Волейболен Пазарджик чака този ден 27 години
Почти 3 декади време изминаха от най-значимият успех на пазарджишкия волейбол в турнира за купа България. През пролетта на 1992-ра година тогавашният ВК Анди става 3-ти в надрепреварата за националния трофей, чийто финали също са се провели в спортна зала "Васил Левски"(тогава "Дружба").
Пазарджиклии играят 1/2 финал срещу ЦСКА, но губят и участват в малкия финал с Добруджа (Добрич). В него волейболистите на Пазарджик побеждават и се класират за европейския клубен турнир "Купа на Конфедерациите". Това всъщност е и вторият, най-голям успех в цялата история на пазарджишкия волейбол след държавната титла за мъже, спечелена през 1947 г. от тогавашния Чавдар.
С класирането си за днешния финал Хебър вече написа нова страница в историята си, тъй като в най-лошия случай може да остане втори, което ще бъде по-добро постижение от това на предшествениците му от някогашният Анди. Разбира се самите класирания са несъпоставими, защото играта волейбол се развива с бърза скорост и на най-високо ниво вече достига измеренията на изкуството.
Любопитен е фактът, че и преди 27 години в състава на Анди е имало руснаци и то цели трима, на фона на сегашния един в лицето на Михаил Никел. Нещо повече, пазарджиклии са били и новатори.
ВК Анди е първият волейболен клуб в страната, който картотекира чужденци.
Повечето от останалите състезатели, както и треньорът Васко Кънов обаче са били рожба на пазарджишката волейболна школа. В състава личи името на Георги Тунчев, преминал през лятото на същата година в столичния гранд ЦСКА. Месеци преди турнира в Пазарджик пък Людмил Найденов, като състезател на предшественикът Хебър е продаден на ВК Левски за колосалните по това време 200 000 лв.
В силния тим на Анди станал 3-ти на Купа България играят имена като Александър Петков, Владо Кукушев, Митко Димитров (баща на националът ни Добромир Димитров), Тодор Герчев, Боре Арабаджийски, Румен Дъбов, Георги Зарев и други.
Днес Хебър има своите нови звезди, които са на една победа от това да реализрат мечтата на поколения волейболни фенове и на цяла плеяда наши изтъкнати състезатели, които по една или друга причина не успяха да вдигнат втория по ранг волейболен трофей на България.