Изкуплението на Хамес
Хосе Пекерман – селекционерът на Колумбия, е на мнение, че Хамес Родригес иска да се завърне и да триумфира в Реал Мадрид. Ще да бъде доста забавено завръщане, ако въобще се случи. Източници от управата на Байерн (Мюнхен), които са взели участие в подписването на договора за преотстъпване от „белите”, твърдят, че в документа няма път назад: до юни 2019 г. офанзивният полузащитник е юридически обвързан като част от състава на баварците; после има едностранна опция за откупуване.
Публиката, съотборниците, ръководителите и старши треньорът започват да се отнасят с колумбиеца с рядко срещана в Мюнхен почтителност. И за всеобщото благоговение си има съвсем практически причини. Хамес от четири месеца се е превърнал в човека, който се грижи за всички зони на отбора в 2/3 от терена, от собственото до съперниковото наказателно поле.
Треньорът Юп Хайнкес твърди, че всичко е започнало с мача за купата на Германия срещу РБ (Лайпциг) на 25 октомври м.г. Хамес, който бе останал на пейката в два от трите предишни двубоя в Бундеслигата, обяви преди пътуването, че трябва да отпадне от групата, за да се лекува от контузия в рамото. Байерн продължи след дузпи (5:6) и на връщане Хайнкес привика играча, за да го нахока, че дори и с физически болежки е трябвало да съпроводи отбора в Лайпциг заради важността на сблъсъка. С една лека провокация мъдрецът от Мьонхенгладбах предизвика колубиеца да се напъне: „Така не отиваме наникъде!”.
Хамес беше истинска енигма – и за Хайнкес, и за шефовете на клуба. Никой в Мюнхен не вярваше в качествата на „десетката”, когато миналото лято тогавашният старши треньор Карло Анчелоти поиска да му го доведат. Нито президентът Карл-Хайнц Румениге, нито спортният директор Михаел Решке виждаха у колумбиеца нужната футболна класа, която да му помогне да се приспособи лесно към нуждите на отбора. Байерн е твърде специфичен клуб, климатът не помага на южноамериканците, а съставът се нуждаеше от големи дози талант и смелост.
Оттеглянето от футбола на Шаби Алонсо и Филип Лаам, напускането на неосъществения суперталант Ренату Саншес и физическият упадък на Ариен Робен и Франк Рибери отвориха огромна празнина в отбора. Единствено Анчелоти показа убеденост, че колумбиецът може да я изпълни всред всичката подозрителност у ръководителите. „Ако той е човекът, от когото се нуждаем, непременно трябва да е супериграч – разсъждаваха те. – А ако действително е супериграч, защо Мадрид толкова настоятелно искаше да се освободи от него?”
Когато Анчелоти отново се събра с футболиста, с когото работи в испанската столица, предупреди, че момчето е още много далеч от идеалното си състояние. Психически страдаше от онова скъсване с играта, типично за онези играчи, прекарали седмици наред без каквото и да било очакване да са част от големите мачове. Бе изиграл едва 33 двубоя през сезон 2016/17 във всички състезания, ала при все това статистиките му подсказваха изключителен талант: 11 гола (по един на всеки 165 минути), 12 асистенции (по една на всеки 151 минути), 1248 точни паса (по един на всяка минута и половина) и по една отнета топка на всеки 17 минути. Дори без получаваните от Иско и Гарет Бейл минути той ги изпреварваше по всички тези показатели.
Уволнението на Анчелоти постави Хамес в твърде особено положение. Хайнкес го намери изолиран и самовглъбен – най-мълчаливия от цялата колония испаноговорящи в съблекалнята. След мача за купата в Лайпциг треньорът реши, че ако подходи с твърдост и му покаже интерес към него, може и да предизвика реакция.
Два дни след това му даде титулярно място при домакинството срещу РБ (Лайпциг) в Бундеслигата. Хамес изигра целия мач и вкара гол. Оттогава ролята му в отбора постоянно става все по-водеща. Когато Байерн подчини Пари Сен Жермен в груповата фаза на Шампионската лига (3:1), той се нае с най-тежката работа: да изнася топката, когато съперникът пресира, да определя темпото на игра, да измисля атаките в последната третина. Бе с решаващ принос в акциите и при трите гола на своите. Не се спря и за миг.
„Играе на позиция, която никога не бе заемал в Мадрид – казва Хайнкес. – В Испания играеше или на левия, или на десния фланг. Аз го поставих втори нападател и там се чувства като риба във водата. Хамес се превърна в тотален успех.”
Според „Дер Шпигел”, който успя да намери достъп до договора му, Хамес печели по 540 000 евро на месец – четири пъти по-малко от Алексис Санчес в Манчестър Юнайтед. Мадрид ще си го върне автоматично през лятото на 2019 г., освен ако Байерн не упражни опцията за откупуване и не абонира 42 млн. евро. Към ден днешен тази цена може да излезе една от най-евтините, които баварците някога са плащали за футболист.
Диего Торес, „Ел Паис”