Изповедта в "три тома" на шампиона Джокович
Носителят на 13 титли от “Големия шлем” Новак Джокович написа “изповед” в рамките на три огромни съобщения в социалната мрежа “Инстаграм”, за да разкрие на феновете си всичките премеждия, през които е преминал, достигайки до величествения си триумф на “Уимбълдън”.
“Скъпо семейство и скъпи приятели, пиша това съобщение между смяна на памперси и книжка за динозаври. Искам да споделя с всички вас усещането по време на приключението до победата на “Уимбълдън” 2018. Първо, нека започна с това, че усещането да гледам как съпругата ми държи сина ни в ръцете си по време на церемонията по награждаването е най-невероятната емоция, която съм изпитвал, печелейки турнир в кариерата си.
Когато станах баща, една от най-големите ми мечти беше децата ми да са на трибуните, докато играя. Дори не толкова да печеля трофеи. Преди няколко дни тази мечта се сбъдна. Всички ме карат да опиша чувството. Казвах, че е незабравимо, специално, изпълващо, чудесно и радостно. Но най-вече магическо! Когато си помислих, че не може да стане по-добро, той извика “тате, тате”. Тогава се разтопих съвсем. Преизпълнен с емоции. Невероятни щастие и радост. Толкова съм благодарен, че го изпитах.
Представях си и се надявах някой ден да спечеля “Голям шлем” пред детето ми. За щастие, Тара расте и нямам търпение да ме види да правя същото, както се случи със Стефан. Горе-долу целият ми живот беше тенис, преди да стана баща и съпруг. Всичко, което правех, беше насочено към успехи в тениса. Когато станах баща и съпруг, светът ми се разви. Не се промени, а се разви в нещо още по-красиво. Естествено, повишиха се отговорностите, но в крайна сметка отвори ново измерение на любов и енергия вътре в мен, която не знаех, че съществува.
Най-големият дар от Бога е обогатеното чувство на емпатия, състрадание и отдаденост към децата ми. Но това се случва едва когато станеш баща. Изисква учене и отвореност да намериш “златния баланс” в живота, който всеки преследва. За мен е баланс между тениса, приоритетите и семейството. Съпругата ми бе толкова подкрепяща през цялото време след раждането на Стефан и Тара. Винаги намираше време да обсъди с мен какво ме притеснява и как мога да се чувствам пълноценен вкъщи с децата и с нея, а в същото време и на корта.
През 2017-а контузията на десния ми лакът бе толкова тежка, че трябваше да отсъствам от Тура шест месеца. Контузията бе единият проблем, а другият голям такъв бе мотивацията. Нямах проблеми да тренирам и да се наслаждавам на играта, но имах психологически бариери за преодоляване. Някой път ще разкажа подробно моментите на най-голяма уязвимост и ключовите моменти в намирането на истинска сила, която вдъхновява толкова много хора. През последните няколко години бях много уязвим. Още съм, но не се срамувам, напротив, позволява ми да “дълбая” и да анализирам какво всъщност се случва с мен. Когато разбера, мога да създам стратегия за преодоляване на проблемите и да продължа напред по-силен, по-мъдър, по-щастлив човек.
През последните 2 години не бях търпелив с очакванията си за тениса, не бях мъдър в стратегията. И със сигурност не слушах тялото си, което искаше да ми каже, че контузията в лакътя е сериозна. Решението винаги е било в мен самия, направих много промени в тренировките, смених ракетата, членове на екипа, не знаех дали ще се върна на желаното ниво на корта. Част от мен винаги вярва във възможностите ми, но имах много моменти на съмнение, когато можех да предприема различни действия. За щастие, имах помощ от всички висши сили и те ме насочиха в правилната посока. Добрата за мен посока, която ще ми донесе мир и баланс.
Наясно съм с усилията и отдадеността на хората към мен през последните години, за да мога отново да спечеля титла от “Шлема”. Искам да споделя отново огромните признателност, уважение и любов към всички, които вярваха в мен и ми помогнаха да спечеля пак титла на “Уимбълдън”. Благословен съм да премина през това невероятно пътешествие и да съм подкрепян от много хора по света. Обичам ви, обичам тениса и обичам живота.
От Новак
П.С. Тревата на “Уимбълдън” беше страхотна отново, бих добавил само малко авокадо и всичко ще е перфектно.”