Насладете се, а не хулете Ла Лига в най-изравнения сезон от години
Не бяхме виждали подобно изравняване на силите в испанския елит от години, след като отборите от средната класа стават все по-конкурентоспособни, а онези с по-тлъстите бюджети така и не успяват да отлепят от земята към висок полет. Това събира всички в горната част на таблицата с класирането върху една носна кърпичка площ и остават далеч назад спомените за сезоните в Ла Лига, когато Барселона и Реал Мадрид по навик минаваха кота 90 откъм точки и дори стигаха до 100 – цифри, които отразяваха пълното господство на двата гранда в испанския футбол. Особено това важи за Барса – шампион в осем от последните 11 издания на първенството.
Днес панорамата е доста различна. Отбори като Реал Сосиедад, Гранада и Осасуна показват нагледно, че могат да отвръщат на ударите на грандовете и сгъстяват позициите в челото, без дори да отваряме дума за множеството гафове на Барса, Мадрид и Атлетико Мадрид. „Блаугранас“ например вече изпуснаха 11 точки по пътя си и все като гости (срещу Атлетик Билбао, Гранада и Валенсия плюс равенство с Осасуна), колкото и „лос бланкос“ (загуба в Майорка и равенства с Валядолид, Атлети, Бетис и Виляреал). Третият претендент за титлата – тимът на Диего Симеоне – пък вече изгуби 15 точки след цели шест „хикса“, с един повече от победите му, плюс поражението на терена на Реал Сосиедад.
Ще рече, че големите фаворити не започнаха никак добре и това се отразява справедливо от активите им. Ако те продължат в тази прогресия откъм резултати, шампионът може да не надхвърли 80 точки, което би било най-ниският резултат от сезон 2006/07, когато Реал Мадрид на Фабио Капело спечели титлата след куп постигнати драматични обрати. Никой обаче не може да оспорва, че при изиграна почти третина от шампионата Ла Лига представя най-изравнената си откъм сили версия.
Към момента цели шест отбора са събрани само в рамките на 3 точки: Барса, Мадрид (да, наясно съм, че те са с по мач по-малко), Реал Сосиедад, Атлетико, Севиля и Гранада. За някои това може и да е симптом за средняшко първенство, за други обаче е показател за далеч по-интересна надпревара с няколко претенденти и една неспираща да се повтаря максима: почти всеки може да бие всекиго.
Помните ли изговорените и изписани в медиите милиарди славословия за Лестър след шампионското му чудо в Премиър Лийг? Сигурно вече сте забравили и напълно разбираемо. Футболът е спорт, в който всичко се забравя от днес за утре и в който постиженията на другите винаги изглеждат по-масивни. Именно по тази причина сега не се отдава заслуженото на интригуващата Примера, сякаш отбори като Реал Сосиедад, Гранада или дори Осасуна нямат право да съществуват. Поне не и на върховите етажи на таблицата.
Най-обидното в случая е това каква роля играят за това медиите. Как така навремето с такава лекота се лееха дитирамби за истинския подвиг на Лестър, а днес се обръща палачинката и се говори за посредствената Ла Лига!? Изисква се особена бедност на духа да отричаш супериграта на Реал Сосиедад, силната защита на Гранада или яростната битка, предлагана от Осасуна.
Сега когато е ред да се отдаде заслуженото на един скромен и надскачащ ръста си тим в Испания, а не в Англия, спортните журналисти получават прът в спиците си от собственици и главни редактори, защото им се казва, че „това не продава“. Затова и Гранада не е по челата на вестници и уебсайтове. Затова и за Осасуна не се шуми. Затова и най-много някой да промълви тихо за пет-десет секунди, че Реал Сосиедад играе футбол като за кино.
И това не е нито критика, нито атака, а просто констатация на реалността. За медиите в Испания са по-продаваеми изпусканите газове от задниците на Мадрид и Барса от подвизите на който и да било друг отбор в дивизията. Щом на една Валенсия носител на купата никой не й обръща внимание, както не осветляват една зверски играеща Севиля, какво остава да очакват Гранада, Осасуна или Реал Сосиедад?! Едно е да знаеш, че е така, друго е да не ти се нрави. Е, на мен не просто не ми се нрави, а направо ме отблъсква и ме е срам.
Всеки един журналист е какъвто иска. Или какъвто може. При все това на етическо ниво е грозно да си даваме задника за подвизите на Лестър и да премълчаваме заслугите на други 90% надскачащи ръста си тимове. Дори не става въпрос да се отнасяме еднакво с всички, което би било проява на обективност и е цел на професията, а просто да отдаваме всекиму заслуженото.
„Хей, тук след толкова години имаме събрани само в три точки цели шест отбора!“, казва въодушевено малцинството. „Това е най-посредственото първенство на света“, отвръща с каменна физиономия мнозинството и подтекстът е: „Ама моля ви, нека се върнем към онези сезони, в които Мадрид и Барса бършеха пода с останалите.“
Това, естествено, продаваше. Всички знаят как работи схемата: трябва да се продава преди всичко и над всичко. А една Лига, в която Мадрид и Барса страдат, не продава. Нещо повече: рейтингите на радиото, телевизията и вестниците пада стремглаво и търговията се срива. Пък нали ако няма търговия, няма и журналистика…
Така че нека си сипем хвалби по Лестър, докато безплатно принизяваме Гранада. Така се прави. Както би казал Диего Симеоне, не се сбърквайте.
Рубен Уриа, GOAL