Боре Кьосев: ЦСКА е моят живот, мразя завистта и злобата

Един великан на 56. Това е големият волейболист Борислав Кьосев. Роден на тази дата през 1961 г. в дупнишкото село Баланово, 200-сантиметровият гигант е постигнал всичко, което е искал в живота си.

Едва на 14 години е извикан в националния отбор по волейбол за неговата възраст и от тогава не спира да върви нагоре.

„ЦСКА е моят живот“, казва той.

Девет пъти е шампион на България с червения екип седем пъти носител на Купата. С националния отбор има три медала от Европейско първенство и един от Световно през 1986, когато нашите отново взимат бронза на шампионата във Франция.

Прави бляскава кариера и в чужбуна, когато през 1989 г. заминава да играе в Италия, а ЦСКА получава рекордните за тогава 300 хил. долара за трансфера. Носи екипа на Батипалия, Бреша, Кунео където играе с друг българин – Любо Ганев. Италианците ги обявяват за най-добрата двойка чужденци още в първия сезон на Ганев през 1992 г.

През 1993 г. заради контузия прекратява кариерата си, но след година се връща на терена и печели нова титла с ЦСКА. Деен и досега, Кьосев обича да се занимава с бизнес от малък. Днес той е член на УС на Федерацията и държи хотел и ресторант.

Можем да изпишем още много за спортните постижения на Кьосев. Днес легендата на българския волейбол навърши 56 и в специално интервю за Sportnamasa.com си пожела здраве и много верни приятели. 

За живота на 56

Много неща се изписаха за мен и много неща се знаят, но след 50-годишнина човек започва да улегва, да помъдрява и да прави анализ на целия си живот. Моят живот е волейбол. Винаги съм бил по игрищата и по турнири.

От 14-годишен съм с националния отбор по лагери. Всичко, което съм могъл да спечеля, съм го направил, и всичко, което съм могъл да дам за волейбола, съм го дал. Оттам имам толкова много приятели и познати  в България и по света. Затова съм още във волейбола, той е моят живот, моята съдба и моето бъдеще.

Равносметката 

За себе си съм постигнал нещо. Като спортист имам много големи успехи. В житейски план имам син и сега дъщеричка, която се казва Ивон и е на 4 години. С една от най-големите звезди на българския волейбол Мила Кьосева имахме брак, тя винаги ще остане голямо име и легенда, както и част от мен и моето минало. Човек не може да избяга, като нямаш минало, нямаш и бъдеще. Няма как да заличиш това, което е било.

Имам борбен характер и винаги се стремя да постигна все повече и повече, както в спорта, така и в живота. В крайна сметка всеки си има лимит в своя живот и някой път или времето не му достига, или се отказва. Аз не съм от хората, които се отказват. Губил съм много, но също така съм и печелил много.

Винаги трябва да се вадят поуки от това какво губиш и как да не допускаш същите грешки в бъдеще. Не може човек да каже, че има само положителни действия, има и отрицателни, но това е част от живота. В края на краищата като дръпнеш чертата трябва да видиш, че си положителен.

Поех отговорност на 52 години да имам дъщеричка. Това е част от тази житейска съдба, която те гони постоянно, но в крайна сметка смятам, че не съм сбъркал. С възрастта се появяват и болежките, обаждат се стари травми, спортът сега се отразява, но духът ми е млад.

Около мен са млади хора и те ме поддържат млад и свеж, но природата си казва своята дума. Разбирам, че рано или късно човек трябва да се примири със съдбата си.

За приятелите 

Имам приятели и имах приятели. Имаше такива, които създадох и им дадох път в живота. Напуснаха ме. Мразя кражби и лъжи, аз съм откровен човек, най-мразя в живота завистта, злобата и пошлостта.

В един момент, когато позакъсаш или със здраве, или с нещо друго – виждаш колко хора остават до теб. Не съжалявам за хората, които не искат да бъдат с мен, това е тяхно виждане. По никакъв повод не съм направил нищо лошо на никого. Аз съм положителелн човек, обичам компаниите, разговорите, вицовете, обичам житейските проблеми за решаване, аз съм си такъв и такъв ще си остана.

Любчо Ганев израсна пред мен, той ми е приятел и ще си остане такъв. Имали сме много хубави моменти, имали сме и лоши. Играл съм с четири поколения волейболисти, поколенията на Златанов, Карлов, Митко Тодоров, Тонев, Пламен Христов, Любо Ганев – с всички, с които съм играл, съм останал приятел. С тях сме в много добри отношения, няма някой, с когото да не си говоря или нещо подобно, в този живот няма какво да делим.