Спомен за Амадеус
Днес трябваше да навърши 54. Но остана завинаги на 28. Той е човекът, когото Реджи Милър характеризира като “по-добър стрелец от мен” и признава, че винаги е намирал как да го изнерви максимално, просто защото не е разбирал и грам от сърбохърватската тирада, изсипвала се по негов адрес по време на срещите им в НБА. Дражен Петрович. Моцарт с баскетболна топка в ръце. Кометата от Хърватия, която премина скорострелно през европейските зали, първо с родния Шибенка, а после с Цибона и Реал (Мадрид), за да стигне до другата вселена, наречена НБА. Никога няма да разберем какво щеше да се случи там, след като най-сетне намери мястото си и в последните си два сезона с Ню Джърси записваше съответно 20.6 и 22.3 точки средно на мач.
Но дори и четвърт век след кончината му, Петрович не спира да бъде еталон за подражание на всяко следващо поколение европейски таланти. Всички успехи - отборни и индивидуални, на клбуно или национално ниво, остават на заден план. За сметка на наследството, което Дражен остави и мотото, което е проповядвал приживе - труд, труд и само труд.
“Играчите от НБА са добри, но не са суперхора. За 30 минути игра няма да има отбор от НБА, срещу който да не съм вкарал 20 точки”
“Ако научих нещо в НБА, то това несъмнено е да държа на своето. Никой не може да ме подхвърля. Аз си имам име и фамилия, не съм някоя еднодневка. Знам, че на някои хора това не им харесва. Но в НБА има място за европейци. И то не просто в епизодични роли”
“Ако в Хърватия работех толкова, колкото след идването си в НБА, щях да бъда по-добър играч с поне 30%”
Мнозина смятат Дражен Петрович за най-голямата фигура в европейския баскетбол, а харизмата и цялостното му излъчване са просто малка добавка към чисто игровите му качества, които гарантират, че Амадеус никога няма да бъде забравен.
В последното си интервю като баскетболист на Нетс Петро е категоричен - “Доказах всичко, което трябваше да доказвам в НБА. Може би това беше последният ми мач за Нетс”. Няколко седмици по-късно Дражен загива в автомобилна катастрофа на германска магистрала, оставяйки за идните поколения прекрасен баскетболен пример, както и голям въпрос - “Какво ли щеше да се случи, ако нещата не се бяха получили така?”