Мечтата за Непобедимите бе убита от ръководителите на Барса

Можете посочи Йери Мина, Томас Вермален, Ернесто Валверде или дори Лионел Меси като причина за краха на мечтата на Барселона да завърши непобеден сезона в Ла Лига, само че все ще сбъркате. Има близо осем милиона други причини. Зелени причини.

Липсата на Меси в неделния провал на „Сиутат де Валенсия” срещу великолепния Леванте на Пако Лопес (8 победи от 10 възможни под негово ръководство) няма как да е решаващ фактор, когато отборът ти е вкарал четири гола. „Блаугранас” не бяха губили мач след вкарани четири гола от 30 август 1994 г. (4:5 срещу Сарагоса за Суперкупата на Испания), а конкретно в първенството чак от 17 септември 1950 г. – 6:4 срещу Атлетико Мадрид. Нещо повече – Меси бе пропуснал вече 9 мача в лигата този сезон и в тях поражение не бе записано.

Не е виновен и Вермален, че е толкова крехък. Това е ясно от години наред. Не той е определил от януари да е в ролята на първа резерва на Самюел Юмтити и Жерард Пике в центъра на защитата. Други сътвориха това безумие.

Няма как да се стоварва вината и върху Йери Мина. Да, той сбърка при първия гол на Леванте, имаше и още куп неубедителни прояви, но няма как да се очакват чудеса от футболист, който постоянно чете в пресата как не е желан от своя старши треньор и от други хора от клубното ръководство; който постоянно си опаковаше и разопаковаше куфарите в очакване дали ще пътува за Барселона; който постоянно слуша как ще бъде моментално напъден с отварянето на следващия трансферен прозорец; който бе изиграл само два мача като титуляр за пет месеца и е напълно лишен от игрова практика и ритъм. За да сме честни към колумбиеца, който се очертава титуляр в центъра на защитата на националния си отбор на световните финали, той поне не се крие в напечени моменти, за разлика от по-опитни от него съотборници.

Вината донякъде може да бъде стоварена върху Ернесто Валверде, защото няма как да низвергваш определен свой футболист, а после да го пускаш изневиделица и да очакваш от него чудеса или поне някакво относително стабилно представяне. И това, когато Барса очевидно изгуби здравината си в защита при красноречивите цифри: в първите 29 кръга получи само 13 гола, а в последните осем – 16.

Допускането на пет попадения за 90 минути (за първи път от почти 15 години насам след онова съкрушително 5:1 срещу Малага с хеттрика на Салва Байеста в първия сезон на Франк Райкаард), когато имаше едва 24 в предходните 37 кръга, говори повече от ясно за резултата от експеримента „Том и Йери” в защитата. За този експеримент обаче вината е само около 10% у Валверде.

Защото още от обявяването на 5 май на приятелската среща с Мамелъди Съндаунс в далечната ЮАР тази сряда беше ясно, че старши треньорът ще трябва да прави промени в състава си за последните два кръга и съответно ще увеличи риска от допускане на първа загуба в Ла Лига. Няма как да се изиграят пет мача за 15 дни с една и съща единайсеторка, затова и срещу Леванте Меси трябваше да получи почивка, а Пике остана извън титулярите. Рискът от крах на мечтата за непобедимост бе покрит от близо 8 млн. долара – платената от южноафриканците сума за предстоящия мач.

Та при неочакваната двойка централни защитници, при наказаната дваж грешна единайсеторка още до извънредната поява на Пике в игра, при трудността на шампионите да наберат отново инерция след бързото изоставане (и заради започналата им вече настройка за световното първенство) бе напълно логично да се стигне до първата загуба на Барса за сезона в лигата. Иронично, точно в деня на сбогуването на архитекта на Непобедимите Арсен Венгер с Арсенал.

Играчите на Барса все пак се опитаха да обърнат – и при 2:0, и дори при 5:1. Не им стигна малко, но това малко бе точната доза от лекарството срещу недалновидността и алчността. Така че, ако рекордът от 43 поредни шампионатни мача без загуба не ви задоволява и тръгнете да сипете обвинения, насочете ги към хората, които първо направиха чупливия Вермален първа резерва в центъра на защитата, после разклатиха формата и самочувствието на Мина и накрая принудиха треньора Валверде да залага на гарантиращата забава формула „Том и Йери” в решаващ за историята мач. А в същото време пет пари не дават за рекорда по близо осем милиона причини. Зелени причини.