Да ти дойде до гуша от всичко
На кого ли от време на време не му идва до гуша от всичко, както се случи на Иско? Все още не е измислена рецептата за излизане от негативна спирала, тъй че рано или късно просто избухваш. В най-лошия си момент от сезона халфът на Реал Мадрид бе предаден дори и от езика си, изпуснал такава лоша фраза като „Абе какво искате, кучи синове?!” към привържениците на собствения си отбор в злополучния мач от Шампионската лига срещу ЦСКА (Москва).
В този момент, потиснат от криза на самочувствието и на играта си, той не се сдържа на изкушението да повярва, че хилядите освиркали го преди избухването няма как да са по-прави от него. Какво ли разбират те от футбол и всичко останало, ще да си е помислил. Тази пропорция – хиляди срещу един – носи атмосферата на епичност от онези невъзможни за печелене битки, които понякога все пак някак си печелиш. До известна степен става въпрос за естествена реакция, каквато опитваш като юноша, когато ти се струва, че родителите и учителите ти си нямат никаква представа какво е животът.
Има дни, в които всичко се свежда до битка между теб и целия свят с голи юмруци. Лесно е да мислиш, когато може би още ти трябва да узрееш, че вселената бърка, а не ти, както и че това да си изправен сам срещу нея е онова, което те прави по-силен. Младежките и абсурдни бунтове като този на Иско не водят доникъде, ала да крачиш с огромни и сигурни стъпки незнайно накъде носи определено очарование. Помогна ли му с нещо тази реакция? Не, разбира се, но някои хора никога не пропускат добра възможност да сбъркат. Както например в радостта си при отварянето на бутилка хубаво шампанско оставяш една част от него да изтече в нищото.
Малцина играчи се връщат със същата упоритост, почти страст, като Иско към този добре познат цикъл на поставяне на бъдещето им в Мадрид под въпрос. Има таланти, на които им е трудно да си намерят мястото, които прекарват живота си в непостоянни показвания на своя блясък. Кариерата на момчето от Малага започва да се препълва от треньори, които откриват, че неговият огромен талант представлява опасност за интересите на собствения му отбор и поради това го пращат на пейката. Все едно високото му качество носи със себе си и вграден механизъм за саморазрушение, гарантиращ, че когато най-накрая нещата тръгнат на добре, пак ще тръгнат на зле.
Търсенето на мястото ти в света много пъти трае почти през целия ти живот. И пак понякога не успяваш. В най-отчайващите моменти ти идва до гуша нещата да не ти се получават, както искаш, и сякаш всички освен теб да знаят какво трябва да се направи във всеки един момент, за да станат.
Хуан Тайон, „Ел Паис”