Завръщането към тъмното минало на футболния хулиганизъм
Доста от читателите ни може би са твърде млади, за да си спомнят силната епоха на футболните хулигани. В продължение на десетилетия Англия бе центърът на насилието в света на футбола. Всяващи страх навсякъде, британските радикали посяваха паника навсякъде откъдето минаваха, организирани, свирепи и под влиянието на невъобразими количества алкохол. Милуол, Уест Хам и въобще повечето клубове имаха сред феновете си поне една агресивна фракция, движена в равни дози от политически идеологии, любов към отбора и яростно пиянство.
През 1970-те и 1980-те години бяха направени куп документални филми за футболния хулиганизъм. В паметта на всички обичащи играта е загнездена трагедията от „Хейзел”, когато радикални привърженици на Ливърпул нападнаха тези на Ювентус във финала за КЕШ през 1985 година и 39 тифози умряха от задушаване или под тежестта на срутилата се от натиска стена на сектора. Това бе крайната точка на търпението към насилниците по стадионите от Великобритания, чиито клубове бяха наказани с най-малко пет години изваждане от евротурнирите. Оттогава очевидно нещата много са се подобрили на Албиона, макар че проблемът с хулиганизма не е изкоренен на 100% – нерядко в таблоидите се поместват информации за боеве и трагични случки, свързани със смесицата от футбол, алкохол и буйна кръв.
Не, този проблем въобще не е решен – от Южна Америка с обичайните там почти военни битки до Европа, където в страни като Гърция, Сърбия и Турция ултрите имат власт много над допустимото. Дори Италия, Испания, Франция и Полша не остават встрани от това явление. Стига да се върнем съвсем малко назад, за да си спомним за инцидента между привърженици на Атлетико Мадрид с един тежко ранен след наръгване с нож, посещението на тренировка на Севиля от групировката Бирис, нахлуването на терена от феновете на Сент Етиен в дербито с Лион или незачитането на паметта на Ане Франк от най-радикалната ултра групировка на Лацио.
Да, този проблем никога не е изчезвал, но е факт, че напоследък бележи ръст. Защо така? Защо се получава това завръщане към тъмното минало?
Разбира се, зад тези организирани групи и безчинствата им винаги стоят политически и идеологически конотации. В случая например с руските привърженици на Спартак (Москва), които превърнаха центъра на Билбао в бойно поле, става въпрос за паравоенни формирования, тренирани за нанасяне на поражения и много добре структурирани (не пристигнаха вкупом в града, а разделени на малки групи и от различни отправни точки). Освен това зад сблъсъка им с клонящата към крайно лявото групировка от фенове на Атлетик – Ерри Норте, стои и вярата на спартаковци в ултрадясното.
Същото се случва и в повечето други страни. В Италия, Франция, Полша, Гърция и Австрия политическата картина се поляризира все повече и повече (възходът на крайната десница там е дотолкова явен, че бе много близо до спечелването на избори в Австрия, Унгария и Полша, където така и така десните консерватори от доста време са предпочитани от гласоподавателите). Това все по-дълбоко социално раздалечение се отразява очевидно на футбола: колкото и хората да искат да виждат противоположното нещо и да мечтаят за него, най-популярната игра продължава да е отблизо свързана с политиката.
А технологията, вместо да служи за съюзник, започва да се превръща в проблем. Напредъкът в тази област трябваше да доведе единствено до предимства на ниво „сигурност”, за да се идентифицират и изкоренят конкретните насилници, а наместо това се превърна в нож с две остриета. Ултра групировките все по-скрито се уговарят за срещи за битки и се организират все по-изкусно за избягване от контрола на властите, като се превръщат в невидими за тях, макар и многочислени. Действат по разнообразни начини, срещат се на различни летища и в най-различни градове, като е много по-трудно да бъдат разкрити и ограничени в действията им.
Ясно е, че трябва на всичко това да се противодейства по някакъв начин, ала за целта ще е нужно да се положат много повече усилия и да се подходи далеч по-разумно в сравнение с досега използваните методи. Всичко в днешния свят се развива изумително бързо, макар че е иронично как в този конкретен случай еволюцията води до примитивизъм и до изкарването на серийна продукция пещерняци в света на футбола.
Сержи Капдевила, „Спорт”