Интервюто с Хамшик: Настъпи часът на Наполи при Юве без Бонучи
„Моето спокойствие на терена може да изглежда на хората слабост, но всъщност е моята сила”, цитира Карло Анчелоти капитанът на Наполи Марек Хамшик, каращ своя вече 11-и сезон в „небесносиньо”. И той, като легендарния италиански футболист и треньор, е мълчалив лидер. Настоява, че не е нужно да се скъсваш от викане наляво и надясно, за да докажеш, че имаш силен характер. Хамшик прекара свободното си време това лято, четейки жадно автобиографията на настоящия треньор на Байерн (Мюнхен), с когото се срещна в сряда на „Алианц Арена” в четиристранния турнир за купа „Ауди”. Благодари за това литературно „откритие” на помощник-треньора на „и адзури” Франческо Калцона, който му подарил книгата.
- Анчелоти изгради репутацията си като играч в Рома и Милан. Смятате ли, че Вие сте постигнали същото с Наполи?
- Първо трябва да спечеля нещо голямо, за да мога да го кажа на висок глас. А този сезон може да се окаже точният момент за това. От доста време играем добре, всички признават нашето качество и организация на терена. Ние сме силен колектив и според мен този път може да успеем да постигнем голямата цел. За другото, вече от толкова много време съм тук, че нямам къде да се скрия: амбицията ни е да подарим скудетото на тези чудесни тифози, които ме „осиновиха”.
- Маурицио Сари обаче го кара по-внимателно с изказването на амбициите. Плод на предпазливост или на суеверие е това?
- Въпрос на различни роли. Той прави добре, че държи всички ни здраво стъпили на земята. Знае, че има толкова много капани, че най-правилното е да не вдига излишно очакванията до небесата. Ние самите също знаем, че задачата ни няма да е лесна, но и би било лицемерно да отречем, че искаме да спечелим шампионската титла на Италия. Имаме тази възможност и трябва да ѝ се насладим. Имаме също така и едно предимство.
- И кое ще да е то?
- Ювентус изгуби Леонардо Бонучи – играч с огромен характер и важност. Искаме да се възползваме от това.
- Да, но Бонучи подсили друг конкурент…
- Тепърва предстои да видим кое и как. Милан прави чудесен летен трансферен прозорец, беше му време да се подсили и пак да се впусне в битката по върховете. Но за мен именно Ювентус си остава отборът, който трябва да бъде преборен. Колективът, синхронът между футболистите там, придобит с годините, навикът да се побеждава винаги – това са все фактори за добавена стойност към даден отбор.
- Милан, Интер и Рома: кой от тези три тима Ви плаши най-много в предстоящия сезон?
- Всички те са конкурентоспособни. По чист инстинкт ще кажа „Интер”. Там взеха Лучано Спалети, който е голям треньор и се представи добре навсякъде където работи в страната и чужбина. Очаквам много от тях. Нужно е време, за да видим колко дълго ще отнеме на новата Рома на Еузебио Ди Франческо да „отлепи” от пистата към полета нависоко.
- Навреме ли дойде сбогуването на Франческо Тоти с Рома и въобще с футбола?
- С оглед на 40-те му години смятам, че да. Отвъд трофеите, Тоти е истински шампион. Даде всичко от себе си за емблемата – сърце, душа и сила. Без никога да я смени за друга. Истинска и абсолютна любов!
- Вие вървите по неговите стъпки. Можехте да отидете в Милан преди няколко години, а по-наскоро към Вас пристъпи и Ювентус. Как се казва „не” на подобни традиционно големи и толкова конкурентоспособни клубове?
- В Наполи винаги съм си бил добре, така че защо да си тръгвам?! Винаги съм се чувствал важен за този отбор и просто избрах да продължа да бъда такъв. В крайна сметка, който си е тръгнал оттук, после винаги е съжалявал. Имах известни изкушения при мисълта за Милан, ала и тогава бях по-млад. За Юве всъщност никога реално не съм си и помислял.
- Защо?
- Ама вие не видяхте ли какво се случи с Ел Пипита (б.р. – Гонсало Игуаин)?! Във футбола е така – никой не ти прощава, ако преминеш в исторически съперник. Някои избори биха могли да бъдат уважени, но аз разбирам любовта на тифозите и никога не бих им причинил подобно мъчение.
- Можехте да си смените агента. Мино Райола бе Ви хвърлил око…
- Да, операцията по евентуалния ми трансфер в Милан бе негово дело. Той обаче разбра, че не бих изоставил вечния си агент, който е с мен от самото ми начало в професионалния футбол и комуто дължа толкова много. И изостави спокоен мисълта да ме добави в списъка си с клиенти.
- Хамшик – знамето на Наполи. Може ли да се каже така?
- Е, това е вторият ми дом. Горд съм с това място, с това да съм идол на нашите тифози.
- Единайсета година работите с Аурелио Де Лаурентиис. Сега, когато вече сте капитан, размахвал ли Ви е някога той обвинително пръст?
- Де Лаурентиис не е лесен характер, но кой ли пък е?! Признавам предприемаческите му способности, има своите идеи и иска винаги да прави купища неща едновременно. Той е сърдечен човек и винаги ме е подкрепял.
- Кои са най-силните играчи, с които сте играли рамо до рамо?
- Гонсало Игуаин, Единсон Кавани и Есекиел Лавеци.
- А кой е най-силният в днешния Наполи?
- Ние сме добър отбор като цяло, но според мен Лоренцо Инсинье има впечатляващи качества. Израсна много в годините, научи се дори да защитава. Ще трябва да продължи по същия път.
- Хамшик къде се поставя? Павел Недвед казва, че вижда много от себе си като футболист във Ваше лице…
- Благодаря му, но е прекалено щедър откъм хвалебствията към мен. Той имаше невероятна кариера. На терена винаги се бореше като лъв. Бе моят идол. Би трябвало да взема поне една „Златна топка”, преди въобще да може да се отвори дума за подобно сравнение. Имам още време…
- Още време и все с този висок гребен на главата?
- Докато играя футбол, винаги ще нося така косата си. Това ми носи късмет.
- Лидер мълчалив, а и слабо присъстващ в социалните мрежи…
- Използвам ги, но умерено, а и не плащам никому да пуска снимки и статуси от мое име там.
- Тези канали обаче са много използвани дори и от жените на футболистите…
- Виждам това. Моята обаче никога не би си позволила да направи там дори и един коментар за моята работа. Аз съм щастлив мъж.
Моника Скоцафава, „Кориере дела Сера”