Тайните зад революцията на Клоп в Ливърпул
Юрген Клоп се срещна с шефовете на Ливърпул на булевард „Лексингтън” – треньор в дългосрочна ваканция, клуб в дълговременна ваканция от елита. Средата (правна кантора) беше сериозна, сериозен беше и залогът. И все пак разговорът бе неформален: нито Клоп, нито Майк Гордън – президент на Фенуей Спортс Груп (ФСГ) – носеха костюми. Двамата преди това били говорили по телефона, осъществявайки „чудесна връзка”, ала това сега беше ключовият момент – 1 октомври 2015 г., по-малко от пет месеца след началото на планираната от германския треньор почивка след напускането на Борусия (Дортмунд). В нея, както сам си спомня, идеята била от ноември натам да подобри познанията си за футбола, като посети различни клубове и страни. Дали щеше да се откаже заради напечения пост на мениджър на Ливърпул?
Е, отказа се. И след като най-накрая се срещна лице в лице със своя човек и го убеди, а съсобствениците Джон Хенри и Том Уърнър също бяха шашнати от срещата в Ню Йорк, Гордън каза за Клоп:
Той не е най-добрият човек за работата.
Той е идеалният човек за работата.
Идеалният за Ливърпул човек седи на маса на базата Мелууд, клатейки дългите си крака и разтегляйки устата си в широка усмивка, която сякаш се разстила из цялата стая. „Осми октомври, а? Някакви подаръци?”, разсмива се той при мисълта за третата годишнина от своето назначение. А по пътя си в това време доведе отбора до финал в Шампионската лига, финал в Лига Европа, финал за Купата на лигата, две поредни класирания в Топ 4 (за първи път от ерата на Рафаел Бенитес) и сега до най-добрия старт на сезон на „червените” от 126 години насам.
Днес предизвикателството е да задмине шампиона Манчестър Сити, който води пред Ливърпул, въпреки историческия му старт, и Челси след 8-мия кръг в първенството, макар и само по голова разлика. Сити, смята Клоп, има „най-добрия мениджър на света” и му напомня на Михаел Щих – най-изпипания технически германски тенисист, когото е виждал. Ливърпул обаче, усмихва се босът на мърсисайдци, може да бъде Борис Бекер – страстната природна стихия, която накрая постигна много повече от Щих.
Клоп е напълно наясно, че е настъпило времето за постижения, че управлението му е донесло възхита, но не и трофеи. Смята обаче, че титлата не се планира, дори и от Сити миналия сезон, а е плод на развитието на даден отбор: „Не знаем кога ще я спечелим, затова трябва междувременно да изградим най-хубавите си моменти в живота, да се трудим здраво и да създадем колкото е възможно повече специални моменти за нашите поддръжници; да подсилим изключителната си връзка с тях дори още повече с внедряването на местни момчета в отбора във време, в което парите заемат все по-голямо място във футбола.”
Когато Клоп говори така, е лесно да го обичаш, но и да го видиш като рисуван образ – месията в дънки, който се появява на първата си пресконференция на новата работа, тръбейки как ще превърне неверниците във вярващи. „Значи той носи страст на… англичаните?”, попита хапливо тогава Арсен Венгер. Но, точно както гегенпресингът всъщност изисква упорит и изобретателен работен процес в тренировките, така и всичко добро в последните три години бе плод на тънко изпипана стратегия.
Едно фамозно трио изстрелва нагоре Ливърпул и не, то не е Салах-Фирмино-Мане. Говорим за Клоп, Гордън и спортния директор Майкъл Едуардс (на снимката горе вляво), чието синхронизирано мислене води до неортодоксални решения като например скачането за Мохамед Салах въпреки провала му в Челси, чупенето на световни трансферни рекорди за Вирджил ван Дайк и Алисон или идеята, че евтин и изпаднал от Премиър Лийг шотландец в лицето на Анди Робъртсън би решил проблема на левия бек.
Срещу кабинета на Клоп на Мелууд е този на Едуардс. И двете врати стоят отворени и всеки от двамата отскача до другия, когато не чатят в УотсАп. Едуардс всекидневно осведомява по телефона Гордън, който от Масачусетс привнася разум, обича афоризмите и налага, че „изказването на мислите ти на глас в Ливърпул не е позволено – то е задължително”.
Едуардс е енергичен и уверен, а кабинетът му е ярко осветен – нищо общо с цъкащия на лаптопа си в затъмнена стая зубър, какъвто образ му е създаден заради асоциациите между ФСГ и „Moneyball”. Едуардс всъщност е бил футболист – в резервите на Питърбъроу. Става анализатор и процъфтява в Портсмут при Хари Реднап, след като се сработва с Джо Джордан. Работил е с футболисти, ала никога не им е говорил за статистики, защото вярва, след служба в Prozone, че доста от традиционните футболни данни са ненужни и нелепи. После става директор на отдел „Анализ на представянето” в Тотнъм.
Гордън (последният отляво надясно на снимката горе) – бостънски мениджър на активи, пое всекидневното управление на делата в Ливърпул за ФСГ през лятото на 2012 година. Неговото нестандартно решение бе да назначи завършилия Физика в Кеймбридж Йън Греъм, чиято фирма за футболни проучвания даде революционни данни на Тотнъм и вдъхнови куп от трансферните удари на Даниел Леви. Греъм, фен на Ливърпул, бил обезсърчен от това, че Леви не му осигурява нужното финансиране за усъвършенстване на модела му, и Едуардс се възползва от това. Двамата работят в много близък тандем, като единственото изискване на спортния директор е статистиката да бъде използвана в съчетание с традиционните похвати. Едуардс също така доведе Дейв Фалоус и Бари Хънтър от Манчестър Сити, за да подобри скаутското звено, както и Алекс Ингълторп от Тотнъм, за да повиши качеството на работа в клубната академия.
Гордън сочи към трансферите през януари 2013 г. на Даниел Стъридж за 12 млн. паунда от Челси и на Филипе Коутиньо за 8,5 млн. паунда от Интер като точката на преобръщане на трансферната политика на клуба. Въпреки блестящия сезон 2013/14 обаче имаше препятствие в лицето на Брендан Роджърс, защото тогавашният мениджър не вярваше в модела.
Крачка напред, хер Клоп! Това, че германецът се вписа като дялан камък в органиграмата на Ливърпул не е никакво съвпадение. Данните на Греъм показвали как Клоп е довел отборите си до представяне под очакваното в само два от предишните му 14 сезона работа. Гордън „разбрал” характера на своята мишена, а треньорът от първия момент имал усещането, че „работата ще стане”.
После обаче е ред и на труда на Едуардс. Той не дава интервюта и се ядосва, че днес има една-две негови снимки в Гугъл, защото от години ходи инкогнито да шпионира своите мишени, в това число и на мениджъри, защото и там проучването е също толкова дълбоко, колкото и на играчите. Това звучи на пръв поглед нещо нормално, ала в Премиър Лийг само Саутхамптън изследва треньори по подобен начин. Ефектът върху Челси от назначението на Маурицио Сари никак не изненадва Едуардс, който следи и е почитател на италианеца още от периода му между 2012-2015 г. в Емполи.
Екипът на Едуардс съставил 60-странично досие на Клоп. Самият той говорил с журналисти, играчи, колеги на мишената си. Конкурент за поста бил отхвърлен, след като Едуардс прекарал пет дни в хотела му, за да наблюдава как се държи той с хората и как планира тренировъчния процес. Веднъж дори той седял анонимно в близост до Клоп и подслушвал негов разговор по телефона.
Ключовите покупки в ерата „Клоп” бяха направени след детайлно изследване, съчетаващо данните на Греъм с докладите на скаутите. Едуардс отправя предизвикателство към традиционния подход на клубовете да гледат даден играч веднъж, после да изпратят скаут пак да го гледа след няколко седмици. Ливърпул гледа мишената си в блокове от 15-20 мача, за да получи истинска картина за представянето и постоянството . Поставя се ударение върху това как играчите тренират и всеки януари скаутите обикалят света да гледат европейските отбори по време на зимните им лагери. Самият Едуардс веднъж стоял отстрани на игрището в Марбейя, гледайки тренировка на Салах с Базел.
Когато Челси изпревари Ливърпул за египтянина през януари 2014 г., в щаба на „червените” се възцарило отчаяние, ала неговото възраждане във Фиорентина и Рома позволи съчетаването с отличните доклади от миналото за решението отново да се скочи за него. На „Анфийлд” знаели, че Челси няма да го иска обратно, че Тотнъм не може да си го позволи и че не е с профил за манчестърските клубове. Виждали го обаче като естествен трансфер за Арсенал и били изумени, че италианският им скаут смятал Салах за „прахосник” пред вратата. Очаквали египтянинът да вкарва по 18-20 гола на сезон – показатели за световна класа при флангови нападател, и с радост приели оборването им през сезон 2017/18, когато вкара над 40.
Всички покупки изискват консенсус между триото Клоп-Едуардс-Гордън, а последният е щастлив да даде съгласието при единомислие между мениджъра и директора, ако ще и това да значи санкциониране на плащане на суми световен рекорд. Така беше в случаите с Ван Дайк (70+4 млн. паунда) и Алисон (56+9 млн. паунда). Нидерландецът стоял начело, и то с голяма разлика, в списъка с 30 потенциални кандидати за поста. Централните защитници по принцип струват много, особено Ван Дайк, ала днес платената за него сума изглежда направо нищожна.
Обратно в Шампионската лига след пропускането на сезон 2015/16, Ливърпул днес може да си позволи да се цели в най-добрите. Мнозина от тях искат да играят за „червените” и Клоп и биха ги избрали пред другите кандидати, както сториха Ван Дайк, Алисон и Салах, който имал оферти от Атлетико Мадрид и Пари Сен Жермен. На пейката срещу Челси и Ман Сити бяха Стъридж, Джердан Шакири, Наби Кейта и Фабиньо, а в първия мач на Клоп през 2015 г. там бяха Жоао Тейшейра, Джером Синклеър, Конър Рандал и Джордан Айб. Какъв прогрес само!
Клоп не е забравил как в подготовката за този мач имал само седем играчи на разположение предвид паузата заради международния календар и последователните тежки коленни контузии на Джо Гомес и Дани Ингс. Той трябваше и да свиква с повишените отговорности на мениджъра в Англия в сравнение с Германия. „В Майнц и Дортмунд с всички бях приятел, а тук от първия ден сякаш ти дават празен лист хартия и трябва да напишеш цял списък с твои правила”, коментира Клоп.
Едуардс и Гордън се съгласяват, че макар и успехът никога да не е гарантиран, днес условията да се случи най-сетне са налични. Съставът е „най-завършеният” в осемте години управление на ФСГ. „Въпреки последните резултати се намираме в добър момент – казва германецът. – Ако бях казал това в първия си ден тук, щях да лъжа, а днес е 100% истина, което е белег на огромно развитие. Чувствам се на 100% отговорен за всичко тук и това е положението.”
КЛОП – ОРЪЖИЕТО В СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ
Той твърди, че неизползването на социалните медии е „най-умното решение” в неговия живот. Макар и да не ги използва обаче, Клоп очевидно е ПР-оръжие в тях за спечелването на сърцата на феновете на Ливърпул и неутралните…
ГОВОРИШ ЛИ СКАУЗ?
Месец след идването си на поста беше интервюиран от 9-годишния фен Айзък за клубната телевизия и имаше въпроси за познаването на скауз диалекта. Забавните отговори и откритостта сгряха сърцата на привържениците.
ПАДАМ СИ
По време на лагер в Тенерифе през март м.г. излезе клип как Клоп се залива от смях, когато Деян Ловрен пада на земята по задник и, докато лежи, го удря топка по главата.
РЕЧТА НА КРАЛЯ
При получаването на наградата за Играч на сезона от Салах неговият мениджър прати разчувстваща реч, която пощури света. В нея Клоп нарече своя играч „не ролеви модел за Египет, Северна Африка, целия арабски свят и мюсюлманите по целия свят, а ролеви модел въобще; фантастичен футболист и, което е по-важното в живота, добър човек”. Речта му в подкрепа на обиждания на расова основа Риан Брюстър също бе похвална.
НЯКОЙ НАВИТ ДА ПОПЕЕ?
През юли т.г. излезе клип как Клоп пее и пие бира с изумени фенове и певеца Джейми Уебстър в бар в Мичиган по време на лятното турне в САЩ. Песента – „червения” еврохимн на похода към Киев„Allez, Allez, Allez”.
Джонатан Норфкрофт, „Таймс”