Силвано Пранди – Професора

Всяко ново нещо е добре забравено старо, са казвали римляните. Те може и да не са чували за волейбол, но ето, че мъдростта им е валидна и в случая с националния отбор на България.

Въпреки че е италианец, Силвано Пранди няма много общо с Рим. Той е от Сан Бенедето Белбо в Пиемонт, а първите си големи успехи постига в близкия Торино. Четири пъти е шампион на Италия с местния тим, печели също Купата на европейските шампиони и КНК. След това в продължение на 5 години води „Падова“, а през 1993-а поема „Кунео“, където се подвизава и родният исполин Любо Ганев. Успехите не закъсняват – две купи на Италия, една Суперкупа, още два пъти КНК, веднъж Купата на ЦЕВ и два пъти Суперкупата на Европа. Продължава да печели трофеи на Ботуша и на континента начело на „Мачерата“, а пред 2009-а отново извежда „Кунео“ до Купата на Италия непосредствено преди да поеме българския национален отбор.

На Ботуша, където до голяма степен е меката на световния волейбол в онези десетилетия, а също и досега, го смятат за човека-енциклопедия в играта и го наричат Професора. Той е един от хората с най-голям принос в утвърждаването на страната като световен хегемон. Европейската клубна титла на „Клипман“ (Торино) е първата за италиански тим в историята. Ил Професоре е начело и на националния тим на старната си на олимпийските игри в Лос Анджелис пред 1984-а, където „скуадра адзура“ печели бронзови медали. Това е първата крачка към славното десетилетие през 90-е, когато Хулио Веласко изведе тима до всички възможни трофеи в световния волейбол с изключение на олимпийското злато.

Вторият опит на Пранди като национален треньор също донесе медал. Засега последен за националния отбор на България. Корифеят пое „лъвовете“ след фиаското на олимпиадата в Пекин през 2008-а. Изфабрикуваният допинг скандал с капитана Пламен Константинов провали шанса на едно от най-силните поколения на родния волейбол за нещо повече под петте преплетени кръга. Третите в света от Мондиала през 2006-а отпаднаха на четвъртфиналите, а селекционерът Мартин Стоев бе освободен.

Така се отвори работно място за опитен треньор, който може да води играчи от световна класа. Ил Професоре бе един от малкото, отговарящи на изискванията, а близките му отношения с Любо Ганев осигуриха на волейболната федерация услугите на един от най-авторитетните специалисти в света.

Началото не бе лесно – „лъвовете“ отпаднаха още в груповата фаза на Световната лига. Отделни престижни победи над изключително силните отбори на Куба и Русия се редуваха с изненадващи поражения от Япония, при това у дома. Все пак Пранди е Професора, а не Магьосника и не може за няколко седмици да изгради тима според разбиранията си.

Но няколко месеца по-късно „лъвовете“ вече изглеждаха като един от най-силните отбори в света. На европейското първенство в Турция Пранди изведе националите до успехи над Сърбия и родната си Италия. При това „адзурите“ бяха съкрушени с 3:0, а България спечели „желязната група“ на шампионата. Това осигури на тима добра изходна позиция към следващата фаза, където отстъпихме само на Русия, но резултатите бяха достатъчни за класиране на полуфинал. Тежкото поражение от бъдещия шампион Полша бе единственият „тъмен“ момент на първенството, но след това „лъвовете“ успяха да се справят с традиционно неудобната сборная – 3:2 и бронзови медали.

2010-а е белязана от битките с Бразилия, тогава хегемон в световния волейбол. „Кариоките“ ни препъват в Световната лига, но българският тим играе добре във всички мачове. През есента пък Пранди се завръща в Италия начело на чужд отбор за световното първенство. България губи един мач от Франция в групите, но това не е фатално. „Лъвовете“ се класират за втората фаза, където попадат в позната шампионска компания. Реваншът срещу европейския шампион Полша е безапелационен и на практика класира „лъвовете“ за четвъртфиналите. Следва мач с Бразилия за първото място в група, но хората на Бернардо Резенде не го искат, тъй като са уплашени от Куба, която ги е победила с тайбрек в групите. Така суперзвезди като Жиба, Рикардо и Родригао разиграват позорен цирк, за да подарят мача – 3:0 за България. Впоследствие „лъвовете“ се борят достойно и на два пъти повеждат срещу Робертланди Симон и компания, но в крайна сметка губят с 2:3. Бразилците пък постигат своето и си осигуряват лек път към финала, където бият чисто кубинците. Но в Италия отбелязаха, че шампиони по честност бяха българите на Пранди.

Търсим го за трети път

Силвано Пранди можеше да води националния отбор на България за втори път не тази година, я още през 2012-а. Дотам се стигна след хаоса в тима след уволнението му година по-рано. На мястото му бе назначен Радостин Стойчев, който бе един от най-успешните клубни треньори по онова време. След четирите европейски и също толкова световни титли с италианския „Тренто“, специалистът оглави и „лъвовете“, но не успя да ги класира от раз за олимпийските игри в Лондон. Наложи се волейболната федерация да взима ново домакинство на олимпийска квалификация срещу солидна такса, а след победите над Египет и Франция Стойчев, Матей Казийски и Андрей Жеков обявиха, че бойкотират тима. Тогава федерацията се опита да върне Професора, но той отказа и вместо него начело на „лъвовете“ застана помощникът му Найден Найденов. На игрите пък изгря звездата на статистика Камило Плачи, също кадър на Пранди, а след тях сицилианецът и Найденов си размениха местата.

За него

Не му беше лесно с нашите юнаци

Не успя да се ориентира в българския манталитет и нашата ценностна система. А може би и ние не можахме да го разберем. Той е академичен човек, който стриктно държеше онова, което казва, да се спазва. Имало е много случаи, в които той казва едно, а волейболистите правят съвсем друго, и то с неглижирана упоритост. Не му е било лесно да работи с нашите юнаци.

Данчо Лазаров, президент на БФ Волейбол, след освобождаването на Пранди през 2010-а.

Има авторитет пред всички играчи

Силвано Пранди е точният човек за националния. Повлия това, че той е треньор със сериозен авторитет. Треньор, който е навсякъде уважаван, при това от всички състезатели. На нас ни трябва точно такъв човек, който да създава респект у всички състезатели, защото пред нас стои задачата да възродим този отбор, да го върнем където му е мястото – сред първите 5-6 тима в света.

Любо Ганев, вицепрезидент на БФ Волейбол

Всеки би приел покана от него

Националният отбор на България играеше най-добрия си волейбол под ръководството на Силвано Пранди. Имахме малшанс да загубим драматично от Куба мача си на световното първенство през 2010 година, иначе вероятно щяхме да играем финал. Когато бе сменен, всички волейболисти в тима ни съжаляваха за промяната. Надявам се, че Силвано Пранди, който и в момента работи на много високо ниво във френския „Шомон“, да може да помогне на България да се класира на олимпийските игри в Токио. Знам, че всички български волейболисти са готови да приемат покана от Силвано Пранди и да играят за националния отбор на България.

Теодор Салпаров, либеро на националния отбор Емил Атанасов, "Труд"  

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти