Интервюто с Моуриньо: Три години ще стигнат на Юнайтед да се завърне

Жозе Моуриньо има навик да променя възприятия. Преди около две седмици, докато отборът му удължаваше впечатляващата си серия в началото на първенството, от устата му излязоха думи, които биха могли да ви накарат да преосмислите предизвикателствата на последните му три назначения Реал Мадрид, Челси и Манчестър Юнайтед – една огромна ремонтна работа след друга. „Аз водя големи клубове, но винаги ги намирам в подобно положение. Да, получавам гигантите, ала гигантите са тежка задача, когато са в беда.”

Португалецът си даде три години да трансформира един клуб, който остана зациклил в миналото. Когато сядаме да поговорим за футбол в базата в Карингтън, първият въпрос сякаш сам излиза. В колко голяма беда беше Юнайтед, когато Вие дойдохте?

Моуриньо започва да отговаря бавно, подбирайки думите си. После няма да спре 10 минути. „Е, историята е много богата. И тази история си имаше край. Това бе началото на период, който боли повече заради миналото. Тежестта на миналото върху плещите на всички: играчи, мениджъри, всички в клуба, а дори и хората в борда, вероятно и собствениците. Защото когато си свикнал да печелиш, да печелиш и пак да печелиш, а после изведнъж престанеш, тежестта става огромна. Има си обаче и причина зад това, а за мен най-лесното тълкувание е просто да кажа, че най-добрият мениджър в историята на Премиър Лийг си е отишъл. Това е най-простият начин да го анализираме, ала нещата отиват много по-надълбоко.”

Според анализа на настоящия мениджър Манчестър Юнайтед е изгубил Алекс Фъргюсън, навика да побеждава и инфраструктурата, поддържаща един печеливш отбор. „В другите клубове имаше еволюция, в този – не. Във всички онези области, които правят един отбор успешен, според мен ние останахме спрели във времето. Когато казвам „клуба”, имам предвид футболния тим, а онова, което стои около футболния тим, бе в беда, в голяма беда. Защото клубът е много повече от резултатите – това е фенбазата, това е страстта по целия свят, това е бизнесът, това е търговската част. Клуб като Манчестър Юнайтед може да изкара една, две, три, четири, пет, десет години без трофеи, но пак да си остане Манчестър Юнайтед и да не страда финансово.

Първата стъпка беше да опитаме да изведем футболния тим в правилната посока. Разбира се, в първия сезон се опитвах да подобря това, но също усещах нуждата на клуба да подхранва емоционално феновете, самочувствието на играчите, мотивацията на хората. А не можеш стори това без успехи. Затова и се борех здраво за трофеи и предпочитам този в Лига Европа пред 3-то или 4-то място в първенството. Защото най-добрият начин да ускориш процеса е да побеждаваш. Това донася усмивки, създава по-добра обстановка, създава повече съпричастност с хората и можеш да искаш от тях да ти дават повече. Този начин на работа беше много успешен миналия сезон, защото бе важно не само да върнем клуба в Шампионската лига, а и да спечелим нещо, докато подобряваме структурата.

Днес имаме по-добри трудови условия, по-добър лекарски щаб, по-добър анализаторски отдел, по-добър скаутски отдел, по-добър медиен отдел, а в много от случаите успяхме да го постигнем без промяна на хората в тях, което е доста важно. Защото можеш да пристигнеш в даден клуб и да промениш всичко, а е друго нещо, макар и по-трудното, да опиташ да подобриш наличното. Опитваме се да приспособим хората към моите виждания, затова те трябва да се научат как да работят с мен по моя начин. Това беше голямо предизвикателство и още е голямо предизвикателство. Ускоряваме процеса именно заради онази идваща с добрите резултати усмивка, ала той си остава текущ.”

На Моуриньо постът в Юнайтед му бе предложен през май 2016 г., шест месеца след като Челси го уволни въпреки спечелената титла. Подписа за три години, с една по-малко от договорите в предишните му клубове, но смята този период за „точния за поставянето на футболния отбор на правилния път”. Три години, пресмятал португалецът, биха трябвали за ремонта на състава на „червените дяволи” до степен да е конкурентоспособен на най-високото ниво на европейския футбол. Той е мениджър във Фъргюсъновия смисъл на думата: не просто елитен треньор, а и човек, чиято сила е в управляването на футболната страна на клуба от дъното до върха на пирамидата. Не е съвпадение, че успехите на Моуриньо на трансферния пазар от Интер през Реал Мадрид до Челси надхвърлят тези на колегите му. Неговото обяснение за ремонта на Юнайтед показва защо е така.

„Мисля, че три лета са точният период, защото през лятото оформяш бъдещето на своя състав. През януари получаваш определен играч в края на договора си – можеш да го вземеш при по-добри условия или по спешност. Дизайнът, архитектурата на бъдещето на твоя отбор обаче се прави през лятото. Така че три лета са идеалният период за поставяне на тима на правилния път и да направиш цялата структура солидна и работеща като съвършена машина, предоставяйки на отбора най-добрите условия – не само за настоящето, а и за бъдещето.

Има играчи, които могат да променят съдбата на отбора, които могат да имат ключово значение за развитието му. Има други, които са много важни за качеството и стабилността на състава. Има и трети, които не се налага да вземаш, защото вече ги имаш на свое разположение.

Когато пристигнах, ние се нуждаехме от характер и качество, които бяха изгубени в последните години. Клубът се съгласи напълно за Пол Погба, който може да е велик играч на всяко ниво в следващите 10 години. Скочихме за Златан Ибрахимович, съзнавайки, че това не е играч за следващите 5-6 години, но способен на мига да се приспособи към величината на този клуб и идващия с нея стрес. Футболист, който си мисли: „Клубът е голям, но и аз съм голям”.

Хенрих Мхитарян и Ерик Байи имаха качества, които смятах, че в състава няма. Михи се нуждаеше от малко време, но на отбора му трябваше играч с неговата мултифункционалност във всяка зона на атаката. Също и бърз, силен централен защитник. Няма да сравняваме с Фърдинанд, Видич и другите чудовища от миналото, ала Ерик е играч с добър характер и се приспособи към ПЛ.

Във втория сезон знаем, че от човешка гледна точка тази група играчи е много специална. Не можеш рискува да доведеш много добър футболист, който не е много добър човек. Вчера гледах рубрика по Скай Спортс с Тиери Анри, Рой Кийн и Кени Далглиш, а Далглиш каза: „И тримата сме спечелили много трофеи, а със сигурност не можем да си спомним за голям трофей в отбор, който не е бил чудесно семейство с великолепен дух в съблекалнята.” Напълно е прав. В моята кариера най-големите постижения са се случвали, когато групата е била специална.

Ромелу Лукаку беше мой играч като хлапе. Напусна Челси, защото в онзи момент смяташе, че заслужава да му давам повече шансове, но е такова добро момче, че през всичките години след това останахме в близък контакт и в отлични отношения, защото вероятно е разбрал, че не мога да прескачам етапи в онзи момент. Така че аз знаех, че той е интелигентен момък с много положително отношение. Много е близък с Пол, а за да си близък с Пол, трябва да си като Пол: забавен, отворен, радващ се на живота, но и добър професионалист. Знаех, че мъжът е скрит у него.

Не мога да кажа, че съм имал по-добър човек от Неманя Матич досега в кариерата си на треньор. Той има един мач, който беляза връзката му с мен за вечни времена. Бях го оставил резерва, пуснах го в 45-ата минута и го извадих някъде към 70-ата. Пресата е жадна за история, пресата е жадна за кръв – неговата, моята или и на двамата. Той беше много тъжен, аз също, защото това не е хубаво нещо и съм го правил само дважди в кариерата си. На следващия ден обаче Неманя дойде при мен и ми каза: „Не съм щастлив от случилото се, но вината е моя. Не съм щастлив от това как постъпи с мен, но мога да разбера смяната предвид това как играх. Така че да продължаваме напред!”.

Е, не продължихме дълго напред, защото няколко седмици след това бях уволнен. Но той бе едно от „моите момчета”, един от онези, с които запазихме близка връзка дори и когато не работихме заедно. Така че зная какъв голям мъж има у Неманя, а сега е и по-зрял.

Виктор Линдельоф е единственият, с когото не бях работил преди. В Португалия обаче имам контрол върху информацията „от кухнята”. Зная качествата на хората, зная много неща за социалния и за личния им живот. Зная, защото дори и да не търся информация за това, тя пак идва при мен.”

Това трио дойде в една тренировъчна база, неслучайно предекорирана с „нови снимки на стените на моите играчи с трофея в Лига Европа и Купата на лигата”. Две големи купи плюс Къмюнити Шийлд бяха резултатът от един сезон, в който се очакваше Моуриньо да бъде задминат от новото поколение треньори – Антонио Конте, Джосеп Гуардиола, Юрген Клоп, Маурисио Почетино. Добавена към клишираните теории за прекомерно дефанзивната тактика и за отказа от залагане на млади таланти бе и тази, че Моуриньо е слаб в тренирането на атакуващата игра. Тактическите му планове и методи в тази област бяха отписвани като „прости” и „на един цял свят разстояние от модерните автоматизми на Конте”.

Тази критика забавлява Моуриньо. „Може би дроновете работят, защото нашите тренировки са при закрити врата. Този сезон вероятно не казват това, защото играем много добре. Този сезон вероятно казват, че работим много време по дефанзивната част, защото сме запазили няколко „чисти мрежи”. Не зная и не ми пука.

Нашият метод е глобален на всяко ниво и не можеш да развиеш отбор, ако не развиваш различни фази на играта. Последните два шампиона на Англия бяха ултрадефанзивни отбори с убийствена контраатака. Така че явно това е начинът да триумфираш в лигата в нашето съвремие.

Зная, че понякога това се превръща в мода, защото успехът кара хората да се опитват да го имитират, но ние се опитваме да вървим в различна посока – да играем футбола, който смятаме, че приляга на качествата на нашите играчи. И няма да се защитаваме със седем човека – петима защитници и двама дефанзивни полузащитници. Понякога съперниците ни са толкова мощни и силни, че няма как в такъв ден да не ти се наложи да прибегнеш до този метод. Ние обаче ще опитаме да не играем по този начин, макар да знаем, че в последните сезони именно по този начин се успяваше.”

Успехът винаги е бил най-добрата призма, през която да се анализират методите и действията на Моуриньо. Говорим си за разказа на Патрис Евра как, докато празнувал на терена триумф в Шампионската лига, почти за миг усетил как възбудата от голямата победа бива заместена от желанието да я постигне отново. „Такава е нашата природа и понякога, когато сме в труден момент с тъга след няколко загуби, опитваме между нас си да премахнем лошото чувство, като си спомняме: „Хей, ние спечелихме към 20 купи. Хей, дайте да се стегнем, ние все още сме най-добрите. Спечелихме титлата само преди четири месеца. Хайде!” В крайна сметка обаче само се споглеждаме и си казваме: „Това не сме ние.” Нещастни сме и нищо няма да се промени, така че да не опитваме да го прикриваме, защото това не сме ние.

Това не сме ние!”

 

Дънкан Касълс, „Сънди Таймс”

Следвай ни: