Интересна история: Стоичков разказа за срещите си с Тодор Живков и Бойко Борисов

Официалната биография на най-популярния българин по света Христо Стоичков излиза на пазара на 25 октомври /четвъртък/.

Официалното представяне на „Христо Стоичков – Историята“ книгата ще бъде в хотел „Маринела“ на 5 ноември /понеделник/ . Единственият българин сред 100-те най-велики във футбола ще се появи специално в този ден за тържеството с участие на известни личности от различни области и свои приятели. Камата е съавтор на книгата, която се издава от "Софтпрес", заедно с журналиста Владимир Памуков. Книгата ще бъде разпространена общо на 1200 търговски точки в страна, както в книжарниците, така и на специални щандове в молове и хипермаркети. Читателите на Sportal.bg могат да очакват интересни анонси от изданието в дните преди представянето му.

Предлагаме ви откъс от книгата, в който Стоичков разказва за срещите си с Тодор Живков и за лошото първо впечатление, което оставя в него бъдещият тогава премиер на България Бойко Борисов:

"Малко преди да настъпи 1990 година, „Барселона“ и ЦСКА парафираха споразумение за условията по трансфера. 

Официалното подписване трябваше да се случи пет месеца по-късно – на 2 юни вечерта в София след последния мач за сезона – срещу „Славия“. 

Колкото до другаря Живков и онази мълва за неговото „Ха-ха-ха, давайте го това момче!“, разбрах, че това не е вярно лично от него. Три-четири пъти се срещах с бившия Първи.

Подарих му фланелка на „Барса“ с моя номер 8, топка и други сувенири на клуба. Много му се кефех на стареца. Не се правеше на голям запалянко, но пък и футболът не му беше тъмна Индия. 

А при нашите срещи тогава го охраняваше не кой да е, а Бойко Борисов – човекът, който след време го наследи на кормилото на държавата. За бъдещия премиер обаче фланелка нямаше. Още не му бе изгряла звездата, не беше се издигнал. Освен всичко той имаше неблагоразумието да заяви пред мен и Бай Тошо, че е от „Левски“ и „Реал“ (Мадрид). Каква двойна грешка само! 

Но... на когото не му върви във футбола, му връзва на други места. В политиката например. Неслучайно, освен като страната на иконите, България вече е и страната на чудесата. И то не само заради сензацията, която направихме във футбола в Щатите през лятото на 1994 година".