Мариан Колев: ЦСКА няма бюджет като други отбори, но има дух и традиция

През лятото на 2016 година Мариан Колев и управляваната от него компания за играчки „Хиполенд” подадоха ръка на волейболния ЦСКА. Вече две години те са основен спонсор на клуба и с тяхна подкрепа червените последователно спечелиха редовния сезон на Суперлигата и играха финал в първенството. Бизнесменът от Ловеч говори пред „Тема Спорт” за решението да стане част от семейството на армейците, бъдещите планове, успехите и проблемите, които са свързани с ръководството на един клуб в България.

Г-н Колев, предстои ви трета година като основна фигура в управлението на ЦСКА. С какви очаквания я посрещате?

- Като подразбиране ЦСКА винаги иска да е на върха. Обективно погледнато обаче, един от конкурентите ни е пълен с национални състезатели и ще бъде много трудно да го преборим. Така че, ако не първи, то поне в тройката. От друга страна обаче, за мен и за Сашо Попов е по-важно да направим състав, който след няколко години да мачка наред, не само в България, да бъде изграден от наши момчета и без да разчитаме на чужденци, което е огромен проблем на българския спорт, не само на волейбола. Ще преживеем,

без да скачаме от 10-ия етаж, ако не сме първи

а втори или трети. Не вярвам, че ще завършим на по-задно място.

Това, което казвате, означава, че имате дългосрочни планове с ЦСКА, така ли е?

- От първата секунда. Никога не съм го крил, независимо от доста странните неща, които откривам в българския спорт. Винаги съм следял и харесвам спорта, но не съм бил в кухнята. Трябва да си голямо перде, за да имаш нерви и желание да подкрепяш българския спорт в една такава особена среда, в голяма част от която спортните фактори изобщо ги няма. Конкуренцията е особена, странна, да не използвам по-силни думи, защото имам достатъчно врагове.

Какво разбрахте за българския волейбол през тези две години, откакто сте в кухнята?

- Във всеки случай не знам дали на хората, които заемат важни постове в различните звена, им пука толкова за спорта и развитието на волейбола. Много необикновени неща, прави се всичко друго, но не и подкрепа на спорта. Вие, журналистите, знаете много по-добре фактите. ЦСКА си има достатъчно неприятели, за да си създаваме още. Не сме поставени на едно ниво ние, софийските отбори, ЦСКА и Левски спрямо общинските като Добрич, Монтана и Пазарджик, колкото и да е странно. Подкрепата е никаква, не само това, но с една зала на над 45 години, която е сдухана отвсякъде и никой освен нас не е вложил един лев, дори тя е проблем да си продължим договора, тъй като собствеността се прехвърли в поредната ненужна фирма, с принципал министерството на спорта. От януари се борим да подпишем дългосрочен договор, а не знаем с кого преговаряме.

Като просяци сме

а хората в малките градове имат обществена и местна подкрепа. Все едно сме натрапници, които се молим да похарчим много сериозни средства, за да възстановим нещо, което е собственост на държавата, а отсреща отношението е все едно сме някакви досадници.

Казахте, че имате дългосрочни планове. На фона на всичко това защо е така?

- Защото обичам ЦСКА и волейбола и искам децата да са в спортните зали, а не пред компютрите. Вече започвам да си мисля, че възможностите ни да вървим надолу са необятни и поради тази причина някой трябва да е луд, за да забие главата и да е контра.

В първия си сезон с вас ЦСКА спечели редовния сезон, във втория игра финал на Лигата. Логиката сочи, че в третия трябва да спечели титлата, но… клубът е с по-нисък бюджет от Нефтохимик, Монтана, Хебър,

Левски, дори Пирин и Добруджа. Как ще стане това?

- Моята фирма и всички наши приятели, които подкрепят ЦСКА, нямат възможностите на Лукойл или неограничените такива на всяка община, която може да си посочи какъвто иска бюджет за сметка на местните бизнесмени, които

получават предложения, на които не могат да откажат.

Тази спортна злоба, която се заражда у вас, не ви ли гложди да вдигнете още финансовата летва, за да сбъднете мечтата ЦСКА шампион?

- Общо взето, бюджетът ни не е фиксиран. Ние сме сложили разумна граница, но винаги може да се добави, стига да има смисъл. За нас в момента е много по-важно да решим дългосрочната сигурност на школата. Тя е свързана със залата, която не се знае дали ще бъде наша изобщо. Желаем да направим нова, за което от година и половина водя преговори с Тех парка. Оглеждаме се за други локации, което ще ни направи независими. Тогава се правят сериозни планове. Чисто хипотетично няма проблем да вдигна бюджета по три и да станем шампиони с 20 точки разлика и с 3:0 във финала, ако ще

Вальо Златев да докара националния отбор на Бразилия.

Но не това е целта, искаме дългосрочен проект, да имаме школа, деца, които да излизат от ЦСКА. Това се случва, когато нямаш никакви ежедневни битови сътресения. Всеки от ЦСКА винаги иска да е на първо място, но някой път трябва да направиш една стъпка назад и да прецениш кои са приоритетите. За нас е важно да ни има дългосрочно, а не да правим фойерверки, да танцуваме едно лято и после да се върнем обратно в блатото.

Ако можете да съпоставите нещата, успехът в бизнеса или спортният с ЦСКА ви носи по-голямо удовлетворение?

- Все едно да попитате кое от двете си деца обичам повече. И едното, и другото са любими неща. Всеки човек, който е успял в бизнеса, го е направил, защото обича точно този бизнес, същото е със спорта. Удоволствието е еднакво, както и тъгата, когато има провали.

Тогава къде тревогите са по-големи?

- Мислех си, че в спорта ще е много по-леко, но се оказа, че май съм се заблудил. Не мога да кажа, че бизнес тревогите са по-големи от спортните, но има много подводни камъни да правиш бизнес и да се занимаваш със спорт. Това не е мой или на ЦСКА проблем, а на цялата ни среда.

В този ред на мисли съжалявате ли за решението отпреди две години?

- Никога!

На всички приятели препоръчвам да се захванат

с тази кауза и никога няма да съжаля, въпреки че си създадох ненужни врагове. Всяка една кауза има своите тъмни и неприятни моменти.

Усеща ли се позитив от подкрепата ви за ЦСКА и върху бизнеса ви?