Дария Радулова и тенисът като цел и сбъдната мечта (галерия)

Играх с Кори Гоф, но нямах представа коя е преди това. Мачът беше много равностоен, видях на какво съм способна. Имах шансове, но загубих двубоя. Ключът се оказа средата, в която се намираше тя – обградена от треньори, от цял щаб, в който бяха и майка , и баща ”, разказва ни Дария Радулова. Дария сега е на 16 и е на ръба на влизането в професионалния тенис. Срещата й с Кори Гоф е преди две години на турнира „Малките асове“ във Франция.“На тази възраст тогава тя беше в среда, в която съм аз в момента. Ако аз имам такава среда, съм сигурна, че резултатите ми могат да бъдат като нейните“, споделя Дария Радулова.През март 16-годишната Дария започна от квалификациите на Държавното лично първенство за жени на закрито и никой не очакваше чудеса от нея. Тя обаче спечели седем последователни двубоя, включително обрат над Зиновия Ванева до 5:7, 6:4, 6:4, и това донесе титлата в ръцете .В момента животът на Дария е предимно тенис, с тениса са свързани и плановете й за бъдещето. На нея и на баща й Румен, който е неотлъчно до нея, готов с решение на всеки потенциален казус.

Дария хваща ракетата, когато е на девет години и веднага се влюбва. Родена е в Стара Загора, напълно оправдавайки славата на града, че в него са родени най-красивите българки.

От година насам живее в София и тренира в Национален тенис център. Въпреки успехите годината за Дария не носи радост.

„Това бе най-трудната година в живота ми. Контузих се и това ме извади от строя за 4-5 месеца. През зимата също бях доста болна. Имах травми и именно поради тази причина това не беше най-добрата ми година“, разказва ни тя. Макар и само на 16, Дария вече е обучена да говори с медиите. Внимава с отговорите, не влага излишни емоции и трудно се отклонява от “правата линия”.

Взема решение да се оттегли, но хората от тенис обществото, сред които вече се е интегрирала, я убеждават да се подложи на хирургическа интервенция.

„Лекарите ми казаха, че възможностите са две – или да направя операция, след което да се възстановя максимално добре и да започна да тренирам на високи обороти, или изобщо да не се състезавам повече. Казаха ми, че ако не се оперирам, последното е напълно възможно. Треньорите също не бяха сигурни до каква степен могат да ме натоварват. Беше „или-или“. Аз не исках да се оперирам, правих си инжекции, почивах известно време и прекарах период без тенис. Имаше обаче разкъсване на менискуса и нямаше как да избегна операцията, ако исках да продължа да играя професионално“, споделя Дария.

Въпреки перипетиите, които трябва да преодолее, тя запазва позитивизма си. Говори искрено и се усмихва почти през цялото време. На няколко пъти споменава как когато стъпи на корта, времето за нея сякаш спира и се концентрира само върху следващия удар.

„Нямаше да ми попречи на начина на живот, ако не се бях оперирала. Но тенисът е моят живот. Това е моята цел и мечта“.

Дария събира смелост и се лишава от осем процента от менискуса си. Операцията е рутинна и преминава благополучно, а за младата тенисистка от най-голямо значение е подкрепата на треньорите, които я убеждават, че тя няма да е нито първата, нито последната състезателка, подложила се на хирургическа интервенция.

Важна роля в живота на Дария играе баща Румен Радулов, който е основна част от екипа й. Разговаряйки с двамата, наблюдавам с интерес как мненията им се допълват съвсем естествено. Личи си, че има синхрон и вътрешен баланс в техните отношения.

Още на 16 години Радулова научава урока, че здравето е най-важно. И макар последните изяви да бяха чак преди половин година, тя отново е готова за действие на корта.

„В момента нямам затруднения, нямам колебания, дори се чувствам по-добре от преди“, сигурна е Дария.

Този сезон 16-годишната тенисистка игра полуфинал на сингъл в Бургас, както и във финалната четворка при тандемите в Румъния – два турнира за юноши и девойки от втора категория на ITF. Преди това се представи на ниво в надпреварите „Еди Хер“ и „Ориндж Боул“, където се събира елитът на юношеския тенис. Става трета на световното първенство в САЩ и участва в мача за титлата на двойки.

Намира се под №338 в ранглистата при девойките, а преди травмата достига до 257-ото място. Сега си поставя нови цели.

„Целта ми в краткосрочен план е да участвам на турнирите от Големия шлем за девойки. Мисля, че за Australian Open няма да успея, но за останалите три „мейджъра“ се надявам не само да участвам, но да постигна и добри резултати“.

Следващата стъпка от календара за Дария включва далечни дестинации. От средата на ноември до осми декември ще играе надпревари от втора категория на ITF в Израел – Хайфа и Тел Авив, а после лети до Делхи и Калкута, за да участва на турнири в Индия. Там ще остане цели три седмици. Баща й вече има планове какво иска да й покаже в Индия, въпреки че самата Дария още не знае. “Индия е специално място”, казва Румен.

Животът на професионалния тенисист е едно постоянно пътуване от точка „А“ до точка „В“, но Дария не само не изпитва проблеми, а това доставя удоволствие.

„Не обръщам внимание на нищо, когато летя със самолет. Не разглеждам градовете, които посещавам. Това ми е работата. Работя, за да пътувам и да се състезавам. Това ми харесва най-много – състезателният дух, успехът след мач, след турнир. Да вдигам трофеи – за това живея в момента“.

Дария Радулова в момента е ученичка в десети клас и макар съчетаването на образование и изискващ спорт като тениса да е много трудно, открива компромисен вариант. Започва да учи в гимназия в Казанлък, където дават свобода да пътува по турнири в чужбина, да се готви дистанционно и да се явява индивидуално на изпитни сесии.

Повечето момичета на 16 години мислят не само за училище, а имат много хобита и се концентрират върху тях. Тя не прави изключение и направо ни изненадва с хобито си.

„Занимавам се с изкуства – изобразителни изкуства и калиграфия. Свиря на пиано. Тези неща ме вадят от тениса, когато ми е нужно, и са добър начин да избягам от него и да разпусна”

Част от седмичната програма на Радулова са още плуването и йогата, които практикува два или три пъти в седмицата.

„Както казах, на корта мисля само за тенис. Няма специален подход и стратегия да се отърся от другите мисли. Аз съм го приела като работа. Когато съм извън корта, тогава разпускам. На него обаче съм много концентрирана. Това ми идва по естествен път – да се фокусирам само върху предстоящия мач или съответната тренировка“.

Тя смята още, че в София вече „е намерила добри ментори и добра среда“. Тренира с другите български състезателки, като първата ни ракета Виктория Томова, и черпи от техния опит.

“Когато мога тренирам с Вики Томова, Петя Аршинкова, Гери Топалова. Много често сме заедно, споделяме опит. Те са част от моята социална среда в момента. Те са мои приятелки и взимам пример от тях“, споделя Радулова.

В момента тя е на прага на влизането в професионалния тенис и в близката година с баща не планират да напускат България. В бъдеще обаче смятат, че Радулова най-вероятно ще предприеме стъпката да живее в чужбина. Засега е имала предложение от академията Санчес-Касал, но офертата не се е оказала нищо формално и макар тенисистката да е проявила интерес, е избрала да не предприема този ход.

Радулова се радва не само на безрезервната подкрепа на семейството и треньорите, но полага усилия екипът да бъде максимално професионален.

„Подлагам се на много лишения, спазвам режими. Работя с кондиционен треньор и с диетоложка от известно време и в момента се чувствам в много добра физическа форма. Моят хранителен режим не е нищо особено – просто се лишавам от най-вредните храни. Мога да ям сладко, въглехидрати. Естествено, в умерени количества“, казва 16-годишната тенисистка.

На въпрос дали следи определена състезателка в тура и дали има идол, на когото да подражава, Дария отговаря, че иска да е концентрирана върху себе си и не се натоварва с излишно напрежение. Не разполага с много време да гледа тенис, а и няма особено желание.

„Следя тенис, но предпочитам след тренировки да се прибера и да се занимавам с изкуства – калиграфия, рисуване. Да слушам музика, да гледам филми или да изляза на разходка с приятели. По някакъв начин да избягам от тениса. Не ми е любимото нещо, като се прибера вечер след цял ден тренировки, да седна и да гледам тенис“.

Баща Румен обаче разкрива, че Дария все пак харесва новите лица и в женския, и в мъжкия Тур: „Допадат състезатели, които играят агресивен и разнообразен тенис, изпълнен с излизания на мрежата, къси топки, сечени бекхенди“.

А кои са най-опасните оръжия в нейната игра? – „Сервира много добре – изпълнява плосък и сечен начален удар от двете страни“, смята бащата на Дария. „Към този момент играе главно от основната линия, а идеята е да започне да завзема територия напред към мрежата. Вече опитва да го прави, но все още това не е нейната комфортна зона“.

Дария е напълно отдадена на това, което прави. Приела е тениса вече като своя професия, а така преходът от младежкото към професионалното равнище е много по-гладък. Тя слуша съветите само на най-близките хора, доверява им се и иска да бъде себе си.

„Целта е професионален тенис на високо равнище. На такова, на каквото е била Цветана Пиронкова, дано и по-добро. Краткосрочните планове са да играе на турнирите от Шлема при девойките и да се представи на ниво“, споделя Румен Радулов.