Лошата игра кара Атлетико да тъпче на едно място

В събота полунощ бе подета подривна операция от Атлетико Мадрид. При все че Диего Симеоне бе казал в залата за пресконференции, че не системата ВАР е виновникът за поражението на неговия отбор от Реал Мадрид в дербито, часове по-късно „червено-белият” клуб чрез профилите си в социалните медии разпространи кадри от три положения, при които се почувства ощетен от съдийството на Естрада Фернандес: дузпата на Хосе Хименес срещу Винисиус Жуниор, отменения гол на Алваро Мората и нарушението срещу него на Каземиро за възможна дузпа. Странно, но Атлетико не продължи в линията на своя старши треньор да не хвърля вина върху съдийството, а се присъедини към подетата от други клубове кампания срещу ВАР.

Въведената през този сезон система, заради новостта си и заради уголемяващия ефект върху спорните ситуации, се превърна в най-честото оправдание за загубите и най-използвания метод за размиване на реалността от ръководители, треньори и играчи. А реалността на Атлетико е сурова както заради липсата на добър футбол, така и заради резултатите. От Купата на краля бе отстранен от Жирона, титлата в Ла Лига може да спечели само при огромен срив на Барселона, а от дербито излезе с горчиво поражение и с вид на беззъб, пренавит и немощен отбор, което бе отразено в грубите влизания на Люка Ернандез срещу Даниел Карвахал и на Томас срещу Регилон и Тони Кроос. Панорамата пред Симеоне и неговите играчи е доста сложна, а остава много малко време до първия осминафинален сблъсък от Шампионската лига с Ювентус.

Столичното дерби в събота показа нагледно всички симптоми на един проект и отбор в застой, защото демонстрираната на терена игра не оправдава вложените през лятото пари за офанзивни попълнения. Отсъствието на Родри в центъра пък увеличи проблемите в конструирането на играта и попречи на намирането на план, който да ги реши. В състава на Симеоне бяха Тома Льомар и Анхел Корея – два примера за играещи противно на природата си футболисти, принудени да защитават като бекове и да стоят далеч от онези зони, в които талантът им би им позволил да блеснат. Мората и Антоан Гризман са търсени в претъпкани зони и с гръб към вратата. Планът за високо пресиране не се осъществява и остават само провалените опити за директна игра. В тази токсична среда затъват повечето играчи с вродени атакуващи инстинкти, дошли в последните години срещу високи суми.

Системата на Симеоне се превърна в костотрошачка за талантливи футболисти, които така и не съумяват да се приспособят към един стил на игра, тъй неприлягащ на характеристиките на състава. Преторианците на Ел Чоло или вече ги няма (Габи), или са с изтичащ срок на годност (Хуанфран, Диего Годин, Филипе Луиш), или са свалили нивото и не дават признаци скоро да си върнат предишното (Коке и Саул). От дошлите в последните години само Ян Облак, Гризман и Родри успяха да се впишат и да си сложат етикета „безспорен успех”.

Няма или поне не се вижда такава тактическа еволюция у този Атлети, който да улесни и ускори приспособяването на талантливите офанзивни играчи. Симеоне, спортно-техническият щаб и ръководството обаче не спират на всяко свое седмично събиране да твърдят, че избраният път е правилният. Колкото и този техен футбол да не спира да показва мач след мач, че проектът тъпче на едно място.

Ладислао Мониньо, „Ел Паис”