Каква е цената на нетипичното величие на Ман Сити
Проблемът при Манчестър Сити, по виждането на Арсен Венгер, не бе само в това, че притежава наглед бездънен извор на пари. Проблемът бе, че Сити и работи умно. „Петрол и идеи. Пари и качество”, така определи нещата бившият мениджър на Арсенал.
Венгер, разбира се, прекара голяма част от своята кариера в недоволстване от безжалостното прехвърляне на футбола в хватката на олигарси и плутократи, на левъридж милиардери и държавни инвестиционни фондове – всичко това за сметка на стари ценности като устойчивото развитие. Венгер, който първи изказа идеята за „финансов допинг” в спорта, проповядваше пестеливост насред златна треска.
Накрая обаче дори и той не вярваше, че успехът на Сити може да се обясни само с богатството им. Наистина, всичко това нямаше как да се постигне без милиардите на благодетеля шейх Мансур бин Зайед ал Нахян, но и нямаше как да е толкова завършено, ако харченето им не бе тъй мъдро.
Най-очевидният показател бе на терена. Отборът на Джосеп Гуардиола спечели титлата в Премиър Лийг миналия сезон с повече точки и вкарани голове от който и да било друг тим в нашето съвремие. И го стори с такъв стил, с такава непоколебимост, че както каза Гари Линекър, цяла Англия „ще е вечно благодарна” за присъствието на Гуардиола в нейния футбол. Когато националният отбор стигна до полуфиналите на световното първенство това лято, мнозина го отдадоха на каталанския специалист, поне отчасти, заради помощта му за въвеждането на по-модерен подход в играта на Острова.
Извън терена обаче днешният Сити също се превърна в огледало и пример за мнозина. Сити Футбол Груп – компанията-майка, която притежава „гражданите” и цяла взаимосвързана мрежа от клубове – бе консултирана от китайската Супер Лига как да управлява своите отбори по-устойчиво. В САЩ особено Мейджър Лийг Сокър се възползва от огромната информационна база данни на селекционния отдел на английския шампион за преценка на потенциалните си трансфери от по-малките европейски лиги.
Дори и Реал Мадрид – клуб повече свикнал да води, а не да следва – остана впечатлен от модела на Сити. Хора от управата на европървенеца казали на изпълнителния директор на английския клуб Феран Сориано, че няма как да копират този франчайзинг модел, защото това би навредило на престижа на Мадрид, ала все пак се възхищавали на концепцията. Като всички други във футбола, те приели, че у Сити се крие нещо много повече от петрола – там било царството и на идеите.
Все повече изглежда, че тази комбинация просто е твърде висока летва за останалите в Премиър Лийг. Отборът на Гуардиола е изпуснал едва 4 точки този сезон и остава в коловоза към изравняването или дори надскачането на точковия актив от миналото първенство. Също така влезе в неделното дерби с Манчестър Юнайтед от позицията на твърд фаворит и излезе убедителен победител, след като толкова дълго време не можеше да избяга от сянката на градския си съперник и бе твърд аутсайдер в тези сблъсъци. Миналия вторник Гуардиола бе запитан дали Премиър Лийг като цяло в крайна сметка няма да пострада от несъмненото превъзходство на тима му и отвърна: „Не зная дали това въобще е проблем.”
Подобен успех в Шампионската лига – турнир по-бленуван от ръководителите отколкото от феновете на „гражданите” – засега обаче убягва. И все пак клубът не се нуждае от този трофей, за да знае, че вече се е присъединил към елитната група отбори в Европа. В публикуваните от Футбол Лийкс и германското списание „Дер Шпигел” документи излезе информацията, че пет клуба от Премиър Лийг са част от плана за стартиране през 2021 г. на европейска Суперлига на мястото на Шампионската лига. Сред тях е и Сити. Петролът и идеите изведоха „гражданите” сред каймака.
Тези документи обаче и обрисуваха съвсем различен образ на Сити от онзи, който убеди толкова много от съперниците му да последват неговия пример. Образ на клуб, който от почти десетилетие полага къртовски труд да заблуди футболните власти и да направи така, че правилата за останалите, основно тези на Финансовия феърплей, да не важат за Сити. Както е цитиран един от най-влиятелните ръководители на „гражданите” Саймън Пиърс, „ние правим каквото си поискаме”. И когато им се пречи, винаги реагират с капризен гняв.
Публикуваха се детайли за това как изкуствено надути спонсорски сделки замаскират огромни парични инжекции от собствениците, за това как се изплащат скрито имидж права през трети компании; за това как заплатата на бивш мениджър на отбора, поне отчасти, е била повишена от ролята му на „съветник” в един от братските клубове в мрежата; за това как е оформено тайно партньорство с датски клуб, което може би нарушава правилата за влияние между клубовете; за това как са отправяни заплахи със съд не само към УЕФА, а и към изпратената да разследва клубните финансови книжа счетоводна фирма; за това как се правят сделки зад кулисите с Джани Инфантино, тогава генерален секретар на УЕФА, а днес най-силния човек във ФИФА.
Никой не излиза с добро лице от тези разкрития: нито шубеливият Инфантино; нито оставящата големите акули да плуват свободно, докато преследва малките риби УЕФА; нито водените от Байерн (Мюнхен) елитни клубове, говорещи за напускане не само на УЕФА, а и на ФИФА в търсене на повече пари; нито президентът на Ла Лига Хавиер Тебас, който призова да бъдат наказани виновните в използване на „мръсни трикове”, което по някакво съвпадение би помогнало на клубовете от неговото състезание; нито клубовете и организациите, които би трябвало с право да са бесни на очевидните нарушения на правилата, ала запазиха мълчанието на съучастника; нито със сигурност и самият Сити, или в тази връзка и Пари Сен Жермен, който прие да работи по определени правила като всички останали, а с готовност търсеше и намираше начини да ги нарушава.
Ние от „Ню Йорк Таймс” не сме видели още оригиналните документи, получени от „Дер Шпигел”, и затова не можем да гарантираме достоверността им. Красноречиво е обаче, че от Сити досега не са отрекли която и да било част от публикуваната информация, а просто нарекоха документите „очевиден и организиран опит” за опетняване на клубната репутация.
Разбира се, може да се посочи и това, че клубът вече бе наказан за неспазване на Финансовия феърплей – 60 млн. евро през 2014 г., макар че част от сумата бе опростена или върната впоследствие. Документите показват, че интензивното лобиране е направило глобата значително по-ниска от възможната, и подсказват, че в Сити смятат облекчаването на мярката като оправдано. На „Етихад” никак не се стараят да крият мнението си, че Финансовият феърплей е инструмент на традиционния елит да държи на местата им парвенюта като Сити и ПСЖ. Сиреч, ако Сити е търсел начини да заобиколи правилата, е било само защото тези правила на първо място са били нечестни.
Пък и дори обвиненията да са истинни и десетки и стотици милиони петродолари са били инжектирани в клубните сметки над нормалното за спонсорски договори, това не променя фундаменталната истина, която дори и Венгер призна: само парите тук не са достатъчни.
Това със сигурност е и гледището на Гуардиола, който миналата седмица каза: „Когато бях в Барселона и в Германия, все чувах, че Манчестър Сити има само пари. Човек трябва да приеме хорските приказки, че побеждаваш само заради парите, макар че това гледище е напълно погрешно. Ние смятаме, че работим много – не само мениджърът, щабът и играчите, и затова аз винаги ни защитавам.”
С други думи, Сити има петрол и идеи.
Тук обаче има и един по-дълбок проблем, който се простира отвъд това дали „гражданите” са получи достатъчно наказание, или идеята за ФФП е добра в зачатъка си. Фокусирането върху тези въпроси значи да се изгубиш в плитчините.
Макар Сити, като ПСЖ, да е отделил според информациите значително време, усилия и пари за нарушаването на правилата на УЕФА, в същото време посрещаше всяка заплаха за наказание с гняв и обмисляше дали парите за плащане на потенциални глоби не биха били похарчени по-добре за силен юридически екип, който да се сбори и да смачка евроцентралата. Когато бе решена наказателната сума, от клуба решиха, че могат да си позволят да декларират, че десетки милиони евро „не оказват материално влияние” върху техния бизнес.
Това е истинският образ на разкритията от по-миналата седмица и с последици далеч отвъд племенния личен интерес – не на само един клуб, а и на цяла група подобни, които смятат, че правилата трябва да бъдат променяни спрямо техните нужди; на толкова напомпани от успехите си отбори, че вече могат с лека ръка да отхвърлят диктата на ръководните тела в своите състезания; на клубове, които са твърде големи, за да се провалят, и вече извън обсега на всякакъв контрол.
Ето това накара Сити и да финтира, и после да подходи с презрение към УЕФА. То доведе до безбройните реформи в Шампионската лига и в турнирите за вътрешните купи, както и до поредица наказания за незаконно привличане на млади футболисти. То е фундаментална арогантност, непукизъм относно последствията, кредо „правдата на силата е над силата на правдата”. То е, което заплашва разбиване до основи на всичко градено досега във футбола, най-добре отразено във водения от Байерн комплот за отцепническа суперлига, включващо изтегляне на играчи от всякакви прояви на международния футбол, дори и от световното първенство.
Вероятно е разбираемо, че Сити се опита да заобиколи набор от правила, създадени до голяма степен да защити онези, които искаше да настигне и задмине. Вероятно е било оправдано да се бори със зъби и нокти с идеята, че може да бъде наказан от една смятана от клуба за покварена система. Вероятно в УЕФА са извадили късмет, че не се е стигнало до съд. Вероятно това и би било доказателство за двойствения морал да се заклеймяват собствениците на Сити за всичко вече изброено по-горе, но да се мълчи за нарушенията на човешките права и потисничеството им в ОАЕ.
Да си затваряш очите за това, както футболните власти обичайно правят, обаче би значело за пореден път да се възвести, че в тази игра има едни правила за богатите и други за бедните; игра, чиито ръководни органи треперят пред размахания юмрук на „големите” и „добрите”; игра на отбори, които решават кои правила им изнасят и кога, на власти, които действат от името на най-силните си членове, и на фенове, които венцехвалят действия, щом са на техния клуб, а иначе биха предизвикали яростното им негодувание и съпротива.
Да си затваряш очите за това значи да прегърнеш една игра, която се управлява в интерес на малцинството, а не на мнозинството, и един свят, където качеството на една идея не може да се равнява на количеството петрол.
Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”