с членове на фитнес- и боулингзалата, с играчи на крокет и хокей от местната общност. И защо не?!
В Западен Йоркшир не знаят що е то претенциозност или превзетост.
„Хората тук са много прями, много искрени и много честни – казва мениджърът на отбора Дейвид Вагнер, който смята областта за „подобна” на Рур, където бе начело на Борусия (Дортмунд) до-23 в течение на четири години. – Това място принадлежи на хората от истинската работническа класа. Чудесна област за човек, който обича да се труди.”
Вагнер полу на шега обяснява, че тук няма социален живот и не прави почти нищо друго, освен да работи, при липсата на семейството му. Той дойде в английския североизток през ноември 2015 г. и никога не се бе отдавал повече на работа от миналия сезон, когато накрая изведе „териерите” до приказно изкачване в Премиър Лийг.
„Четирийсет и пет мача. Четирийсет и петият бе най-големият – този на „Уембли” във финалния плейоф. Ще ни е от помощ, че ще имаме по-малко мачове този сезон, с повече време за възстановяване и подготовка.”
Дори и след две преминавания през месомелачката на нелепо сгъчканата програма на Чемпиъншип Вагнер все още изглежда много по-млад от 45-годишен. Неговата голяма усмивка и искреното му любопитство го запазват свеж: очевидно още не е осъзнал напълно как точно се е озовал тук и сега – в слънчев следобед между Манчестър и Лийдс, близо до върха на най-голямата лига в света. Въображението на бившия нападател на Майнц 05 и Шалке 04 не е било чак толкова голямо, че да обрисува тази сцена.
„Никога, никога не ми е минавала през акъла мисълта, че ще тренирам в Англия. Дори не бях бил преди в Англия, нито даже за онова типично петдневно пътешествие до Лондон, което всеки германец предприема в живота си. Нито пък бях чувал за град Хъдърсфийлд и футболния клуб Хъдърсфийлд, камо ли да съм знаел къде се намира на картата или в коя дивизия е. Отне ми няколко часа, но благодарение на световната мрежа получих цялата информация, от която се нуждаех.”
Вагнер е роден във Франкфурт като син на германска майка и американски военнослужещ. Прекарва първите си две години в САЩ, но се завръща в родината си, за да живее „типичен германски живот, макар и с американски привкус” в град Гайнсхайм. В първия си мач в Бундеслигата през 1991 г. влиза за Айнтрахт (Франкфурт) като смяна на известния ганайски нападател Антъни Йебоа, ала скоро се премества във Втора Бундеслига в Майнц 05, където се сприятелява с един човек на име Юрген Клоп. Въпреки нередовните си участия за Шалке 04, после си спечелва златен медал от Купата на УЕФА през 1997 г. и осем мача за националния тим на САЩ. Макар че не успява да остави своя отпечатък върху състава на Стийв Сампсън, все пак си открадва един по-различен поглед върху подготовката за даден мач.
„Научих за спокойния, за американския начин на живот – да приемаш нещата много по-леко в сравнение с Германия. Научих, че не се налага си „в тунела” 24 часа преди мач. Можеш да разпуснеш, докато не влезеш в съблекалнята, и вече там да се съсредоточиш напълно час-два преди мача.”
След оттеглянето си от професионалния футбол през 2002 г. Вагнер учи пет години за учител по спорт и биология. Футболът обаче продължава силно да го дърпа обратно към себе си. Изкарва лиценз за професионален треньор и печели вниманието на тактическия новатор Ралф Рангник, който го поставя начело на Хофенхайм до-19 през 2007 година. През 2009-а обаче Вагнер остава без работа и е готов да обърне завинаги гръб на футбола. „Изгубих глада си”, признава.
Завръща се в Гайнсхайм, за да работи като учител в местната гимназия и е само на няколко седмици от заемането на длъжност като градски служител с гарантирано до пенсия работно място, когато дружката му Клоп му се обажда през 2011 година. Треньорът на Борусия (Дортмунд) го е препоръчал за наставник на отбора до-23, който е в третия ешалон. Далеч от светлината на прожекторите, звездата на Вагнер заблестява достатъчно силно, за да заинтересува собственика на Хъдърсфийлд Дийн Хойл.
Останалото от историята е вече част от местния фолклор: мениджърът води отбора до промоция срещу всички залози, с миниатюрен бюджет, с куп докарани от долните германски дивизии играчи, с високо интензивна пресираща игра под влиянието на Клоп (и Рангник) и с изключителна задружност. Познанията на младия наставник в спортната наука и биологията помага за превръщането на „териерите” в „един от най-подготвените отбори” във втория ешалон, добавя с гордост той.
По време на зимната пауза в Бундеслигата Волфсбург предложи на Вагнер възможността да се завърне в елита в родината си, ала след внимателно обмисляне той не можа да изостави Хъдърсфийлд на ръба от историческия му успех – осигуряването на завръщането в първата британска дивизия след повече от четири десетилетия отсъствие. „Мисълта да виждам как някой друг води тима в Премиър Лийг ме докарваше до гадене”, каза той пред ZDF преди две седмици.
Повечето експерти заложиха на това новаците моментално да изпаднат обратно, ала отличният им старт със 7 от 9 възможни точки може да доведе до промяна на становищата. Вагнер се разсмива при чуването на това предположение. „Специалистите може и да се окажат прави в по-дългосрочен план. Никой не знае. Все още сме едва в началото на сезона. Ние знаем, че ще сме аутсайдерът, но сме свикнали да сме в тази роля. Знаем откъде идваме. Много сме скромни. Но и амбициозни. Настроението е положително. Атмосферата в града все още е много наелектризираща, много еуфорична. Успехът помага за растеж на самочувствието ти. Дори и аутсайдерът се нуждае от самочувствие.”
Вагнер не се заблуждава относно размера на предизвикателството. Единственият шанс да се компенсира относителната недостатъчност на финансов ресурс от клуба е „да се създадат тактически решения предвид нашата обстоятелствена среда, да се съсредоточим върху нас, върху отдадеността, върху задружността и върху борческия дух, които могат да ни осигурят успех. Може би не в пет мача срещу Манчестър Юнайтед, но в един. Ако спечелим един от двата си мача с тях, светът ще е щастлив и цветен. Ако ли не, продължаваме да работим върху нашата идентичност.”
Вагнер вярва, че неговата кауза е подпомогната от уникалната германо-британска смесица в съблекалнята му. „Играчите се приспособиха добре едни към други. Професионализмът на германските повлия много на британските, що се отнася до възстановителни стратегии, диети, избор на място за живеене в зависимост от разстоянието от тренировъчната база, двуразови тренировки, тренировки в часа на мача… Всички тези неща бяха нормални за германските ни момчета, но нови за британските.”
Но и местните играчи са научили чужденците на няколко полезни урока. „Играта тук е по-честна. Хората не се залежават след единоборство. Може да е грубичко, но не чувстваш болката. Така ми харесва. Този британски манталитет и германският професионализъм ни сближиха и ни помогнаха много да се развием.”
Краят на октомври ще предложи първия треньорски сблъсък между Клоп и Вагнер (28.10 на „Анфийлд”), ала мениджърът на Хъдърсфийлд настоява, че не е отделял много време за размисъл върху това. „Може и да ви прозвучи скучновато, но не мисля много напред във времето. Да, ще е вълнуващо, ала в момента не ми се загнездва в главата още с отварянето на очите сутрин. Преди това има още толкова много мачове.”
Досущ като своя ментор, Вагнер в началото изпитвал съмнения дали английският му език ще е достатъчен, за да предаде своето послание на останалите. „Това бе най-голямата ми тревога. Езикът в крайна сметка е ключов елемент. Казах на президента, че не съм сигурен, че английският ми е достатъчно добър. Те обаче прецениха, че е. Може би просто им е било писнало и не са искали повече да търсят нов мениджър! Щастлив съм, че бях достатъчно смел да дам на Хъдърсфийлд и на себе си възможност да направим впечатление.”
Щастливи от това са и в Хъдърсфийлд, няма съмнение.
Рафаел Хонихщайн, ESPN