(АРХИВ) Момчето, което има офис с най-яката гледка на света

Има момчета, които си мечтаят да имат офис в лондонското сити с гледка към Темза. Други пък цял живот искат да станат автомобилни състезатели, но накрая се оказва, че работят на касата в някой голям супермаркет и така минава почти целият им живот. Има и момчета като Иван, които пък имат "офис на открито" с гледка към най-красивите върхове в Пирин и правят това, което обичат най-много на света - да карат ски.@@@Срещаме се с Иван докато се грижи за кантовете на чифт ски в работилницата на ски училището, което менажира заедно със семейството си - Snow Peaks. "Много е важно да знаеш как да наточиш кантовете сам, на ръка. Да пипнеш всеки сантиметър от ските, за да са добре подготвени за пистата. Много хора го правят на машина, но ефектът никога не е същият. Аз обичам да правя това на ръка. Научих се, докато се състезавах като малък", казва Иван, докато закрепя внимателно чифт ски към масата за точене на кантове. Малката работилница е едно от наистина малкото места в Банско, в които можеш да срещнеш хора, които могат да "говорят езика на ските" и наистина си разбират от работата.Иван си спомня, че се е качил за първи път на ски на 5. "Баща ми е тренирал ски в отбора на Банско през 80-те - в годините, когато този спорт е бил наистина за истински ентусиасти. Брат ми, Яни Парлапанов, пък беше професионален скиор, има доста купи и медали, няколко пъти е бил национален шампион на България, има страхотни класирания на европейски състезания. Аз също карах активно и бях от местния отбор. Но най-хубавото е, че и тримата с баща ни обожаваме да караме ски. Даже научихме и майка ни, която се качи сравнително късно и не е най-добрия скиор на света. Но пък сега тя взима най-много медали от всички ни, защото се явява на ски състезания между колегите й в службата и ги печели. Така че може да се каже, че сме семейство състезатели, хаха", казва с усмивка Иван, който с хирургическо внимание оглежда вътрешния кант на ските си, преди да ги свали от менгемето.@@@Днес той признава, че фрийрайд ските са откраднали сърцето му завинаги. Иван е от малцината у нас, които можете да видите по фрийрайд състезанията. "Обаче не може да напишеш че съм шампион, защото все се класирам най-много втори. Но дали втори, или трети, това не е най-важното. Харесвам фрийрайда и смятам, че това е спорт, който се практикува в цял свят и не е престъпен. Просто трябва да имаш подготовка и знание за планината. Това е, казва Иван, докато посреща поредната група клиенти в училището.Разказва ми, че са малък екип. "Само 6 човека ски учители сме, повечето момчета от Банско и бивши състезатели по ски. Знаем всичко един за друг, споделяме си проблемите в работата, постоянно си говорим и търсим решение. За сравнение - има и ски училища в Банско, в които наемат по 250 учители за сезон. Там комуникацията няма как да е като при нас, подбора не е същият, не е възможно просто. Но има и нещо друго - и аз, и брат ми, и баща ми работихме много, за да създадем наш стил на преподаване, за да направим нещата така, както сме ги усетили ние, след години прекарани на пистата. Всичките ни учители минават през специално обучение при нас, за да сме сигурни, че всички работят по правилния алгоритъм. И знаете ли - клиентите оценяват това.", казва Иван.@@@И докато ме кани да седнем на дървената пейка пред Snow Peaks ( училището е точно до кабинката на лифта), Иван поглежда към Пирин с очите на момче, което просто обича планината. Истински. И почти не се отделя от нея. Питам го къде прекарва летата си, а той отговаря веднага - в планината. "Организираме много хубави преходи в Пирин, правим и страхотни тийм билдинги, даваме колелета под наем... Лятото е страхотно време да опознаеш Пирин, а ако не познаваш планината, най-добре ми звънни, за да те заведа на най-красивите места.", казва Иван докато ми обяснява за летните активности, които организират. @@@А сега, в пика на туристическия сезон в ски училището кипи усилена работа, телефонът звъни непрекъснато, уговарят се групи, уроци, часове... "В нашата работа трябва да си и малко психолог. Не от всеки добър карач става учител. Да си учител е нещо повече. Трябва да умееш да накараш някого, който никога не се е качвал на ски, да си повярва, че може да се научи да кара. И после да го научиш." споделя Иван, който е категоричен, че когато плащаш за ски учител, ти реално си плащаш за нечий чужд опит, трупан с години и много пот на пистата. "Ние в Snow Peaks вярваме, че най-важното е да научим хората да карат правилно, така, че да изпитват удоволствие на пистата, а не страх.", казва още той, докато гледа към върховете на Пирин.@@@"Сега чакам март, тогава винаги пада нов, пухкав сняг и е идеално за фрийрайд. И не, никога не е късно да се научите да карате ски. Ама никога. Просто трябва да се доверите на правилните хора, които могат да ви научат да изпитвате удоволствие от този спорт. В това е тайната.", казва с усмивка Иван Парлапанов, докато ме изпраща след края на интервюто.@@@Звучи като човек, на когото може да се има доверие. Сигурно защото има "офиса" с най-уникалната гледка на света. Гледката към върха.Вижте още снимки в ГАЛЕРИЯТА!!!