Насладете се, а не хулете Ла Лига в най-изравнения сезон от години

Насладете се, а не хулете Ла Лига в най-изравнения сезон от години

Не бяхме виждали подобно изравняване на силите в испанския елит от години, след като отборите от средната класа стават все по-конкурентоспособни, а онези с по-тлъстите бюджети така и не успяват да отлепят от земята към висок полет. Това събира всички в горната част на таблицата с класирането върху една носна кърпичка площ и остават далеч назад спомените за сезоните в Ла Лига, когато Барселона и Реал Мадрид по навик минаваха кота 90 откъм точки и дори стигаха до 100 – цифри, които отразяваха пълното господство на двата гранда в испанския футбол. Особено това важи за Барса – шампион в осем от последните 11 издания на първенството.

Днес панорамата е доста различна. Отбори като Реал Сосиедад, Гранада и Осасуна показват нагледно, че могат да отвръщат на ударите на грандовете и сгъстяват позициите в челото, без дори да отваряме дума за множеството гафове на Барса, Мадрид и Атлетико Мадрид. „Блаугранас“ например вече изпуснаха 11 точки по пътя си и все като гости (срещу Атлетик Билбао, Гранада и Валенсия плюс равенство с Осасуна), колкото и „лос бланкос“ (загуба в Майорка и равенства с Валядолид, Атлети, Бетис и Виляреал). Третият претендент за титлата – тимът на Диего Симеоне – пък вече изгуби 15 точки след цели шест „хикса“, с един повече от победите му, плюс поражението на терена на Реал Сосиедад.

Ще рече, че големите фаворити не започнаха никак добре и това се отразява справедливо от активите им. Ако те продължат в тази прогресия откъм резултати, шампионът може да не надхвърли 80 точки, което би било най-ниският резултат от сезон 2006/07, когато Реал Мадрид на Фабио Капело спечели титлата след куп постигнати драматични обрати. Никой обаче не може да оспорва, че при изиграна почти третина от шампионата Ла Лига представя най-изравнената си откъм сили версия.

Към момента цели шест отбора са събрани само в рамките на 3 точки: Барса, Мадрид (да, наясно съм, че те са с по мач по-малко), Реал Сосиедад, Атлетико, Севиля и Гранада. За някои това може и да е симптом за средняшко първенство, за други обаче е показател за далеч по-интересна надпревара с няколко претенденти и една неспираща да се повтаря максима: почти всеки може да бие всекиго.

Помните ли изговорените и изписани в медиите милиарди славословия за Лестър след шампионското му чудо в Премиър Лийг? Сигурно вече сте забравили и напълно разбираемо. Футболът е спорт, в който всичко се забравя от днес за утре и в който постиженията на другите винаги изглеждат по-масивни. Именно по тази причина сега не се отдава заслуженото на интригуващата Примера, сякаш отбори като Реал Сосиедад, Гранада или дори Осасуна нямат право да съществуват. Поне не и на върховите етажи на таблицата.

Най-обидното в случая е това каква роля играят за това медиите. Как така навремето с такава лекота се лееха дитирамби за истинския подвиг на Лестър, а днес се обръща палачинката и се говори за посредствената Ла Лига!? Изисква се особена бедност на духа да отричаш супериграта на Реал Сосиедад, силната защита на Гранада или яростната битка, предлагана от Осасуна.

Сега когато е ред да се отдаде заслуженото на един скромен и надскачащ ръста си тим в Испания, а не в Англия, спортните журналисти получават прът в спиците си от собственици и главни редактори, защото им се казва, че „това не продава“. Затова и Гранада не е по челата на вестници и уебсайтове. Затова и за Осасуна не се шуми. Затова и най-много някой да промълви тихо за пет-десет секунди, че Реал Сосиедад играе футбол като за кино.

И това не е нито критика, нито атака, а просто констатация на реалността. За медиите в Испания са по-продаваеми изпусканите газове от задниците на Мадрид и Барса от подвизите на който и да било друг отбор в дивизията. Щом на една Валенсия носител на купата никой не й обръща внимание, както не осветляват една зверски играеща Севиля, какво остава да очакват Гранада, Осасуна или Реал Сосиедад?! Едно е да знаеш, че е така, друго е да не ти се нрави. Е, на мен не просто не ми се нрави, а направо ме отблъсква и ме е срам.

Всеки един журналист е какъвто иска. Или какъвто може. При все това на етическо ниво е грозно да си даваме задника за подвизите на Лестър и да премълчаваме заслугите на други 90% надскачащи ръста си тимове. Дори не става въпрос да се отнасяме еднакво с всички, което би било проява на обективност и е цел на професията, а просто да отдаваме всекиму заслуженото.

„Хей, тук след толкова години имаме събрани само в три точки цели шест отбора!“, казва въодушевено малцинството. „Това е най-посредственото първенство на света“, отвръща с каменна физиономия мнозинството и подтекстът е: „Ама моля ви, нека се върнем към онези сезони, в които Мадрид и Барса бършеха пода с останалите.“

Това, естествено, продаваше. Всички знаят как работи схемата: трябва да се продава преди всичко и над всичко. А една Лига, в която Мадрид и Барса страдат, не продава. Нещо повече: рейтингите на радиото, телевизията и вестниците пада стремглаво и търговията се срива. Пък нали ако няма търговия, няма и журналистика…

Така че нека си сипем хвалби по Лестър, докато безплатно принизяваме Гранада. Така се прави. Както би казал Диего Симеоне, не се сбърквайте.

Рубен Уриа, GOAL

Гледайте всички мачове от LaLiga ексклузивно в ефира на MAX Sport 4.

Още от Футбол свят

Виж всички