Теодор Салпаров: Всички емоции, които изживях под родния флаг, за мен са нещо свято
"Не съжалявам, че съм бил далеч от семейството ми, че имам пет операции и отделих 20 години на волейбола".
Теодор Салпаров: Не успях да реализирам мечтата си за последна Олимпиада в Токио
Волейболистът Теодор Салпаров, който се оттегли от националния отбор след дълги година вярна служба, гостува
в предаването "120 минути" по bTV
. Ветеранът заяви, че емоциите, преживени с екипа на България, са нещо свято за него. Салпаров разказа как като малък всъщност искал да се занимава с друг спорт, но съдбата го събрала с волейбола.
Ралица Паскалева подкрепи решението на Теодор Салпаров
"Много тежко се избира този момент (на отказването). Не е леко, след толкова много години, които си прекарал с колегите си в националния отбор, да вземеш това решение. При мен беше обмислено добре. Сметнах, че ще е най-добрият момент, още преди квалификацията, да спра след Токио 2020, ако се класираме. Това не стана, за съжаление, и обявих след последния мач с Германия, че спирам", заяви Салпаров.
Теодор Салпаров: Хубаво е, че приключвам с високо вдигната глава (видео)
"Аз съм много емоционален човек. Винаги на игрището съм горял вътре. Може би са забелязали всички фенове на волейбола, че след някое важно отиграване, спасена топка от моя страна или мой колега е направил точка от сервис, се мятам по вратовете им и се радвам. Плод на емоция е, такъв ми е духът. Според мен винаги е било плюс за нашия отбор".
Теодор Салпаров: България, за мен беше чест!
"Малко случайно се намерихме с волейбола, защото исках да бъде футболист. Осми клас, държаха се изпити на "Червено знаме", но за мен се оказа, че няма място като футболист. Майка ми, която е играла волейбол дълги години, предложи да се пробвам на тестовете във волейболната зала. Веднага ме приеха. Сега, винаги когато ме срещат по улицата, хората ме питат колко съм висок и казват, че изглеждам по-нисък по телевизията. Нормално, там под 2 метра мъже няма".