Тим Вийзе: Гробаря ми е идол!

Легендата на Вердер (Бремен) Тим Вийзе даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Когато пазеше вратата на „бременските музиканти“, те не излизаха от групите на Шампионската лига. Натрупа 194 мача за Вердер, но имаше нещастието в националния тим да е в сянката на Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. След края на кариерата си Вийзе смени спорта и стана кечист.

 

- Хер Вийзе, отново ви видяхме на вратата на германския национален отбор – на неофициалното световно първенство върху сняг в Ароза. Как се чувствате пак като футболист?

 

- Чувствам се прекрасно. Не съм загубил форма. Почти всяка седмица участвам в подобни благотворителни турнири. В първия за годината дори спечелихме първо място в залата в Олденборг. Това е един от най-големите в Германия. На снега и на над 2000 метра надморска височина е още по-атрактивно. Какво хубаво слънце само свети навън! Много е яко.

 

- Как се разбирате с колегите, срещу които сте играл в миналото?

 

- Нямаме проблеми. С Марио Баслер примерно бяхме и съотборници в Кайзерслаутерн. Приятно е да се виждаме, макар и поостарели.

 

- От три години се занимавате с нов вид спорт, който не е толкова популярен в Европа. Говорим за кеча. Защо решихте да се захванете с него?

 

- Убедиха ме. Още от дете ми е интересно да се бия. Дълго продължи размисълът, защото ме караха още, докато имах договор като футболист на Хофенхайм. Затова трябваше да отложа. Но започнах и в кеча. Вече имах един бой в Мюнхен. Атмосферата беше уникална. Победих. Сега американците искат да прелетя океана и да се бия при тях. Все още не е ясно кога ще подпишем договора, но натам вървят нещата.

 

- Кой ви убеди, че ставате за кеч?

 

- Американците. Дойдоха няколко души при мен и казаха, че съм идеалният тип за тези боеве. Отвърнах им: „Окей, аз доста често съм гледал кеч по телевизията.“ Така че за мен това си е като сбъдната мечта. От дете съм голям фен на този спорт и сега имам възможност да го практикувам.

 

- Имате ли идол в кеча?

 

- Гробаря. Обожавам го.

 

- Има ли много болка в тези боеве или е повече шоу?

 

- Тренировките са изключително тежки. Не можете да си представите дори. По шест часа на ден тренирам. Така изискват и американците. Не можеш да се скатаваш.

 

- Каква е разликата между тренировките във футбола и кеча?

 

- Огромна е.

 

- Какво повече трябва да правите сега?

 

- В кеча трябва да работиш много повече върху кондицията. И при вратарството не е лесно. Плонжираш, скачаш, горе, долу... Но е значително по-кратко, отколкото сегашните ми тренировки.

 

- Кога ще е следващата ви битка?

 

- Трябва да подпишем първо договор и ще видим как ще продължи това приключение. Американците искат да отида при тях за три години, но това не ме устройва. Предпочитам да е по-кратко и сега преговаряме.

 

- Тежък ли беше първият ви бой?

 

- Не, изобщо не! Беше ми много лесно и приятно. Спечелих срещу Узус, но едва ли го познавате. Добър боец е. Нямах обаче проблем да го сваля на земята.

 

- Вече си имате прякор. Наричат ви Машината. Кой го измисли?

 

- Американците. Те ме кръстиха Машината.

 

- Харесва ли ви?

 

- Перфектен е. Винаги съм искал да съм машина.

 

- Нека да се върнем към футбола. Вие бяхте един от най-добрите вратари на Германия в последните години, но имате прекалено малко мачове в националния отбор.

 

- Съгласен съм. На световното първенство в ЮАР през 2010 година аз трябваше да съм титулярният вратар. Треньорът обаче каза, че Мануел Нойер ще пази. Защо го направи, нямам представа. За съжаление при нас, вратарите, е по-трудно. Само един може да е на терена. Не станах полеви играч, за да може да ме сменят или аз да сменям някого. Германия винаги е имала най-добрите вратари в света. Затова ни е трудно в конкуренцията.

 

- Кой е най-добрият ви мач?

 

- О, толкова много силни мачове имам, че няма да ни стигне времето.

 

- А поне за националния отбор?

 

- Срещу Англия.

 

- Това не е ли вашият дебют?

 

- Точно така! Дебютът ми.

 

- Загубихте с 1:2 в тази контрола.

 

- Да, но аз пазих страхотно. Имаше едно положение, което бе на практика неспасяемо. Само че... аз го спасих. Намерете го в интернет и го гледайте. Показно е.

 

- Какво промени за вас тази нощ в Берлин, когато се изправихте срещу Англия?

 

- Дебютът винаги остава паметен. От дете съм мечтал да облека фланелката на Германия. Цял живот тренирах за този ден. И в този момент мечтата стана реалност! Случи се. Бях благодарен на съдбата, че ми подари тази нощ. Най-голямата гордост за един футболист е да играе в националния отбор.

 

- Кой е ударът, който най-трудно сте отразил?

 

- Вероятно точно този срещу Англия.

 

- Как го спасихте?

 

- Не помня кой точно бе срещу мен. Тичаше към вратата и стреля. Направих невероятен скок и с лявата ръка избих топката точно пред ъгъла. Съветвам и зрителите ви – да го потърсят в интернет и да видят това чудо.

 

- Срещу кой нападател ви е било най-трудно?

 

- Имало е много. Но да избера някои. Например Рууд ван Нистелрой, Раул, Златан Ибрахимович... Но това са само трима от многото хищници на терена.

 

- Германия разгроми Англия и Аржентина, вкарвайки по четири гола на световното в ЮАР. Накрая обаче не станахте шампион. Защо?

 

- И аз не мога да си го обясня. Бяхме най-добрите. В полуфинала срещу Испания в 80-ата минута Карлес Пуйол ни вкара с глава. Най-нормалното нещо в това първенство беше Германия да стане световен шампион. Никой не бе по-добър от нас. На следващия голям шампионат – Евро 2012, срещу нас Марио Балотели изигра мача на живота си. Вкара ни два гола на полуфинала, а ние отново бяхме най-силни. Съдбата ни го върна със световната титла две години по-късно. Бил съм на големи турнири и винаги е хубаво. Опитът, атмосферата, мачовете – всичко е страхотно. Съдбата ми даде възможност да го видя с очите си.

 

- Вие сте жива легенда на Вердер. Какво означава за вас да имате повече от 200 мача за „бременските музиканти“?

 

- Осемте години във Вердер са най-доброто време за мен. Винаги играехме или в Шампионската лига, или в Лига Европа. Веднъж дойдохме и до София. Атмосферата беше супер. Признавам ви го. Феновете бяха на ниво. София е красив град. Какво време само! Играехме всяка седмица срещу най-добрите в Европа.

 

- Говорите за мача Левски - Вердер. Вратарят Михайлов направи обаче и фатална грешка...

 

- Да, помня. Нали бе син на президента на футболния съюз?

- Точно така.

 

- Много мъчно ми стана за това момче. Във футбола се случват такива неща. И аз направих една огромна грешка срещу Ювентус в Торино в осминафинал на Шампионската лига, която ни струваше отпадането. Има го в картите. В този бизнес вратарят няма право да бърка, но се случва.

 

- Най-големият ви успех с Вердер е Купата на Германия.

 

- Да, срещу Байер (Леверкузен). Играхме пред 70 000 зрители в Берлин. Три пъти съм участвал във финал за купата на Германия. За съжаление имам само един трофей. Но всяка купа ти вдига самочувствието. Радвам се, че я имам. За съжаление в първенството все оставахме втори, защото Байерн бе първи. Но така е във футбола – който има най-много пари, има и най-добрия отбор.

 

- Проблем ли е за Бундеслигата, че Байерн толкова често става шампион?

 

- От една страна – да. Но от друга трябва да признаем, че Байерн от десетилетия работи много точно. Инвестира се много правилно като в селекцията почти няма грешки. Автоматично с това идват и големите успехи, при това не само в Бундеслигата.

 

- Какво трябва да направят другите клубове, за да могат поне малко да намалят дистанцията от Байерн?

 

- Видяхме наскоро, че Борусия (Дортмунд) може да свали Байерн от върха. Два пъти поред стана шампион. Но тази мисия е адски трудна срещу най-добрия и най-богатия отбор.

 

- Защо германските отбори се представиха толкова слабо в евротурнирите този сезон?

 

- Не мога да отговаря. Вероятно заради липса и на класа, и липса на късмет. Тази година определено не е добра за отборите от Бундеслигата. Надявам се, че поне Байерн може да стигне далече.

 

- А какво се случва с Вердер? Всяка година се бори за оцеляване.

 

- Вердер е една катастрофа. Доскоро всяка година участвахме в Шампионската лига. Но вече няма пари, няма и добри играчи. Сега виждате къде е отборът. Наистина всяка година се бори до последно да не изпадне. А някой ден тази трагедия може и да се случи.

- Но тази драма с оцеляването застигна и други големи клубове като Щутгарт, Хамбургер...

 

- Да, стават все повече такива драми. Ръководствата правят много грешки при финансирането. Това води до по-лоша селекция, идват по-слаби футболисти. И така водовъртежът ги праща в битката за оцеляване, а не за титлата.

 

- Толкова ли Бундеслигата стана по-слаба от Висшата лига например?

 

- Бундеслигата е най-доброто първенство. Вижте публиката. Вижте стадионите. Във Висшата лига има само много инвестиции. В Германия е в сила задължителното правило за собственост на клуб, което му казваме „50 процента плюс един“. Никой не може да дойде и да обяви: „От днес аз съм шефът!“ В Англия идват китайци, араби. Хвърлят си парите, уж купуват най-добрите футболисти.

 

- Добра ли е тази политика?

 

- Защо да не е добра? След като имат толкова много пари, нека ги инвестират.

 

- Байерн също е богат, но Корентен Толисо е най-скъпият футболист с 41 милиона евро цена. Английските клубове биха се изсмели на тази сума.

 

- Така е, но успехи нали има? Вижте какво прави Пари Сен Жермен.

 

- Харесва ли ви?

 

- Не бих казал. В Германия това не може да се случи. Имат толкова много пари в ПСЖ, че могат да ги хвърлят, за каквото си поискат. Купуват си успехи.

 

- Манчестър Сити купи вратаря Едерсон за 40 милиона евро и го направи най-скъпият страж в историята. Той ли е и най-добрият?

 

- В никакъв случай. Има много по-добри вратари. За мен най-класните са Тибо Куртоа и Мануел Нойер. Но не и този от Манчестър Сити.

 

-  Може ли един вратар да струва все пак 40 милиона?

 

- Абсолютно ненормална история. Особено за вратар.

 

- Напълно убеден ли сте, че германската вратарска школа е най-добрата в света?

 

- Да, определено.

- Как го постигате?

 

- Имаме много талант и умеем да го развиваме. При нас тренировките са най-добри, а съответно така се изграждат и най-добрите вратари.

 

- През годините конкуренти в националния отбор са ви били великани като Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. Какви са отношенията ви с тях?

 

- Оливер е много добро момче. Имаме се. Като бях млад вратар Оли ми беше идол. С другите нямам работа!

 

- Германия тръгва за световното първенство като шампион и фаворит. Кой трябва да е вратарят – Нойер или Марк-Андре тер Щеген?

 

- Тер Щеген, разбира се! Нойер въобще не е здрав.

 

- Но казват, че ще се възстанови навреме.

 

- Не вярвам.

 

- Чуват се гласове и за Свен Улрайх, който играе отлично в Байерн като заместник на Нойер.

 

- Справя се добре, но няма как да е титуляр на Германия.

 

- Как виждате шансовете на Бундестима на световното?

 

- Германия е турнирен отбор. Винаги стига далече. Затова смятам, че е фаворит №1 за титлата.

 

- А кои са големите конкуренти?

 

- Има много. Бразилия, Аржентина – все познати съперници. Уругвай също е добър.

 

- Германия победи Бразилия със 7:1 на миналия мондиал. Това ли е мач №1 в историята на световните първенства?

 

- Да. При всички положения. Да биеш Бразилия на тяхна земя със 7:1 е нещо невероятно.

 

- Къде гледахте мача?

 

- У нас пред телевизора.

 

- Радвахте ли се?

 

- Как да не съм? Победа със 7:1 и то над Бразилия, и то в Бразилия. Уоу!

- Какво мислите за Йоаким Льов като треньор?

 

- Много добър специалист. Щом си станал световен шампион, автоматично се нареждаш в графата на най-големите. Освен това той е и добър човек.

 

- Вярно ли е, че той е абониран за национален отбор, но не става за клубен?

 

- Не е така. Много треньори са ту в национален, ту в клубен отбор. Льов дълго време запази поста си в Бундестима, защото има успехи. Повече от 10 години върши отлична работа. Мисля, че ще остане още доста време.

 

- Германия спечели Купата на конфедерациите с резервен отбор…

 

- Купата на конфедерациите не е световно първенство. Там конкуренцията реално не е голяма. Ще видим колко силни сме наистина това лято.

 

-  Може ли тази купа да създаде проблем при избора на 23-ата за Русия?

 

- Въобще не. Вярно е, че Германия има огромен избор на футболисти. И това е, защото разполагаме с най-добрите предпоставки за подготовка още от най-ранна възраст. Всеки професионален клуб е длъжен да има огромна академия за подрастващи. И няма компромиси в качеството . Най-добри терени, най-добри уреди, най-добри условия – просто всичко най-най.

 

- Идва и решителната фаза в Шампионската лига. Как виждате фаворитите?

 

- На първо място слагам отново Реал, Байерн и Манчестър Сити. Трите са най-добри. Да не забравя и Барселона.

 

- Мислите ли, че ПСЖ може да си купи Шампионската лига благодарение на селекцията, която направи?

 

- Не, не може. Вижте английските отбори. И те хвърлят пари като луди, но отдавна са далече от първото място. Последно Челси стана европейски шампион през 2012 година.

 

- Може ли Германия изненадващо да триумфира през месец май - Байерн като европейски шампион, а Борусия (Дортмунд) като носител на Лига Европа?

 

- Не вярвам. Борусия няма никакъв шанс. Може би Барселона е №1 за Шампионската лига.

 

- Играл сте в кариерата си срещу българи. Вече стана дума за мача срещу Левски. Какви други спомени имате от нашия футбол?

 

- Само срещу Левски съм играл.

 

- А срещу българи?

 

- Срещу Димитър Бербатов. Той беше много силен нападател. Играе ли още той?

 

- Да, в Индия.

 

- Уоу, Индия! Окей. Беше голям нападател. Голям, техничен.

 

- Вкарвал ли ви е гол?

 

- Може би, да. Нека помисля. Да, вкарвал ми е.

 

- Кои български играчи най-много харесвате?

 

- Христо Стоичков ми беше идол. Гледал съм му много мачове в Барселона. Днес кой ви е най-добрият? Помогнете ми. Не мога да се сетя. Преди България имаше много голям отбор.

- Къде гледахте мача Германия – България на световното в Щатите през 1994 година?

 

- Мисля, че беше у нас. Много хубав мач беше. Трябва да признаем, че България по това време не беше по-слаба от Германия. Днес обаче не е така.

 

- Известен сте със страстта си да карате спортни коли. И понякога имате проблеми с полицията. От къде идва пристрастието ви за такива автомобили?

 

- От малък съм така. Обожавам Ламборгини. Полицаите ми завиждат и затова ме спират. Последния път пътувах за Хамбург. Спряха ме и извикаха журналистите, за да ме снимат. Така е в Германия.

 

- Наистина ли?

 

- Да, точно така е в Германия.

 

- С каква скорост карахте?

 

- Не е заради скоростта. Бях пуснал много силно музиката. Но това е Ламборгини. Тези коли винаги са шумни.

 

- Кой ми е любимият ви модел?

 

- Авентадор.

 

- Какви други спортни коли имате?

 

- Ламборгини, БМВ, Мерцедес и Шевролет Камаро с 1000 конски сили.

 

- Колко най-бързо сте карал?

 

- Мразя да карам бързо. Страх ме е. Не вдигам повече от 200-210 км/ч.

 

- С тези коли на писта не сте ли ходил?

 

- Не. Нали знаете, че в Германия няма ограничение на скоростта. Не ми е нужно да отивам на писта. Ние сме единствената такава страна в света.

 

- Последен въпрос – кой е най-важният трофей в живота ви?

 

- Раждането на дъщеря ми. Вече е на 11 години.

 

Още от Бойни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти