Интервюто със Санети: Интер може да е на старта на нещо голямо
Поздравява всекиго, с когото се засече; шегува се с някои, с други е по-сериозен. Хавиер Санети ходи из базата на Интер, сякаш е в собствения си дом. И наистина това е неговият дом. Вече обаче ходи не по анцуг, а със сако и вратовръзка. Сега е вицепрезидентът на клуба, в който се оттегли след защитаване на емблемата на „и нерадзури“ в над 800 мача в 19 сезона. Запозна се с трима папи, като най-много го впечатли сънародникът му Франсиск – голям футболен фен. Докато си говорим, му казват, че за обяд го чака певецът Андреа Бочели. Такъв е животът му.
- С къси панталонки или с костюм се чувствате по-добре?
- Аз съм простичко устроен човек – винаги бих бил по къси панталонки, но съм щастлив и така. Никога не съм си мислел да стана треньор, тъй като това трябва да ти идва отвътре. Важното е да се запиташ къде можеш да допринесеш най-много. Аз съм убеден, че за мен това е на настоящата ми позиция, защото Интер има чуждестранни собственици и моята роля е да поддържам ценностите и идентичността на клуба. Приключи етапът ми на футболист и започна нов, който ми се струва невероятна цел и трябваше да се подготвя. Иначе не бих се захванал въобще. Грешка е да си мислиш, че ще ти дадат пост само заради стореното от теб на терена. От най-големия ветеран в съблекалнята на 40 години станах най-младият кадър в кабинетите на Интер.
- Не е ли страшничко?
- Не. Кариерата и животът ми винаги са били такива: стъпка по стъпка с хладнокръвие и скромност. И винаги съм си спомнял откъде идвам, какви жертви са правили родителите ми. За мен това е гордост, която ме съпътстваше в цялата ми кариера, че и досега. Никъде не е казано, че успехът се постига само със саможертва, ала има куп примери за това. Културата на трудолюбие е основополагаща и трябва да я предаваме на младите. Днес те си мислят, че морето им е до колене.
- Славата и парите на крехка възраст ли визирате?
- Да, точно там трябва да обърнем повече внимание: младите играчи да запазят скромността си, усещането за произход и за цената на успеха. Именно това ще ги задържи здраво стъпили на земята. В живота, не само във футбола, в един ден си на върха, на другия си на дъното на океана, а младежите понякога не осъзнават това. Пари, коли… отварят се вратите на един свят, който не е лесно да контролират.
- И тогава какво?
- Трябва да имаш способността, а това не е никак лесно, да разбираш кой се сближава с теб заради комфорта си и кой те обича като личност, а не като известен футболист. Няма точна рецепта, въпрос на характер. Моята жена си остана една и съща през целия ни живот, приятелите ми също. Това изглежда като нещо малко, но не е така, а в крайна сметка прави разликата.
- Към какво се стремите?
- Да се усещам полезен. Моята роля е свързочна и обичам да работя в екип – така го усещах на терена, така го усещам и днес. Клубът трябва да продължи да расте и да развива марката „Интер“. Отворихме над 20 клубни академии в целия свят и 29 кампуси в различни страни, признати от ООН. Това за мен е чест и гордост, пък и имаме проекти в Италия срещу насилието в училище и срещу расизма.
- Защо италианският футбол винаги е в окото на бурята по темата с расизма?
- Не мисля, че това е проблем само на Италия. Трябва да се борим неспирно. Интер се е зародил като отворена порта за чужденците. Аз бях дълги години капитан на този клуб и съм чужденец. Трябва да сме твърдо отстояващи тези ценности и да образоваме – няма друга рецепта. О да, и да не сме безразлични.
- Възроди ли се Серия А?
- Въпрос на цикли. Всяка страна и всяка лига имат своя апогей. През 1990-те всички големи играчи бяха тук и сега лека-полека се връщаме към това.
- Има ли някакво икономическо или социално обяснение?
- Специално в нашия случай обяснението е, че клубът изживя много промени и сега, лека-полека, искаме да влезем пак в главна роля. Милан също.
- Какво ви липсва, за да надвиете Ювентус?
- Не гледаме Юве. Гледаме нашата си история и оттам насетне мислим за това как да изградим своето бъдеще. Идването на Антонио Конте в добавка към привличането на големи играчи бе много добър ход. Намираме се в началото на нещо, което може да се окаже от голямо значение за клуба.
- Благословия или наказание е да се споделя група в Шампионската лига с Барселона в две поредни години?
- Винаги е добро, защото е хубаво да можеш да се съревноваваш с най-добрите. Видяхме от първо лице как можеш да изиграеш голям мач срещу такъв отбор и накрая да загубиш.
- Гръбнакът на Барса вече е от играчи на над 30 години. Вие играхте до 41. Трябва ли да се съмняваме във ветераните?
- Трябва да анализираме всеки играч поотделно – някои може да са от помощ за треньора, защото са винаги на негово разположение или защото помагат на младите да израстват. Важното е ветеранът да не настоява да играе само заради името си, да знае точно какво може да предложи. Част от интелигентността на футболиста е това да осъзнава в какво състояние се намира.
- Какво даде Кристиано Роналдо на Серия А?
- Това е един от най-всепризнатите футболисти на световно ниво и идването му въздигна италианския футбол. Нещо подобно се случи, когато Роналдо дойде в Интер през 1997 г. – тези играчи имат нужната харизма да покачат нивото на цяло едно първенство.
- Роналдо ли беше най-добрият, когото сте гледали?
- Един от най-добрите. Все пак съм играл с Лионел Меси.
- Какво място ще запази историята за Меси?
- При най-добрите – там където са Диего (Марадона), Ди Стефано, Кройф, Пеле… Говорим за футболист с впечатляващи показатели, и то в толкова продължителен период.
- Може ли да се анализира една кариера само откъм цифри?
- Не, нито и само откъм победи и трофеи. Лео е един от най-добрите в историята отвъд своите голове и спечеленото с Барселона, отвъд индивидуалните си награди. За мен като аржентинец е чест той да е №1 по „Златни топки“, макар че това не променя какво мисля за него. Не анализирам един играч или треньор само по това дали е световен шампион, или е спечелил Шампионската лига. Когато гледаш даден мач и видиш Лео, ако не го познаваш, веднага ще възкликнеш: „Кой е този момък?!“. Когато си добър, това стига и не е нужно да се заглеждаш в титлите. Същото е и при треньорите.
- Двамата треньори, оказали най-голямо влияние във Вашата кариера – Марсело Биелса и Жозе Моуриньо, са в двата края на спектъра…
- Биелса ни създаде всички и изтъквам преди всичко сериозността, която налагаше в работата си. Има много неща, които трябва да се вземат предвид. Най-добрият не е онзи, който е спечелил най-много. Марсело и Жозе са двамата най-добри треньори, които съм имал.
- Моуриньо обаче смята резултатите за най-важното…
- Не мисля, че той е най-добрият само защото печелехме. Ако не печелехме, пак щях да го смятам за велик треньор. Той има убеждения, способности, сериозност и професионализъм.
- Значи не разбирате критиките към него…
- Критиките са част от нашия съвременен свят. След като дръзват да оспорват Меси, как няма да оспорват Моуриньо?! Изглежда, че във футбола всеки се смята за фактор да казва какво ли не, още повече в социалните мрежи. Трябва да се поддържа равновесие.
- Вие как се справяте с критиките?
- Никога не са ме интересували – нито те, нито хвалбите. Човек си знае какво прави и как го прави. Това дава истинското вътрешно спокойствие. Не ми е било нужно никога да ме хвалят, за да зная, че съм играл добре.
Хуан Иригойен, „Ел Паис“