Четирите ключа на Гатузо за възраждането на Милан
Всъщност Дженаро Гатузо вече бе казал всичко в онази утрин на 28 ноември на Миланело, когато се представяше пред журналистите като новия треньор на Милан: „за да играеш футбол, трябва да хвърляш пот”, „тази фланелка тежи, не бива да губим ДНК-то на Милан”, „тези футболисти могат и по-добре”, „за да играем добре на „Сан Сиро”, трябва да обърнем на 180 градуса представянето си”.
Това са четири ясни концепции, развити в почти тримесечна работа до четирите силни пункта на гатузианския Милан, който няма загуба вече в 10 поредни мача във всички състезания и очаква със самочувствие следващите препятствия: Лудогорец, Рома, Лацио и Интер.
КОНДИЦИЯТА
„Трябва да се хвърля пот!” – оттам тръгна Рино. Тренировките още със самото му идване станаха по-интензивни и тежки, с акцент върху физическата подготовка (при Винченцо Монтела се работеше много повече с топката).
Отборът плати преумората скъпо в първите си мачове, ала от Рождество насетне показва растеж в кондиционен план. Футболистите блестят все повече и покриват все повече и все по-добре терена (благодарение също на завръщането на система със защитна линия от четирима).
МАНТАЛИТЕТЪТ
„Не бива да губим нашето ДНК!” – истинският скок на „и росонери” в тази им версия е плод на случилото се в главите им.
Дербито с Интер за купата донесе изцеждане на силите, после при равенството на гости на Фиорентина Леонардо Бонучи и компания се научиха как да изразходват енергията си правилно без риск от загуба, а при обрата до 1:2 в Каляри се показа онзи характер, който толкова често липсваше в първата част от сезона. Победата над Лацио, първа в първенството срещу пряк съперник за челните позиции в таблицата, завърши операта.
Сега Милан е истински отбор, който знае как и кога да нанесе своя удар, след като откри у себе си невиждана в последните години безмилостност пред гола (питайте СПАЛ 2013 и Лудогорец, ако не вярвате).
ВЪЗРОДЕНИТЕ ИГРАЧИ
„Тези момчета могат и по-добре” – Рино Гатузо пое в ръцете си един отбор, който се представяше драстично под своите възможности, и го изправи на крака, като нацелваше непременно правилния ключ за всеки един от футболистите.
От Бонучи до Хакан Чалханоолу, от Джакомо Бонавентура до Лукас Билия, от Франк Кесие до Алесио Романьоли – на практика половината състав на „и росонери” се възроди под наставленията на бившия яростен полузащитник на отбора.
Неговите момчета го следват сляпо и сипят непрестанно хвалби по негов адрес: „Тренерът създаде нещо красиво тук, надяваме се да не е само временен вариант” (Бонавентура); „Гатузо преобърна нещата” (Романьоли); „Той е огромен! Да разбираш футбола, както той го прави, е много важно” (Билия); „Мотивира ме, когато ми говори, и ми помогна наистина много” (Чалханоолу).
ПРИЕМЪТ НА „САН СИРО”
„Трябва да обърнем на 180 градуса представянето си, за да играем добре на „Сан Сиро” – при изричането на тези думи от Гатузо и сядането му за първи път на пейката на Милан като треньор, отборът не бе печелил мач от Серия А на собствен терен от около два месеца.
Рино започна с победа срещу Болоня, препъна се срещу Аталанта (0:2) и оттам насетне записа само отлични резултати пред собствените си привърженици: победи срещу Кротоне, Лацио и Сампдория в първенството и победа над Интер и равенство с Лацио в турнира за Купата на Италия.
Така общата картина сочи обещаващи данни: 5 победи, 1 равенство и само 1 загуба на „Меаца”. Е, още не е напипан ритъмът от времената, когато на терена беше самият Гатузо, но всичко ще дойде с трупането на мачовете и няма нужда отсега да се правят сметки… Нали така, Рингио?
„Гадзета дело Спорт”