Ходи гони Моуриньо, когато ти дръпне рано
Бруталният старт на Манчестър Юнайтед в новото издание на първенството в Премиър Лийг накара историците да върнат поглед назад чак до 1907 година. Датите, които би трябвало да тревожат съперниците на „червените дяволи”, обаче са значително по-скорошни. Говорим за сезоните 2014/15 и 2005/06. Да, това са точно сезоните на последните две спечелени шампионски титли от Жозе Моуриньо.
Гледката на неговия отбор на върха на таблицата след две поредни победи с по 4:0 е заплашителна, като имаме предвид миналото на португалеца. Това е най-добрият старт на сезон от Юнайтед от 1907/08, когато победата с 1:4 на гости на Астън Вила бе последвана от друга с 4:0 у дома над Ливърпул. Търсещите знамения ще ви кажат, че именно тогава титлата е била спечелена в онзи сезон.
При все това Моуриньо е дори по-опасен от духа на Били Мередиф, когато излезе с едни гърди напред в надпревара. Мениджърът на „червените дяволи” обожава да има водеща позиция, както обожаваше и Тайгър Уудс. Голфърът така и никога не спечели голям турнир, в който не е бил поне с поделено водачество на влизане в последния ден на състезанието. Моуриньо печели своите титли в ПЛ също толкова величествено: доминиращо и от рано; излиза начело и срива съпротивата.
Последната титла на португалеца, във втория му етап в Челси, бе взета след поемане на лидерската позиция от първия до последния ден. Челси спечели с 1:3 на гости на Бърнли на старта, излизайки начело, и не изпусна тази позиция в следващите 37 кръга.
При последната му титла в първия му етап на „Стамфорд Бридж” отборът му трябваше да изчака до 3-тия кръг, за да се изкачи на върха във временното класиране след победа с 4:0 над Уест Бромич, и след това не можа да бъде отместен.
Дори и първата титла на Моуриньо в ПЛ, година по-рано, бе спечелена със силен старт. Челси бе 2-ри във 2-рия кръг и се качи позиция нагоре в 12-ия след победа над Евертън на 6 ноември. И отново „сините” не изпуснаха лидерството си до края.
Всъщност в сезоните на трите си спечелени шампионски корони в Англия португалският специалист така и никога не изтърва водеща позиция в таблицата веднъж след като я е взел. Това Манчестър Юнайтед рано-рано да дръпне напред с подобна звучна голова разлика си мирише отвсякъде на типичен Моуриньов шампионски сезон.
Да, никой не може да отрече, че стартът сега бе срещу два от най-вероятните опашкари в лигата – Суонзи (който подготви домакинството си срещу „червените дяволи”, продавайки най-добрия си играч при контузен най-добрия му нападател) и Уест Хам (който изглежда орисан да започва всеки сезон като клуба в най-очевидна криза от всички останали). И все пак головата разлика от 8:0 е впечатляващо заявяване на намерение за краен успех.
Франк Лампард говори в миналото за почина на Моуриньо за изграждане на самочувствие в съблекалнята и вече са видими дързостта и размахът в играта на „червените дяволи” от началото на този сезон.
Разбира се, както и самият португалец посочи в неделя, Юнайтед стартира не с две, а с три победи миналия сезон, пък накрая завърши на 6-о място. Само че този път усещането е различно.
Мениджърът изважда най-доброто от представянето на едно ясно установено ядро от играчи: Пол Погба, Фил Джоунс, Неманя Матич, Хенрих Мхитарян, Маркъс Рашфорд, че дори и Антони Марсиал изглеждат по-силни този сезон.
Преди година все още битуваха съмненията около защитата, около ролята на Уейн Рууни, около стила на игра. Дванайсет месеца по-късно подобни въпросителни вече са изкоренени. Днешният отбор изглежда завършен, изглежда Моуриньов и готов да диктува ритъма. И преди сме гледали този филм и знаем как свършва той.
Най-добрият старт на Юнайтед от 110 години е впечатляващ, но не древната, а съвременната история съдържа в себе си уроците, които трябва да прочетат неговите съперници.
Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”