Мартин Стоев: В България има носталгия по медалите и хубавите времена

Мартин Стоев е бивш селекционер на мъжкия национален отбор на България, като под негово ръководство страната ни спечели бронзови медали на Световното първенство през 2006 година в Япония и трето място на Световната купа отново в Япония през следващата година. През изминалото лято Мартин Стоев пое националния отбор за юноши под 16 години, който бе сформиран за първи път. Още в дебюта си на международна сцена младите ни национали показаха увереност и възможности и станаха шампиони на Балканиадата в Турция, като с този триумф се класираха директно за Европейското първенство през 2019 година. Шампионатът ще се проведе в България от 13 до 21 юли, а мачове ще се играят в столичните зали „Христо Ботев“ и помощната зала на „Арена Армеец“. За този успех националният тим бе удостоен със специален приз за „Най-млад и проспериращ отбор“ за 2018 година, в традиционната анкета за Най-добър млад спортист на България, която се организира от сайта за детско-юношески спорт Viasport.bg  и медийната група ЕС Медиа.

Ето какво каза Мартин Стоев в специално интервю за BGvolleyball.com за изминалата 2018 година, работата с младите и мнението му за мъжкия волейбол в България. 

ЧАСТ 1

Каква година изпращаш?

Изпращам хубава година със сигурност. Започнах работа с момчета - 15 годишни, които бяха събрани за първи път. Има доста талантливи между тях, едно хубаво поколение надявам се. Спечелихме Балканската титла в Турция и се класирахме за европейското първенство 2019 година в България. Взехме максимума. Беше важно да стартират тези деца с успех, за да имат самочувствие и увереност за бъдещето.

Защо реши да станеш треньор на подрастващи?

Занимавайки се с моя син Ерик в имам наблюдение върху това поколение вече две години. Това е важно. Именно за това реших да поема тази национална селекция. Смятам, че има талантливи деца и се надявам те да успеят по своя път да спечелят нещо. Очаквам да излезе добро поколение и някои от тях да стигнат до мъжкия национален отбор.

Името ти не спираше обаче да се върти за наследник на Пламен Константинов?

То името ми винаги се върти… Върти се вече от десет години при всяка смяна на треньор. Явно на журналистите и феновете имат носталгия към медалите и хубавите времена в мъжкия ни волейбол. Но определено никога не съм кандидатствал така да се каже за този пост.

Това значи ли, че е затворена страница за теб националния тим?

Не, не става въпрос за това. Дали е затворена или не, дали искаш или не искаш. За да искаш, първо трябва да получиш предложение. След като имаш дадена оферта може да се седне да се обсъжда това нещо. Явно спрягането на моето име е някаква носталгия, защото периодът 2005 – 2007 година бе много силен за българския волейбол, може би най-силният за доста години назад.

На теб не ти се иска да се възроди това време?

Да, иска ми се…Защото, колкото е по-силен националният отбор на България, толкова е по-добре за всички, имаме потенциал, но за последните години в мъжкия волейбол има доста голям спад.

На какво се дължи според теб този спад?

Този спад аз не мога да кажа точно на какво се дължи, защото не съм бил вътре в кухнята на отбора. Имаме състезатели, играят в силни първенства, играят добре в клубните си отбори. В националния отбор просто нещо не достига. Изпуснахме няколко медала. Изпуснахме да станем европейски шампиони пред собствена публика. Преди това изпуснахме да вземем медал на световната лига в България. Това са пропуски, които са реални възможности за медали.

Казваш нещо не достига, бъди по-конкретен?

Не можа да кажа, пак повтарям не съм бил в кухнята. Едно е ясно: отборът ни има потенциал, имаме играчи, но играта на националния тим не е тази, която може да бъде. Не мога да гадая каква е причината, от неправилна подготовка до психология на играчите, тактика, техника – широка гама.

Как коментираш играчи, които не искат да играят в националния?

Не би трябвало изобщо да има такива ситуации. Прекалената демокрация не е демокрация. Според мен нещата не са регламентирани както трябва и затова се поучават тези откази.

Твоят коментар за Силвано Пранди?

Той  е човек с много голяма история във волейбола. Безспорен специалист. Още от 70-те се занимава с волейбол, видял е и е спечелим много. През него е минал доста волейбол от различно естество. Въпросът е, че има разлика в манталитетите. Той е италианец. Ние сме българи, балканджии. Не знам дали ще може да се справи, но му пожелавам успех. Аз винаги съм твърдял, че на българския национален отбор му трябва българин треньор. Ще видим кой ще помага на Пранди. Отборът и състезателите имат качествата да се класират за Токио 2020, но игрите, които показаха последните години не вдъхват увереност като игра, че ще се класират. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Всички се надяваме да успеят.

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти